Р Е Ш Е Н И Е № 291 Гр.София, 26.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.903/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда №39/04.04.13 г.,постановена от РС-Враца /ВрРС/, НО, 5 състав по Н.О.Х.Д.1400/12 г., И. Д. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.195,ал.1,т.3 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо при първоначален строг режим в затвор. С решение №111/25.09.13 г.,постановено от ОС-Враца /ВрОС/ по В.Н.О.Х.Д. 335/13 г., присъдата е изменена в частта, в която Б. и неговият съпроцесник А. А. са осъдени да са извършили вменената им кражба в съучастие с Ц. Г. и са оправдани за това. В останалата част съдебният акт е потвърден. В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /25.09.13 г./, на 21.03.14 г.е изпратено чрез съответния съд искане на Б., в което се настоява за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Развити са съображения, навеждащи на изводи за наличието на основанието по чл.348,ал.1,т.2 НПК при осъществяване на съдебната преценка, довело и до нарушение на материалния закон. В съдебно заседание пред ВКС осъденият, редовно призован, не желае да присъства. Назначеният му служебен защитник настоява искането да бъде уважено, като въвежда и основанието по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Представителят на ВКП не намира предпоставки за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази мненията на страните, изразени в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по това производство, намира за установено следното: Голяма част от искането представлява преразказ на обясненията на осъдения Б., с които той отрича авторството на кражбата, в извършването на която е обвинен и осъден и не се съгласява с приетите факти от инстанциите по същество като несходими с това доказателствено средство. Наред с казаното, искателят оспорва доказването на предмета на престъплението по същество, предвид поведението на пострадалия от една страна. От друга- обръща внимание на депозираните пред съда обяснения на осъдения А. А., който поема изцяло вината за кражбата върху себе си и разяснява защо в първите свои обяснения, депозирани на досъдебното производство, е посочил като съучастници и Б., и Г.. Оттук насетне е направен извод за нарушение от страна на решаващите съдилища на кодекса на българските магистрати и нарушаване на принципите за справедлив процес. Веднага трябва да се уточни, че доколкото искането за възобновяване е депозирано лично от искателя и като се има предвид липсата му на квалификация, не може да се очаква, че той би могъл да изготви настоящия процесуален документ като професионален юрист. Въпреки казаното, погледнати в съдържателен план, изложените аргументи могат да бъдат охарактеризирани като претенции за неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, довела до незаконосъобразно формиране на съдебната воля, откъдето е последвало и недължимо постановяване на осъдителна присъда срещу Б.. Или иначе казано, развиват се касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Събраните по делото доказателства насочват несъмнено към предаване от страна на Б. на част от отнетите от пострадалия вещи, на свидетелката Г. А., която да ги продава на пазара в гр. Вр. В крайна сметка искателят не оспорва това обстоятелство. Оттук насетне обаче започват претенциите за неблагополучия при оценката на набраната доказателствена маса, от която е изведено заключение за основния факт, подлежащ на доказване, свързан с авторство на отнемането на тези вещи чрез кражба. И това е така, не само защото Б. последователно спори за участието си в процесното деяние, но и защото осъждането му на практика е постановено на основание обяснения на А., дадени от него на досъдебното производство, от които самият той по-късно, включително и на съдебна фаза, се е отрекъл. Обясненията, според съдилищата по фактите, се подкрепяли от показанията на свидетели-полицаи- М. и К., беседвали с втория деец, преди да му бъде повдигнато обвинение по съответния ред. Тези лица разказват за направените от А. признания, в които уличил както Б., така и оправдания подсъдим Г.. В тази връзка са взети предвид и показанията на Г. и Д. А. за безспорното обстоятелство, че Б. е дал за продажба част от инкриминираните вещи на следващия ден след кражбата. Отхвърлени са освен това показанията на приятели на искателя, свидетелстващи,че по време на кражбата той е бил на събиране с тях. Това обстоятелство е изведено поради неустановяване на достатъчна конкретика и е обвързано със задържането на дееца. Действително, на л.82 и сл.от т.1 на ДП е приложен протокол за разпит на обвиняем от 29.03.12 г., в който след привличане на току-що навършилия осемнадесетгодишна възраст А. А., той, в присъствието на назначен му служебен защитник, е дал обяснения за извършената на 25.03.12 г.около 02.00 ч. кражба от обект в [жк], Вр. Тези обяснения, отречени в съдебно заседание пред ВрРС на 22.01.13 г., са приобщени към годната за ценене доказателствена маса чрез използване на процесуалната техника на чл.279,ал.2 вр. ал.1,т.3 НПК. Именно те са станали основа за осъждане на Б. за извършване от негова страна на кражбата в съучастие с А., въпреки че последният категорично заявява,че сам е осъществил деянието и при това набавя като веществено доказателство „козия крак”, с който е станало проникването в окрадения търговски обект. Твърди, че около 04.00 ч.е предал вещите на Б., който не отрича на следващия ден да ги е дал за продан на свидетелката Г. А., но настоява, че не е знаел за техния произход. След като решаващите съдилища са имали пред себе си за преценка отречени обяснения на А., дадени на досъдебното производство, е следвало да подходят с изключително внимание при съотнасянето им към останалия събран доказателствен материал, без да се стараят обезателно около тях да откроят същия, както са сторили. Вярно е,че липсват данни А. да е бил бит преди и по време на снемане на тези му обяснения на предварителната фаза /както твърди той в съдебно заседание пред ВрРС/, което е част от обяснението му защо е уличил другите двама подсъдими. Също така е вярно, че това младо момче е било първо обект на беседване с полицаите К. и М., след което е депозирало отречените обяснения на досъдебното производство. Колкото и добросъвестно посочените свидетели да отразяват в показанията си какво е споделил А. с тях, предвид характера на техните показания то не може да стане солидна база за осъждане на Б. от една страна, а за оправдаване на Г. от друга- при заявяване и на негово участие в кражбата. Обясненията на обсъждания осъден А., наред с възпроизведеното от него пред оперативните работници, без наличие на сигурни други доказателства за участие на искателя във вменената му кражба, не прави осъждането на последния различно от такова по „оговор”. Производни доказателства, извлечими от показанията на К. и М., биха могли да служат за проверка на преки такива, каквито са обясненията на обвиняемия/подсъдим. След като при приетото от съдилищата по същество проверката не е издържала по отношение на оправдания Г. /на основата и на други доказателствени източници/, трябва прецизно да се съотнесе към доказателствената наличност и за Б.. Поначало е нужно да се заяви, че мотивите на първостепенния съд са значително по-задълбочени от тези на ВрОС, който бегло е обсъдил доказателствените източници и в останалата част се е задоволил да се съгласи с приетото от ВрРС. Последният не съвсем прецизно е намерил за доказано алиби на Г., но не и на Б.. Действително, приятелите на последния, обясняващи, че са пили и пушили /неясно какво/ цяла вечер и са били заедно с искателя, не биха могли да бъдат оприличени на достатъчно надеждни източници, предвид случилото се по време на събирането им. Но обстоятелството, че те свързват въпросната вечер с арестуването на Б. на следващия ден, след като обективно е установено, че това е станало по-късно, не може самостойно да изключи присъствието на дееца сред тях. Все пак И., К. и К. са разпитвани една година по-късно и се установява, че често участват в общи събирания. Но дори и при възприетите от съдилищата обстоятелства, обясненията на Б. и отказът на А. в съдебно заседание да признае искателят да е участвал в инкриминираната му кражба, би следвало да получат адекватно доказателствено осмисляне, а оттам и такова по фактите и приложението на материалното право. Все в мотивите към присъдата на първостепенния съд са обсъждани обяснения на Б., дадени пред разследващ орган, протоколът за които е приложен на л.75 от т.2 на ДП. Макар и те да са изключени предвид депозирането им без назначения служебен защитник на лицето, по същество е намекнато съдържанието им в частта, в която се разминават часове на предаване на откраднатите вещи от А. на Б. по обясненията на двете лица- около 04.00 ч.през нощта или сутринта /не е ясно какъв час се разбира под сутринта/. Така на практика се вадят заключения във вреда на искателя. Първо, третираните обяснения не са приобщени по съответен процесуален ред-чрез прочит на някое от основанията на чл.279 НПК- към годния за ценене доказателствен материал, така че каквото и да е позоваване на тях е в нарушение на разпоредбата на чл.13,ал.2 НПК. Второ, поначало е некоректно споменаването им, при липсата на процесуален укор към органа на досъдебното производство, който ги е снел и сам не е осигурил присъствието на служебен защитник на Б.. На последно място, искателят атакува поведението на пострадалото лице, което след установяване на кражбата и в частност на разбитата врата на помещението, откъдето са отнети вещите, първо е оправило същата и се е оплакало в полицията 24 часа по-късно. По този начин не били проведени действия в насока на установяване на начина на преодоляване на вратата, на откриване на пръстови отпечатъци и т.н. Това е вярно, но възможността за набавяне на такива данни вече е преклудирана. А що се отнася до самите вещи, чиято кражба се претендира, това е въпрос на конкретна кредитируемост на показанията на потърпевшия, преценявани в контекста на писмените доказателствени средства, относими към тях. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за основателно оплакването на искателя за незаконосъобразен анализ на събраните в хода на процеса доказателствени материали досежно авторството на инкриминираното му деяние, в извършването на което е признат за виновен и осъден. Така представеният разбор от своя страна е довел до неправилно формиране на съдебната воля. Допуснато е следователно нарушение на процесуалните правила, съставляващо такова по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. То е повлякло след себе си и неправилно приложение на материалното право чрез осъждане на осъдения на база събраните доказателства- касационно основание по чл.348,ал.2 вр.ал.1 НПК. Затова искането за възобновяване на наказателното производство следва да бъде уважено,да бъде отменено решението на втората инстанция и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВрОС. Въззивният съд е решаващ такъв по доказателствата и поставените от искателя проблеми могат да получат разрешение с негово повторно произнасяне. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат ясно мотивно определени доказателствените източници, въз основа на които ще се даде отговор на въпросите, стоящи в основата на предмета на доказване и ако се установи в доказателствен план- следва да се премине към прилагане разпоредбата чл.337,ал.1,т.2 НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422, ал.1,т.5 вр.чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.2 и 3, т.1 вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.335/13 г.по описа на ОС-Враца. ОТМЕНЯВА решение №111/25.09.13 г., постановено от ОС-Враца по В.Н.О.Х.Д. 335/13 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/