6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София,14.06.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Геника Михайлова
Гергана Никова при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1727 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №71, постановено на 27.01.2016г. по в.ч.гр.д.№1/2016г. Апелативен съд-В. е потвърдил определение №3674/23.10.2015г. по в.гр.д.№2365/2012г. по описа на Варненския окръжен съд, с което С. Ж. Ж. и К. Ж. Ж. са осъдени да заплатят на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството сумата 2700лв. разноски, направени пред въззивната инстанция, от които 2500лв. юрисконсултско възнаграждение и 200лв. възнаграждение за вещо лице по експертиза.
Определението е обжалвано от С. Ж. Ж. и К. Ж. Ж. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли, за да бъде осъдена страна да заплати разноските на другата страна по делото, срещу осъдената страна да има постановено решение, с диспозитива на което искът срещу нея да бъде уважен, съответно предявеният от нея иск отхвърлен или производството по предявен от нея иск прекратено, или е възможно дадено лице да бъде осъдено да заплати разноски и в случай, че въпреки участието му като страна в производството, срещу него няма постановено решение. Поддържат, че разрешението на така поставения въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК процесуалният представител на Държавата изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество, по изложените в отговора съображения. Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Досежно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав приема следното:
В обжалваното определение е посочено, че въззивното производство е било образувано по подадени въззивни жалби от С. Ж. и К. Ж., както и от В. А. Ш., като след проведено касационно производство първоначално постановеното въззивно решение е било отменено от ВКС в частта, с която е отхвърлен искът за делба на апартамент №3, като подадената от С. Ж. и К. Ж. въззивна жалба касае предявеният иск за делба именно на апартамент №3, както и на апартаменти №№4, 5 и 6. С оглед на това е прието, че разноските следва да бъдат възложени именно върху страните, оспорващи правата на съделителите в процеса, а именно С. Ж. и К. Ж., доколкото спрямо В. Ш. решението, с което е отречено правото й да участва в делбата на апартамент №3 е влязло в сила-подадената от нея касационна жалба е била оставена без уважение.
Според настоящия състав преценка за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване следва да бъде извършена с оглед на обстоятелството, че обжалваният съдебен акт е постановен в делбено производство. В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл.355 ГПК /чл.293а ГПК-отм./ съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК /чл.64 ГПК-отм./, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Становище в този смисъл е изразено в определение №4/06.01.2011г., постановено по гр.д.№542/2010г. от тричленен състав на Второ ГО, както и в определение №252/11.07.2014г., постановено по гр.д.№2024/2014г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №692/29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС, определение №373/09.02.2013г. по гр.д.№1242/2013г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №255/09.10.2013г. по гр.д.№563/2012г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на тричленен състав на Второ ГО на ВКС. Поставеният от касаторите въпрос касае именно приложението на правилото на чл.78 ГПК в делбеното производство, поради което следва да бъде извършена преценка доколко даденото в обжалваното определение разрешение съответства на тази трайно установена съдебна практика, както и дали поставеният въпрос не обосновава с оглед спецификата на настоящия случай, наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В настоящия случай с решение на Варненския районен съд, постановено на 16.12.2005г. по гр.д.№980/2001г. е допуснато да бъде извършена делба на апартамент №3 /мезонет/, находящ се на третия и четвъртия етаж в ляво на жилищната сграда, находяща се в [населено място], на [улица] между съделителите Радост С. Р., В. И. В., С. Х. Х., З. П. В. и П. П. С.. Останалите съделители /Т. И. Т., А. Б. Т., В. И. Ш., Ж. К. Ж., С. Р. Ж., С. Ж. Ж., К. Ж. Ж., Г. Ж. Г., Г. Ж. Б., О. П. Х., М. Н. Й., И. Х. Й. и Е. П. П./ са били изключени от делбата, т.е. по отношение на тях предявеният от Н. П. С. и П. П. С., заместени от П. П. С. в качеството му на техен наследник по закон, е бил отхвърлен. Така постановеното първоинстанционно решение е обжалвано пред въззивния съд от съделителите К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж., както и от В. А. Ш., като К. Ж. и С. Ж. са поддържали, че техният праводател Ж. Ж. е придобил правото на собственост върху апартамент №3 по силата на договор, сключен през 1994г., респективно по давност. В производството пред първоинстанционния съд, както и в производството по в.гр.д.№833/2007г. по описа на Варненския окръжен съд държавата не е участвала като съделител. С постановеното на 11.01.2010г. въззивно решение по в.гр.д.№833/2007г. Варненският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допуснато да бъде извършена делба на апартамент №3 /мезонет/ и вместо това е отхвърлил така предявения иск като е прието, че този обект е изграден въз основа на надлежно учредено в полза на Т. Т. право на надстрояване, с което същият се е разпоредил през 1994г. в полза на Ж. Ж., който от своя страна заедно със съпругата си го е дарил на С. Ж..
Срещу така постановеното въззивно решение са подадени касационни жалби от П. П. С., В. А. Ш. и З. П. В., като с решение №413/25.07.2012г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1076/2010г. въззивното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен искът за делба на апартамент №3 /мезонет/ по жалбата на П. П. С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав с указания, че в производството по делото като съделител следва да бъде конституирана държавата. Подадените от В. А. Ш., Г. Ж. Г. и Г. Ж. Б. /последните две като правоприемници на З. П. В./ касационни жалби в тази част са отхвърлени като неоснователни.
В становище от 26.11.2014г. К. Ж. Ж., С. Ж. Ж. и Ж. К. Ж. са заявили, че иск за делба срещу държавата не е бил предявяван, че не са наведени основания за съсобственост, които да сочат държавата като възможен съсобственик на жилището, както и че е налице влязло в сила съдебно решение, отричащо правата на държавата в съсобствеността. Именно с оглед това становище процесуалният представител на държавата е заявил, че основанието за участие на държавата следва да бъде изведено от мотивите на ВКС, както и че доказателствата за правата й са вече представени /писмено становище от 17.12.2014г./. С решение №1367/07.07.2015г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2365/2012г., първоинстанционното решение е отменено в частта, с която делбата на апартамент №3 /мезонет/ е допусната между съделителите Радост С. Р., В. И. В., С. Х. Х., З. П. В. и П. П. С. и вместо това е допуснал делбата само между Държавата и П. П. С.. В останалата част, с която по отношение на С. Ж. Ж. и К. Ж. Ж. искът за делба е бил отхвърлен, решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Първоинстанционното решение следователно е прието за неправилно, макар и след подадени въззивни жалби единствено от С. Ж. Ж., К. Ж. Ж. и В. А. Ш., не по причина основателността на изложените във въззивните жалби доводи, а с оглед на дадените от ВКС задължителни указания в отменителното решение, постановено по гр.д.№1076/2010г. Макар и да е налице оспорване на правата на държавата от страна на съделителите С. Ж. Ж. и К. Ж. Ж., на държавата са признати права в съсобствеността и то без първоначално в първоинстанционното производство тези права да са били отречени – както вече беше отбелязано, държавата не е участвала в първоинстанционното производство като съделител. Направеното от С. Ж. Ж. и К. Ж. Ж. оспорване следователно по същността си представлява такова по смисъла на чл.279 ГПК/отм./, респ. чл.342 от сега действащия ГПК.
Съгласно трайно установената практика на ВКС относно присъждането на разноски в делбеното производство, разноски във въззивното производство се присъждат на онзи съделител, който е участвал в първоинстанционното производство и чиито права са били оспорени с подаването на въззивната жалба, която е приета за неоснователна, респ. правата му са били отречени от първоинстанционния съд и съответно признати от въззивния съд по подадена от него въззивна жалба. Подобна хипотеза обаче в случая не е налице.
С оглед особеностите на разглеждания случай и предвид изложените по-горе съображения, настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС приема, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, уточнен с оглед правомощията на ВКС според даденото в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на процесуалните правила по допускане на касационното обжалване, както следва: присъждат ли се разноски за въззивно производство в делбен процес в полза на страна, която не е взела участие в производството пред първоинстанционния съд /конституирана е във въззивното производство като задължителен другар по реда на ГПК/отм./ и съответно по отношение на правата на тази страна в съсобствеността първоинстанционният съд не се е произнасял, респективно тези права не са били оспорвани при подаване на въззивната жалба.
По така поставения въпрос настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че подалите въззивна жалба съделители не дължат разноски на съделител, конституиран във въззивното производство при действието на ГПК/отм./, т.е. след подаване на въззивната жалба, тъй като спорът за неговите права не е повдигнат от тях пред въззивния съд – с въззивната жалба те не са отричали правата на този съделител. В делбеното производство разноски се възлагат само на онази страна, която при инициирането на въззивното производство оспорва правата на друг съделител, но не и в хипотеза, при която съдът е конституирал служебно или дал указания за конституиране на съделител във въззивното производство. По отношение на конституирания във въззивното производство съделител всички останали, включително и подалите въззивна жалба съделители, разполагат с правото да възразят срещу правото на новоконституирания да участва в делбата, както и против размера на неговия дял по реда на чл.279 ГПК/отм./, съответно приложение следва да намерят правилата за разпределяне на отговорността за разноски в първоинстанционното производство, т.е. разпоредбата на чл.293а ГПК/отм./. И ако правата на новоконституирания съделител бъдат признати от въззивния съд, този съделител с оглед разпоредбата на чл.293а ГПК/отм./ не може да претендира присъждане на разноски от останалите при приключване на първата фаза на делбеното производство пред тази инстанция.
С оглед на така изложените съображения за начина на разпределяне на отговорността на разноски във въззивно производство по делбено дело при действието на ГПК/отм./, следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като искането на Държавата за присъждане на направените в производството по гр.д.№2365/2012г. по описа на Варненския окръжен съд бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение №71/27.01.2016г. по в.ч.гр.д.№1/2016г. по описа на Апелативен съд-В..
ОТМЕНЯ определение №71/27.01.2016г., постановено по в.ч.гр.д.№1/2016г. по описа на Апелативен съд-В. и потвърденото с него определение №3674/23.10.2015г. по в.гр.д.№2365/2012г. по описа на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за присъждане на сумата 2700лв. разноски, направени пред въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
|