Р Е Ш Е Н И Е
№ 540
София, 04 януари 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и
девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ
КРЪСТЕВ
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при
участието на секретаря Кристина Павлова
и
в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша
докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело
№ 635/2009 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия М. Д. М. против решение № 174 от 30.09.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 317/2009г. на Пловдивския апелативен съд.
В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или изменяване с намаляване размера на наказанието и отмяна на чл.242, ал.8 НК.
В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа изцяло касационната жалба по изложените в нея съображения.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.-347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Пловдивският апелативен съд с решение №174 от 30.09.2009г. по в.н.о.х.д. № 317/2009г. е потвърдил присъда № 116 от 03.07.2009г. постановена по н.о.х.д. № 208/2009г. на Хасковския окръжен съд.
С присъдата подсъдимият М. Д. М. е признат за виновен в това, че на 06.03.?009г. на ГКПП „Капитан Андреево” , на път от Република Турция за България, пренесъл през границата на страната ни, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери -златни изделия с общо тегло 1916.40грама на стойност 72823.20лв., поради което и на основание чл.242, ал.1, б.”д”, вр. чл.55,ал.1,т.2 б.”б”НК е осъден на наказание пробация и глоба в размер на 15000лв. Определени са му пробационните мерки по чл.42, ал.2, т.1, 2 и 5 НК- „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и „поправителен труд” за срок от една година, при 20% удръжки от възнаграждението му в полза на държавата.
На основание чл.242, ал.7 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението- златните изделия.
На основание чл.242, ал.8 НК е отнет в полза на държавата лекият автомобил марка „БМВ Х5”,собственост на „Интер Лийз Ауто” ЕАД, клон Пловдив.
Съображенията, изложени в подкрепа на наведените доводи ,не се споделят от настоящия състав.
Възражението, че е налице порок при формиране вътрешното убеждение на съда , при постановяване на решението не са изследвани в съответствие с изискванията на чл.14, ал.1 НПК всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, а е проявен избирателен подход при оценка на доказателствата. Последното в най- голяма степен касаело приложението на чл.242, ал.8 НК.
Настоящият състав намира, че с всички тези възражения, не се държи сметка на начина, по който е проведено съдебното производство. Видно от данните по делото след образуването му, по повод внесения обвинителен акт, производството пред първата инстанция е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК. В първото по делото заседание на 03.07.2009г. защитникът на подсъдимия е направил искането, подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Преди да вземе решение за реда, по който ще се разгледа делото съдът е изпълнил всичките си задължения, произтичащи от процесуалния закон, разяснил е на подсъдимия последиците от решението му и едва след като се уверил, че те са му известни е приел, че няма пречка за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Признаването изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, задължава съда в мотивите на присъдата след като ги приеме за установени, като се позове на направеното самопризнание и останалите доказателства, събрани в досъдебното производство, да посочи при тези факти налице ли е извършено престъпление, както и каква е квалификацията на същото. Това си задължение съдебните инстанции са изпълнили, като законосъобразно са приели, че деянието е съставомерно по чл.242, ал.1, б.”д” НК, което по същество не се оспорва и в касационната жалба. Единственото възражение, правено последователно и пред двете съдебни инстанции касае приложението на чл.242, ал.8 НК, както и размера на наложеното наказание „глоба”.
Въпросът за това дали превозното средство е послужило за пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, е преценяван от двете съдебни инстанции, които са изложили достатъчно убедителни съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав. Минималната разлика в стойността на контрабандната стока и стойността на лекия автомобил не позволява извод, че последната „явно не съответства на тежестта на престъплението”, поради което и правилно лекият автомобил е отнет в полза на държавата.
Наложеното наказание „глоба” в размер на 15000лв. не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, то е съответно на извършеното престъпление и в най- голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието са неоснователни. Налице е обаче нарушение на чл.42б, ал.1 НК, тъй като при постановяване на съдебния акт не е отчетена настъпилата законодателна промяна, която задължава съда при налагане на наказание „ пробация” включваща пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” да определи периодичността на изпълнението й, която не може да бъде по-малко от два пъти седмично. Този пропуск може да бъде отстранен и от настоящата инстанция, като при определяне на минималната, предвидена периодичност с нищо не се утежнява положението на подсъдимия и в този смисъл обжалваното решение следва да бъде изменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.3 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 174 от 30.09.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 317/2009г. на Пловдивския апелативен съд, като определя периодичност при изпълнение на пробационната мярка „ задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото по- горе решение в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: