РЕШЕНИЕ № 228 София, 12 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1859 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 07.08.2009 г. по гр.д. № 3275/2009, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 02.01.2009 г. по гр.д. № 815/2008, като е отхвърлен предявеният иск за реално изпълнение. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за реалното изпълнение на задължението на ползвателя да застрахова в полза на собственика ползваната вещ съгласно чл. 57, ал. 4 ЗС. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално изпълнение. Кредиторът има право да получи реално изпълнение независимо от естеството на неговото притезание, той е свободен да избере дали да претендира реално изпълнение, или обезщетение за неизпълнението, но ако избере да претендира обезщетение, длъжникът може съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЗД да наложи реалното изпълнение, доколкото интересът на кредитора да го получи не е отпаднал. Тези правила са израз на основния принцип на гражданското право, че договорите трябва да се спазват (pacta sunt servanda). Правото на кредитора да получи реално изпълнение може да бъде ограничено единствено от невъзможността задължението да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес. Затова са недопустими искове за реално изпълнение на задълженията на работника по трудово правоотношение, искове за реално изпълнение на съпружески задължения и др. под. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ползвателят има задължението да застрахова в полза на собственика ползваната вещ съгласно чл. 57, ал. 4 ЗС, но това задължение е законово, а кредиторът разполага с иск за реално изпълнение само на договорни задължения. Правилно въззивният съд е приел, че ответницата дължи да застрахова в полза на собственика ползваната вещ съгласно чл. 57, ал. 4 ЗС, но неправилно е приел, че въпреки това искът е неоснователен. Когато едно притезание съществува и е изискуемо, предявеният осъдителен иск е основателен. Ако притезанието не може да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес, предявеният иск би бил недопустим. В случая притезанието, предмет на делото подлежи на принудително изпълнение по реда на чл. 526 ГПК. Действително за истцата съществува правната възможност да застрахова сама имота и да претендира разходите от ответницата, но интересът й от иска се основава на възможността по чл. 526, ал. 2 ГПК да поиска длъжникът да внесе предварително необходимата сума, ако тя не разполага със съответните средства. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че задълженията, които произтичат от закона не може да бъдат предявени с иск за реално изпълнение. Когато едно задължение съществува и е изискуемо между равнопоставени страни, искът за реално изпълнение е винаги на разположение на кредитора. Отделно стои въпросът, че задължението на ползвателя да застрахова в полза на собственика ползваната вещ съгласно чл. 57, ал. 4 ЗС произтича от сделката, с която това право е учредено. То произтича от закона в смисъла, в който всички задължения произтичат от закона. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че истцата е собственик на обременения имот, а ответницата – негов ползувател. За 2008 г. имотът не е застрахован срещу всички рискове относно неговата цялост и съществуване (напр. срещу земетръс). Това е частично неизпълнение на договора, което е основание предявеният иска да бъде уважен и за задълженията, които възникват по-късно съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК На истцата А. Е. Г. следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 220,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 07.08.2009 г. по гр.д. № 3275/2009. ОСЪЖДА М. Й. Г. от София да застрахова в полза на А. Е. Г. от София жилището, съставляващо апартамент № , находящо се на ет. в сградата на [улица] в София за всички рискове относно неговата цялост и съществуване, както и да заплати на А. Е. Г. от София сумата 220,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.