4 Р Е Ш Е Н И Е № 368 София, 18 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора А..ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1785/2011 година Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимите М. Л. В. и В. И. М. срещу въззивно решение № 12 от 11.04.2011г. по внохд № 10/2011г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България,с което е потвърдена присъда № 251/18.11.2010г. по нохд № 251/2010г. на Софийския военен съд. В жалбата на подсъдимия М. В. се правят доводи за допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.Прави се искане за отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия.Твърди се,че съдът е наложил несправедливо наказание. В жалбата на подсъдимия В. М. се поддържат отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,тъй като не е установено по категоричен начин той да е участвал в извършването на инкриминираното деяние.Иска се отменяване на съдебните актове и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.195 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският военен съд е признал жалбоподателите-подсъдими за ВИНОВНИ в това,че на 16/17.05.1997г. в с.Джерман,общ.Дупница в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 5200/неденоминирани /лева от владението на В. К. Ц.-МОЛ на магазин за хранителни стоки в с.Джерман,собственост на „Наркооп” гр.Дупница,без съгласието на собственика с намерение да ги присвоят,като кражбата е извършена чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и за извършването й е използвано моторно превозно средство-л.а.”Мазда 626” с ДК№ Кн 4853 АА, собственост на ЕООД”Малина” гр.Дупница,управляван от С. Й. С.,поради което и на основание чл.195,ал.1 т.3 и 4 пр.1,вр.с чл.20,ал.2 и чл.55,ал.1 НК ГИ ОСЪДИЛ на ПО ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки от тях. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието на двамата подсъдими за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила. Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ: В същите се оспорва авторството на деянието,както и начина на събиране на доказателствата. Твърди се,че дактилоскопната експертиза,на която съдът се е позовал,обосновавайки съпричастност на В. в деянието,била опорочена. Твърди се също така,че липсват доказателства посочените като липси стоки да са били налични към датата на инвентаризацията,респ. да са съществували към момента на деянието.На последно място се твърди,че деянието е явно малозначително предвид инкриминираната сума,с незначителна стойност на отнетото имущество,възстановяването му на собственика,периодът от извършване на кражбата до произнасяне на присъдата,които обстоятелства не са отчетени от съдилищата Доводите поддържани пред касационния съд са обсъдени от въззивната инстанция,която е отговорила по реда на чл.339,ал.2 НПК на поставените възражения. Прието е,че авторството на деянието е доказано посредством обясненията на подс.С./оправдан/,от протокола за изземване/л.62 т.1 от сл.д./ на 13 пакета прах за пране ФИХ в разфасовки от по 06 кг.,в който подс.В. М. е обяснил”Взехме ги от магазина за хранителни стоки в с.Джерман”,както и от намерената при огледа на 17.05.1997г. на магазина”Наркооп” село Джерман дактилоскопна следа от десен малък пръст.Установено е,че следата принадлежи на подсъдимия М. Л. В.. Подс.С. е обяснил,че В. и М. го помолили да ги закара”до едно място”.Това бил магазина за хранителни стоки,намиращ се в близост до заведението-механа в с.Джерман,където С. и подсъдимите престояли в една компания.Подсъдимите В. и М. слезли от автомобила и се върнали с „някакъв” кашон,който качили в автомобила.След това С. ги закарал до вилата на подс.В. М.,където ги оставил.Същият кашон е бил иззет с Протокол за изземване от 30.05.1997г. и с разписка от 04.06.1997г. е бил върнат на св.В.Ц.-магазинер . От протокола за оглед на местопроизшествието от 17.05.1997г. е отразено,че в магазина е проникнато,след като е взломена входната врата. Подсъдимите са осъдени единствено за иззетия кашон прах за пране,оценен на 5200 /неденоминирани/лева.За разликата до 289 215/неденоминирани/ лева,по първоначалното обвинение,подсъдимите са оправдани. Процесният кашон с прах за пране е откраднат именно от магазина за хранителни стоки в с.Джерман,за което е налице обяснение на подс.М. при изземването на вещите. При така установените фактически обстоятелства,съдилищата са приели,че подсъдимите М. и В. са осъществили състава на чл.195,ал.1 т.3,4 вр.с чл.20,ал.2 НК. Като са признали подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение,съдилищата не са допуснали визираните в жалбите нарушения.Процесуално следствените действия са извършени в съответствие с изискванията на чл.13,чл.14,чл.107 НПК за пълно,обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.Предходните съдебни инстанции са дали отговор на въпросите по чл.102 НПК,свързани с авторството на деянието,участието на подсъдимите в него,предмета на деянието и всички обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите. Доводът,че деянието е малозначително е неоснователен. Кражбата е осъществена при два квалифициращи признака,извършена е в съучастие,а степента на обществена опасност на деянието не е явно незначителна. Доводът за явна несправедливост също е неоснователен. Изложените в жалбата обстоятелства-невисока стойност на откраднатото имущество,възстановяването му на собственика, изминалия период от извършване на кражбата до постановяване на присъдата ,са взети предвид от инстанционните съдилища,които са приложили разпоредбата на чл.55,ал.1 НК и са определили наказание в минималния предвид в Наказателния кодекс размер от три месеца лишаване от свобода. Към момента на деянието-17.05.1997г. подсъдимите са били неосъждани,поради което правилно наказанието е било отложено по реда на чл.66,ал.1 НК. Като е потвърдил присъдата срещу подсъдимите М. В. и В. М. Военно-апелативният съд не е допуснал нарушения по чл.348 НПК. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 12 от 11.04.2011г. по внохд № 10/2011г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: