7 Р Е Ш Е Н И Е № 62 Гр. София, 20 май 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ТОМА КОМОВ като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАНОВА к.д. № 158/2021 година по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационни жалби на частните обвинители и граждански ищци Г. Я. и П. Я. чрез повереника им - адв. К. и на защитника на подс. И. К. А. – адв. М. Я. срещу решение № 260064/23.12.2020 година по в.н.о.х.д. № 123/2020 година на Апелативен съд – Варна. С касационната жалба на частните обвинители са релевирани всички касационни по чл. 348, ал. 1 НПК. Обобщено – претендира се, че касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК се дължат на допуснатото нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния и въззивния съд, които не са се произнесли мотивирано по искането им за отвод на прокурора от ОП Добрич. В резултат на пристрастието му, обективирано в отказа да измени обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК в хода на съдебното следствие, с осъждането на подс. А. по чл. 118 НК вместо по чл. 115 НК, е допуснато нарушение на закона и наложеното наказание от седем години лишаване от свобода е явно несправедливо. Иска се отмяна на въззивния акт изцяло и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, довели до неправилното прилагане на материалния закон, алтернативно – да се увеличи наложеното наказание на подсъдимия А. за престъплението по чл. 118, вр. чл. 115 НК до максималния предвиден от законодателя размер. В касационната жалба на защитника на подсъдимия А. се съдържа само оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, което неправилно е определено единствено при наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, като е игнорирано процесуалното поведение на подс. А. и така е придадено доминиращо значение на генералната над специалната превенция. Иска се намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание частните обвинители и повереникът им не се явяват, но в изпратената молба, в която заявяват съгласието си делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, поддържат касационната жалба, изложените в нея оплаквания и направените искания. Подс. А. и защитникът му поддържат изложените в касационната жалба оплаквания и молят да бъде определено по-справедливо наказание, което би постигнало целите по чл. 36 НК Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на касационните жалби и счита, че с осъждането на подсъдимия по чл. 118 НК и чл. 339 НК материалният закон е приложен правилно, не са допуснати съществени процесуални нарушения от решаващите инстанции, които са анализирали обективно всички доказателства и доказателствени източници, а наложените наказания не са явно несправедливи – определени са на основание чл. 54 НК и не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават приложението на чл. 55 НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 260064/23.12.2020 година по в.н.о.х.д. № 123/2020 година, Апелативен съд – Варна е потвърдил изцяло присъда № 13/13.12.2019 година по н.о.х.д. № 205/2018 година на ОС Добрич, с която подс. И. Карани А. е осъден по чл. 339, ал. 1 НК за държане в периода от 2006 година до 13.11.2017 година на преработена в огнестрелно оръжие еднозарядна въздушна пушка и 34 бр. патрони за нея на 5 години лишаване от свобода и по чл. 118 НК за извършеното на 13.11.2017 година в [населено място] убийство в състояние на афект на М. Я. на 7 години лишаване от свобода, за които престъпления на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание от 7 години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален „Строг“ режим с приспадане на предварителното задържане, считано от 13.11.2017 година и са присъдени обезщетения за причинените с престъплението неимуществени вреди на Г. Я. и П. Я. в размер от по 100 000 лв. за всеки един от тях със законната лихва, считано от датата на увреждането. Съдържанието на касационните жалби налага първо да бъде разгледана тази на частните обвинители по повдигнатия въпрос за липсата на мотивирано произнасяне от страна на решаващите съдилища по направеното искане за отвод на прокурора, взел участие в първоинстанционното производство. Претендираното съществено нарушение на процесуалните правила не е налице. Некоректно е оплакването, че първоинстанционният съд не се е мотивирал защо оставя без уважение искането за отвод на прокурора. Съображенията са материализирани в протокола от съдебното заседание – л. 151. Вярно е, че въззивният съд е игнорирал оплакването със същото съдържание, заявено във въззивната жалба и не е обсъдил този въпрос в съдебния си акт, но от това не следва, че е налице основание, обуславящо отмяната на проверяваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Поначало, процесуалната функция на частните обвинители като акцесорни (незадължителни) страни в съдебната фаза на наказателното производство, независимо от признатите им от закона процесуални права, се изчерпва с поддържане на обвинението такова, каквото то вече е повдигнато от прокурора с обвинителния акт или изменено впоследствие. Те могат да поискат от съда да отведе прокурора от участие в съдебното производство, но само на основанията, посочени в чл. 47, ал. 1 НПК. Сред тях не попада хипотезата - отказ на прокурора да измени на основание чл. 287, ал. 1 НПК обвинението в по-тежко, поради което подобен отказ сам по себе си не би могъл да е основание за отвод, освен ако наред с него не са налице други обстоятелства, поради които да се счете, че прокурорът е предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Съображенията за искания отвод, изложени пред първата инстанция, нямат подобен характер, а други обстоятелства в касационната жалба не се излагат. Прокурорът е единствен орган, овластен от Конституцията и процесуалния закон, да привлича към наказателна отговорност, да повдига, изменя и поддържа обвинение за престъпление от общ характер и на взетото по вътрешно убеждение решение как да упражни правомощията си е непротивопоставима предложената от касаторите правна квалификация на фактите и обстоятелствата по делото. Дори да бяха налице други фактически данни и се констатира, че първоинстанционният съд неправилно не е отвел прокурора от разглеждане на делото на основание чл. 47, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 НПК, отстраняването на това процесуално нарушение не може да доведе до целения от касаторите резултат – прилагане на института на изменение на обвинението. Етапът, в който това би било процесуално допустимо, е преминал с приключването на производството пред първата инстанция и постановяването на присъдата, а само нарушения на процесуалните правила, които биха могли да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото, са основания за отмяна на атакувания съдебен акт - чл. 348, ал. 4 НПК. В касационните жалби не се заявени други оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Настоящият състав не установи наличието на такива, които да са от категорията на абсолютните и да налагат неговата служебна намеса в охрана на конституционните устои на правосъдието. Не е налице и претендираното от частните обвинители нарушение на материалния закон. При установените от двете инстанции факти, които не са спорни и като последица от заетата от прокурора непоколебима процесуална позиция да продължи да поддържа пред първоинстанционния съд обвинението, че подсъдимият А. умишлено е умъртвил М. Я. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, материалният закон е приложен правилно. Налице са всички елементи на престъплението чл. 118 НК – пострадалият е упражнил противозаконно въздействие – първо обиди, а след това - насилие върху личността на подсъдимия и в резултат на това подсъдимият А. е изпаднал в състояние на силно раздразнение, което именно е било решаващия фактор в съзнанието му, за да извърши убийството. Между противозаконните действия на пострадалия, които са преустановени в резултат на противодействието на свидетелите на инцидента и произвеждането от подсъдимия на смъртоносния изстрел е изтекъл кратък период, през който псуващият и заканващ се подс. А. е изведен от къщата от св. Е., придвижил се е до своята къща, която е в съседство, взел е незаконната си пушка и без да спира и да обмисля по-нататъшните си действия, се върнал обратно в къщата на св. Е., влязъл в стаята, прострелял пострадалия и излязъл. Тази фактология е класически пример на умишлено убийство в състояние на силно раздразнение - възникнало под въздействието на външни фактори внезапно настъпило бурно, неконтролируемо и стремително протичащо интензивно чувство, овладяло съзнанието на дееца и предизвикало емоционално избухване. Съдебната практика е последователна, че дали действията на жертвата могат да се приемат за такива по смисъла на чл. 118 НК е в зависимост от особеностите на всеки конкретен случай, като при това – продължителността на състоянието на силно раздразнение е фактически въпрос и следва да се преценява с оглед всички установени факти и обстоятелства за всеки отделен случай (вж. Р-306-74-II, P-445-95). Решаващите инстанции са осъдили подс. А. по чл. 118 НК, но в мотивите са изложили съображения, че правилната квалификация на престъпната му деятелност следвало да бъде по чл. 115 НК. Така те са придали на заключенията на назначените от първоинстанционния съд тройна и петорна комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, отричащи наличието на физиологичен афект у подсъдимия значение, каквото те нямат. Заключенията на експертизите са важни и необходими, но не могат да послужат в конкретния случай като единствено основание за установяване особеното психическо състояние на дееца в момента на извършване на деянието по две причини, първо - защото нито едно доказателство или доказателствено средство не може да има предварително определена сила и второ - защото само по себе си законовото понятие „състояние на силно раздразнение“ е по-широко и не съвпада с понятието на психиатрията „физиологичен афект“ (Р-133-95-І). Впрочем, именно това са имали предвид експертите от петорната експертиза, както в заключението, така и в пояснението, направено пред първата инстанция в отговор на поставените им въпроси, когато са посочили, че компетентността им като психиатри и психолози не им позволява да коментират правната категория „силно раздразнено състояние“. Решаващите съдилища не са имали основание да отрекат афектното състояние на подсъдимия и въз основа на тройната съдебно-психиатрична експертиза, която е изключила той да е бил в такова заради употребения от него алкохол. Те е следвало да съобразят, че привилегированият състав по чл. 118 НК не поставя такова условие за приложението му (вж. Р-294-81-І in fine, Р-306-74-ІІ, Р-265-81-ІІ). Основателно е оплакването в касационната жалба на защитника на подс. А., че наложеното наказание за всяко едно от престъпленията е явно несправедливо, като е даден ненужен превес на генералната превенция над специалната такава. Решаващите съдилища не са взели предвид в достатъчна степен процесуалното поведение на подсъдимия, който не само е съдействал за разкриване на обективната истина по делото в хода на досъдебното производство, но е заявил и готовността си двукратно съдебното производство да приключи по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, за което първоначално не е имало процесуална пречка да бъде проведено. Не са взети предвид в достатъчна степен семейното му положение, възрастта и здравословното му състояние, за което въззивния съд е разполагал с обективни данни поради назначената съдебно-медицинска експертиза. Неоснователно на доказателствата, съдържащи данни за личността на подсъдимия, е придадена по-голяма тежест от действителната. Не е взето предвид, че подсъдимият през целия си съзнателен живот до този момент е извършил само едно престъпление, по чл. 197 НК, за което е изтърпял наложеното наказание „Пробация“ и е реабилитиран. Изцяло са игнорирани съдържащите се в изготвената справка от младши полицейския инспектор данни, че подсъдимият не се движи в обкръжението на криминално проявени лица, че няма данни да извършва нарушения на обществения ред, което очертава и очевидното противоречие с финалното изречение в справката – че подсъдимият не се ползва с добро име в селото, на което въззивният съд е акцентирал и което е основанието да не даде кредит на доверие по този въпрос на показанията на св. Г.. По тези съображения ВКС намира, че наказанията за всяко едно от двете престъпления е необходимо да бъдат редуцирани - за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК на три години лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 118 НК – на пет години лишаване от свобода. На корекция подлежи и общото наказание, определено на основание чл. 23, ал. 1 НК, което също следва да бъде намалено на пет години, а така също и режимът на изтърпяването му, който следва да бъде променен от „Строг“ на „Общ“ на основание чл. 57, т. 3 ЗИНЗС. Наказания в подобен размер са съответни на степента на обществена опасност на конкретните деяния и дееца и биха постигнали целите на наказанието по чл. 36 НК – да въздействат с нужния интензитет на подсъдимия поправително, предупредително и възпиращо, без да се превръщат в неоправдана репресия и възпитателно и предупредително по отношение на обществото. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 260064/23.12.2020 година по в.н.о.х.д. № 123/2020 година на Апелативен съд – Варна в частта относно размера на наложените на подс. И. К. А. наказания и НАМАЛЯВА срока на наказанията лишаване от свобода, както следва: по чл. 339, ал. 1 НК - от пет на три години, по чл. 118, вр. чл. 115 НК – от седем на пет години и определеното общо наказание на основание чл. 23, ал. 1 НК - от седем на пет години. ИЗМЕНЯ първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от „Строг“ на „Общ“. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.