Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * етажна собственост * удостоверение за търпимост на строеж

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 219

 

гр.София, 08.07.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори април  две хиляди и десета  година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:   КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

                                                                       ЗОЯ АТАНАСОВА

                                                                                                                                                                                               

                 със секретар   Ани Давидова

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА

гражданско  дело под № 1146/2009 година

 

Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на Ц. А. Ц. и К. С. Ц. от Н. П. против решение от 13.07.2009 год. по гр.дело № 298/2009 год. на Ш. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му.

Ответниците по касационната жалба Н. С. Т. от гр. В. и Е. С. Й. от гр. В. П. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящето производство.

С определение № 187/25.02.2010 год. по гр.дело № 1146/2009 год., по реда и условията на чл.288 ГПК, касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото приел, че материалноправният въпрос, касаещ правната същност на удостоверението по пар.16, ал.1 ПЗ на ЗУТ е решен в противоречие със съдебната практика.

Касационният съд обсъди доводите на касаторите за наличие на отменителните основания, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и констатира следното: за да отмени изцяло решение № 90/07.04.2009 год. по гр.дело № 471/2006 год. на Н. районен съд, с което са осъдени ответниците Т да предадат владението върху второ избено помещение, състоящо се от три клетки, с вход от север и конкретни граници, придадено към втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ *, въззивният съд е изразил становище за неоснователност и недоказаност на ревандикационната претенция на ищците, по чл.108 ЗС. Обсъждайки правното основание, което легитимира ищците, като собственици на втория жилищен етаж от къщата, съгласно договор за покупко-продажба от 24.10.2007 год., въззивният съд е установил, че праводателите на имота са го придобили с договор за покупко-продажба от 18.04.1995 год., към който момент избеното помещение е било вече преустроено в жилище и не е било обслужващо помещение на втория етаж, по смисъла на чл.37 ЗС, поради което собствеността върху него не е преминала върху праводателите на ищците –. М. е извода, че ищците не са могли да придобият правото на собственост върху процесния имот, въз основа на договора от 24.10.2007 год., тъй като техните праводатели не са притежавали прехвърленото право. В подкрепа на тези аргументи съдът е изследвал правната същност на представеното от ответниците удостоверение за търпимост, приемайки удостоверителния му характер, като индивидуален административен акт, по смисъла на чл.214, ал.1, т.1 от ЗУТ, с качество на официално свидетелстващ документ, съгласно чл.179, ал.1 ГПК и доказващ с обвързваща сила фактите, предмет на удостоверителното изявление на издалия го орган, за осъществили се така, както са отразени в него.

Обратното становище е изразено в практиката на ВАС, съгласно определение № 2* от 20.03.2006 год. по адм.дело № 2335/2006 год. и в определение № 6638/04.06.2008 год. по адм.дело № 6018/2008 год., според които издаденото удостоверение, на основание пар.16, ал.1 ПЗ на ЗУТ не представлява индивидуален административен акт, и неговият удостоверителен характер има значение единствено при „прехвърлителна сделка”. По тези съображения касационният съд счита, че изводите на въззивния съд за значението на удостоверението за търпимост по пар.16 ЗУТ са неприложими към създаденото правоотношение между страните, защото не д оказва с обвързваща сила фактите, представляващи предмет на удостоверителното изявление на издалия го оран, имащи такова значение единствено при прехвърлителна сделка. Издаденото удостоверение № 1732/10.07.2008 год. на гл.архитект на Община Н., за търпимост на строежа, по смисъла на пар.16 ПР на ЗУТ е издадено след двете прехвърлителни сделки и не ги касаят. Затова складовото помещение е принадлежност към жилището на ищците – чл.37 ЗС и поради това следват собствеността на главната вещ – чл.98 ЗС, в какъвто смисъл е постоянната и трайна касационна практика.

По изложените съображения ревандикационният иск е основателен и доказан и следва да се уважи, като се присъдят разноски, в тежест на ответниците в размер на 1 753 лева, за всички инстанции.

Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА изцяло решение от 13.07.2009 год. по гр.дело № 298 по описа за 2009 год. на Ш. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н. С. Т. от гр. В. и Е. С. Й. от гр. В. П. да предадат на Ц. А. Ц. и К. С. Ц. от гр. Н. владението върху собствения им недвижим имот, представляващ „второ избено помещение, състоящо се от три клетки, с вход от север, при граници: празно дворно място, улица и зидове на избени помещения, обслужващи първи жилищен етаж, отдолу-земя и отгоре-първи етаж”, което е принадлежност към втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, с площ 860 кв.м., представляващо УПИ * от кв.46 по плана на гр. Н., при граници: улица, УПИ *, 866, УПИ *Х-861, УПИ ХІІ-868, УПИ ХІІІ-899 и УПИ ІІ-859.

ОСЪЖДА Н. С. Т. от гр. В. и Е. С. Й. от гр. В. П. да заплатят на Ц. А. Ц. и К. С. Ц. от гр. Н. разноските за всички инстанции, в размер на 1 753/хиляда седемстотин петдесет и три/лева.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: