4 Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр. София, 22 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Н.Любенов изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева дело № 2872/2011г. Производството е образувано на основание чл.424, ал.1 НПК по искане на осъдения С. П. И. за възобновяване на нохд №139/2011 г. на Районния съд в гр. Севлиево. В искането се сочи, че първоинстанционната присъдата и решението на втората инстанция, което я потвърждава, са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила. Осъденият оспорва авторството на деянието с аргументи за неубедителност на събраните доказателства и настоява за ново разглеждане на делото. В съдебното заседание пред касационната инстанция искателят и защитата му поддържат писмено изразената позиция. Прокурорът пледира за отхвърляне на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи : Районният съд в гр. Севлиево с присъда № 64 от 19.05.2011 г. по нохд № 139/2011 г. признал подсъдимия С. П. И. за виновен в това, че на 26 срещу 27 април 2009 г. в село К., община Севлиево, при условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, от магазин за хранителни стоки отнел движими вещи на обща стойност 437,95 лева от владението на Р. К. И. без нейно съгласие с намерение протовозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 във връзка с чл. 195, ал.1, т.3 пр.1 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Габрово с решение № 100 от 28. 06. 2011 г. по внохд № 112 по описа за 2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на делото е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно. Основният проблем в настоящия казус е свързан с достатъчността и убедителността на доказателствения материал в контекста на стандарта на чл.303 от НПК. Предходните съдебни състави приемат, че авторството на деянието е установено по безспорен и категоричен начин.Те се позовават на събраните косвени доказателства – пръстов отпечатък от десния палец на подсъдимия и данните в показанията на свидетелките Ж. Н. и Р. И.. Добре известно и безспорно е в правната наука и съдебната практика, че косвените доказателства могат да обосноват осъдителна присъда, но само тогава, когато разгледани в тяхната съвкупност изграждат хармонично и непротиворечиво цяло и водят до единствено възможен извод относно основния факт на доказване. При обсъждане на косвени доказателства, изчерпващи доказателствената съвкупност , съдът е длъжен да подходи особено задълбочено при изграждане на фактическите си конструкции и да изключи всяка възможност да включи в тях предположения, компенсиращи липсата на преки доказателства. Ограниченият обем на доказателствената съвкупност по делото превръща дактилоскопната следа, намерена върху празна бутилка и идентифицирана като отпечатък от десния палец на П., в централен факт, свързващ подсъдимия с инкриминираната дейност. Съдът, аргументирайки се с показанията на свидетелката Р. И., установил, че бутилката със сок „Капи”е изпита и оставена в магазина по време на извършената кражба и заключил , че този факт ангажира виновността на подсъдимия. Въззивният съд като инстанция по фактите пропуснал да събере и обсъди достъпни за съдебното дирене доказателства, изключващи категорично хипотезата следата да попадне върху бутилката по друг ред. В показанията на св.Р. И. се съдържа твърдението, че подсъдимият пазарувал в магазина й, но от около два месеца спрял да идва. Няма данни тя да е разпитвана относно датата на доставката на бутилките със сока и възможността те да са били достъпни за подсъдимия. В тази връзка съдебният състав е следвало да обсъди противоречията между показанията на И. и обясненията на П. и да изложи съображения кои от тях кредитира относно посещенията му в магазина. В нарушение на принципните разпоредби на чл.103 от НПК съдът решил /вж.стр.22, гърба от досието на внохд №112/2011 г.,/ че подсъдимият трябва да докаже как се е появил пръстовият му отпечатък върху бутилката, размествайки по този начин тежестта на доказване и пренебрегвайки забраната за изводи във вреда на обвиняемия поради това, че не е доказал възраженията си. В коментар на доводите на подсъдимия относно достоверността на дактилоскопната експертиза въззивната инстанция се е ограничила с общата констатация за спазване правилата на НПК, избягвайки отговор на твърдението, че писменото заключение не съдържа всички атрибути по чл. 152,ал.1 от НПК. В конкретния случай, предвид особеното значение на дактилоскопната експертиза за установяване на обективната истина, е следвало особено внимателно да се провери процедурата за изготвяне на експертизата. Съдът бил длъжен да изясни с какъв сравнителен материал е работил експертът, тъй като представеният протокол не съдържа данни за вземане на образци по реда на чл. 146, ал.1 от НПК. Неяснотата в тази насока се засилва от обстоятелството, че заключението е изготвено преди привличането на С. П. като обвиняем, но би могла да бъде преодоляна в хода на съдебно следствие пред въззивния съд чрез разпит на вещото лице. Обобщено, този съдебен състав преценява въззивната проверка като едностранчива и непълна, което сочи на допуснати процесуални нарушения по чл.13, чл.14, ал.1 ,чл.107 , чл.314,чл.315 и чл.339,ал.2 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Съгласно чл.425,ал.1,т.1 във вр. с чл.422,ал.1,т.5,пр.2 във вр- с чл.348,ал.1,т.2 и ал.3, т.1 от НПК налице е основание за възобновяване на делото, отмяна на постановения въззивен акт и ново разглеждане на делото от стадия на въззивното производство, в което да се отстранят посочените процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1,т.1 във вр. с чл.422,ал.1,т.5,пр.2 във вр. с чл.348,ал.1,т.2 и ал.3,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №112/2011 г. по описа на Окръжния съд - гр. Габрово, отменя постановеното по него решение № 100 от 28.06.2011 г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.