Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр. София, 26 септември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и на прокурора от ВКП Искра Чобанова, разгледа докладваното от съдията Вероника Имова, наказателно дело № 329/2016 год. на ВКС, ІІІ н.о., въз основа на данните по делото и на закона, прие следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба и допълнение към нея от адвокат С. В. от АК [населено място] – упълномощен защитник на подсъдимия В. П. П. срещу въззивно решение № 36 от 09.02.2016 год. по внохд № 507/2015 год. на Пловдивския апелативен съд. С въззивното решение по внохд№ 507/2015 год. на Пловдивския апелативен съд / образувано по жалба от защитата на подсъдимия В. П./ е потвърдена изцяло първоинстанционна присъда № 72/07.09.2015 г. по НОХД 794/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимият В. П. П., ЕГН: [ЕГН], е признат за виновен в това, че за периода от 04.10.20013 г. до 11.10.2013 г. в [населено място], при продължавано престъпление е използвал платежен инструмент, без съгласието на титуляра, както следва: за периода от 04.10.2013 г. до 08.10.2013 г. включително е използвал дебитна карта издадена от „банка” на физическо лице с номер 676064***6049 на името на П. В. П. без съгласие на титуляра, като чрез три транзакции е изтеглена сума в общ размер на 800 лв. – първа в размер на 300 лв; втора в размер на 100 лв. и трета в размер на 400 лв.; за периода от 10.10.2013 г. до 11.10.2013 г. включително е използвал платежен инструмент – дебитна карта, издадена от„банка” на физическо лице, с номер 676064***1675 на името на С. А. П. без съгласие на титуляра, като чрез две транзакции е изтеглена сума в общ размер на 420 лв. – първа в размер на 300 лв., втора в размер на 120 лв. или неправомерно изтеглените суми са с общ размер 1 220 /хиляда двеста и двадесет/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249 ал. 1 във вр. чл. 26 ал. 1 във вр. чл. 54 НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 2 440 /две хиляди и четиристотин и четиридесет/ лева. По чл. 61 т. 2 във вр. с чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода е постановено да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е постановено да изтърпи ОТДЕЛНО от наложеното по делото наказание и наказанието, наложено му с определение №541/28.06.2012 г. по НОХД 2434/2012 г. по описа на РС П. в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като на основание чл. 61 т. 2 във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален СТРОГ режим на това наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е уважил гражданските искове, както следва: подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец П. В. П. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане, а именно 08.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и разноските направени от гражданския П. П. в размер на 200 /двеста/ лева; подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. А. П. сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане, а именно 11.10.2013 г. до окончателното изплащане.Съдът се е произнесъл и по приложените по делото веществени доказателства и направените разноски. В жалбата са изтъкнати касационните основание по чл.348, ал.1,т.т.1, 2 и 3 от НПК със следните доводи: В касационната жалба и допълнението към жалбата се оспорват изводите за авторството и механизма на извършване деянието, твърди се за превратен анализ на доказателствата . Не са изяснени обвинителните факти за начина на снабдяване подсъдимия с процесните дебитни карти от фактическата власт на пострадалите; за изграждане на фактическите констатации са били кредитирани показанията на свидетелите П. П., Г. П. и С. П.. Свидетелката П. е дала противоречиви показания относно начина на съхраняване ПИН-кода към дебитната карта на свид.П.- в първоначалния й разпит в досъдебната фаза е заявила, че го е знаела наизуст , а в съдебната фаза е посочила, че го е записала на листче, държано в портфейла й; съдилищата превратно са интерпретирали показанията на свид. Й. П. – внук на пострадалата П. в разпита му на 14.08.2015 год. , който е посочил, че входната врата на къщата на пострадалите в [населено място] се е заключвала през 2013 год., но съдилищата са приели обратното - че е имало свободен достъп до стаята на пострадалата П. от страна подсъдимия В. П., т.е., че свидетелката не е имала постоянен контрол върху портмонето в което държала дебитната си карта, въпреки установеното, че тя е пребивавала в стаята постоянно поради нуждата от спазване на постелен режим след сърдечна операция; фактът ,че подсъдимият е посещавал дома на пострадалите не е достатъчен за извод, че той е авторът на деянието; не е изяснено по какъв начин деецът е узнал кой от ПИН-кодовете за коя от двете дебитни карти се отнася. Неоснователно не е дадена вяра на обясненията на подсъдимия, който е заявил, че именно от свид.Г. П. е получил ПИН-кодовете и картите, за да тегли определени суми със съгласието на титулярите им, дължими за труда му, положен за ремонт на МПС, собственост на сем.П.. Навеждат се и доводи за необсъдени доказателства за съдействие от подсъдимия за ремонт на лекия автомобил на П. и Г. П., които не са платили стойността на ремонта, а изтеглените от него парични средства са били със съгласие на П. за заплащане за материалите и труда по ремонта на автомобила ; недопустимо е ценено като доказателство „саморъчно обяснение” от В. П., дадено пред разследващия орган , в което е направил самопризнание, че „той е взел и ползвал двете дебитни карти без съгласието на титулярите”. За явна несправедливост на наложеното наказание се твърди прекомерност на наказанието поради незачитане на всички смекчаващи отговорността обстоятелства като напр. данните за претърпяни от бащата на подсъдимия операции и високата степен на нетрудоспособност на същия налагащо грижи от страна на подс.П.. В жалбата и допълнението към нея се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, съгласно правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 1,т.4 от НПК или намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия с прилагане на чл. 55, ал.1,т.1 от НК, както и намаляване размера на наказанието глоба към неговия минимум. В съдебно заседание подс.В. П., не се явява редовно призован. Вместо него - адвокат Р. В. се явява лично и поддържа касационната жалба. Акцентира върху съществени процесуални нарушения - кредитиране от съда на недопустимо доказателствено средство протокол със саморъчно обяснение от подсъдимия от досъдебното производство и даване вяра на доказателствата на обвинението. Поддържа явна несправедливост на наказанието поради подценяване данните за тежкото здравословно състояние на бащата на подсъдимия, за грижите и издръжката спрямо когото е отговорен. Претендира прилагане на чл. 55 от НК с наказание, ориентирано към минимума предвиден за инкриминираната деяние. Гражданските ищци П. П. и С. П. не се явяват редовно призовани , както и не се явява повереникът им, адвокат А. Х.. Не са взели становище по жалбата. Прокурорът от ВКП дава заключение, че предметът на касационната жалба е идентичен с този на въззивната и в решението е отговорено на всички доводи на защитата срещу осъдителната присъда. Неоснователно защитата на подсъдимия се позовава на тезата , че платежните средства са били ползвани със съгласието на техните титуляри. Неоснователно се оспорват показанията на свид.П. , която не отрича да е предоставяла дебитна карта на подсъдимия по време на ремонта на автомобила на семейството й, но в присъствието на сина й, за теглене на сума в размер на 200 лева на 06.10.13 го., но този факт е извън инкриминираните. Счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД В ПРЕДЕЛИТЕ ПО ЧЛ. 347, АЛ. 1 ОТ НПК КАТО СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА И ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ НЕЯ, СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Жалбата е неоснователна по следните съображения: Наведените касационни основания и доводите в тяхна подкрепа не намират опора в данните по делото. Изразеното недоволство от защитата относно формираните констатации в обжалваното решение за деянието и авторството му от подсъдимия не се споделя от състава на ВКС. Оплакването за фактическа необоснованост не е касационно основание и не е обект на обсъждане. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол единствено когато са били нарушени наказателно-процесуални норми, уреждащи и гарантиращи формалната му правилност. ВКС провери процесуалната законосъобразност на конкретните действия на предходните две съдебни инстанции по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и не намери да са игнорирани част от доказателствата и доказателствените средства с цел приоритетно зачитане достоверността на едни , за сметка на други. Доказателствените източници, изграждащи обвинителната теза , както и тези , които очертават тезата на защитата са проверени за достоверност и аналитично са обсъдени. Ето защо, са съобразени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в оценката и анализа на доказателствата, въз основа на които е установено извършеното деяние и авторството му от подсъдимия П.. Въззивната инстанция е направила обстойна аргументация в мотивите си защо възлага вяра в показанията на пострадалите свидетели Г. П., П. П., С. П.. Показанията на пострадалите и техните роднини / свид.Й. П./, са обсъдени внимателно след проверка за достоверността им с всички останали доказателствени източници, събрани по делото. Обясненията на подсъдимия В. П., в които развива тезата, че процесните дебитни карти - собственост съответно на свид.П. П. и на свид.С. П., издадени от „банка” и пин-кодовете към тях, са му били предоставени доброволно със съгласието на свид.Г. П. и на свид.С. П. са опровергани аргументирано. Проверката им с данните от показанията на свидетелите Г. П., П. П., С. П., Й. П. и И. Д., от заключението на техническата експертиза и извлеченията от транзакциите на четирите инкриминирани дати сочи на тяхната пълна несъстоятелност и несъответствие с обективната истина. Въз основа на тях е установено от фактическа страна, че лицето което се вижда на четирите видеозаписа при устройството за парични тегления в [фирма], клон [населено място], заснето на четирите инкриминирани дати, е едно и също. И на четирите видеозаписа освен че лицето е едно и също, между видеоизображенията му и снимката на подсъдимия В. П. по общи белези като структура, охраненост, пропорции на лицето е установено пълно сходство. Неоснователно се твърди от защитата на подсъдимия, че платежните средства са били ползвани със съгласието на техните титуляри. Неоснователно се оспорват показанията на свид.П. , която не отрича че е предоставяла дебитна карта на подсъдимия по време на ремонта на автомобила на семейството й, но това се е случило четири години преди инкриминираните транзакции и то в присъствието на сина й . От анализа на показанията на свидетелите Г. П., П. П., Й. П. и С. П. безпротиворечиво е изяснено, че макар домът им да е бил под контрол от външни лица, подсъдимият е бил чест гост в него като племенник на свид.П. П.. Той се е ползвал с доверието на тези свидетели и е бил допускан до стаите в къщата. Изяснено е , че той е посещавал и стаята на свид.С. П., която е посочила в показанията си къде в личните си вещи е държала дебитната си карта и листче с пин кода; изяснила е, че подсъдимият многократно през инкриминирания период е влизал в стаята й, откъдето я придружавал и превозвал до болничното заведение по повод претърпяна сърдечна операция и прегледи във връзка с това, и я превозвал обратно в дома й. Несъмнено е установено, че именно подсъдимият физически е имал досег с процесните платежни инструменти и той лично ги е използвал на едно и също място – в автоматично устройство към [фирма], клон [населено място] за което убеждават данните от видеозаписите за петте транзакции от двете процесни дебитни карти собственост на свид.П.П. и С.П., като сумите, които са изтеглени от картите съответстват по размер на справките от банковата институция за тегленията от АТМ устройството, които са извършени от лицето заснето на видеокамерите на датите, съответстващи на датите на тегленията. Неоснователно се твърди в жалбата и допълнението към нея , че съдебните инстанции не са изяснили и отстранили противоречията в показанията на свид.Г. П. относно факта имало ли е в личните й вещи / портмоне/ листче с изписване на пин-кода към дебитната карта на съпруга й П. П. или тя е знаела наизуст пин-кода на дебитната му карта, т.е. при втория вариант подсъдимият да не е имал начин да използва картата. Въззивната инстанция основателно не е съзряла пороци в процесуалната дейност на първата инстанция, която чрез механизма на приобщаване показанията на свидетелката от досъдебната фаза по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1,т.1 от НПК и при съпоставката им с показанията, дадени в съдебната фаза, е изяснила и възприела за достоверни показанията, в които свидетелката е изтъкнала , че винаги е носила листче с пин-кода към дебитната карта на съпруга й, но не отрича че го е помнила и наизуст. В този смисъл са верни разсъжденията на съдебните инстанция съобразно правилата на формалната и житейска логика, че показанията на тази свидетелка дори не са противоречиви. Свидетелката не е твърдяла, че написаният пин- код не е бил фактически налице, а точно обратното, а фактът , че го е помнела наизуст е въз от релевантните по делото факти. Изяснен е механизмът на снабдяване от подсъдимия с платежните инструменти, независимо че не е фиксирана точната дата и конкретика на действието по физическото им отнемане от титулярите. Но логическите изводи, че фактът е настъпил, след като безспорно е установено ползването им по предназначение от подсъдимия от 04.10.2013 год. до 08.10.2013 год., имат несъмнена доказателствена опора. Аргументите по оспорване на авторството на деянието в основата на които се изтъкват неуредени парични взаимоотношения между подсъдимия и свидетелите П. по повод посредничеството му за извършване на ремонт на лекия автомобил на П. в период, част от който съвпада с инкриминирания, аргументирано са отхвърлени като несъответни на доказателствените факти. Същото се отнася и за отношенията на свидетелите П. с подсъдимия В. П. по повод възлагане ремонт на стая в дома им. Те не са включвали предоставяне нито лично, нито индиректно дебитната карта на свид.П. П., нито тази на свид. С. П. за теглене лично от него на парични суми от банковите им сметки. Тезата, че свид.Г. П. била дължала парични суми на подсъдимия за ремонта на лекия автомобил на семейството, който ги бил платил с лични средства, е опровергана въз основа на анализа на показанията на свидетелите П. и Г. П., потвърдени от показанията на свид.Й. П. и на свид. Д. Д., които са изяснили, че подс.П. не е давал никакви суми на авто-сервиза за поправката на лекия автомобил, което наложило и след ремонта автомобилът им да бъде задържан в сервиза. Тези данни правилно са анализирани като ненесъотносими към инкриминираните обстоятелства в обвинителния акт и нямат нищо общо с данните за неправомерно, без съгласието на титулярите използване на платежни инструменти от дееца. Некоректно се твърди в жалбата, че съдилищата за изграждане осъдителните си изводи са били кредитирали „саморъчното обяснение със самопризнание” от В. П., дадено на досъдебното производство пред полицейски инспектор, а не пред разследващия орган и не в качеството му на обвиняем. Да, действително фигурира такова обяснение като оперативни данни по делото. Правилно то не е ценено като документ с процесуална доказателствена стойност и правилно не е обсъждано като източник на доказателствени факти в наказателния процес. Не е имало пречка, обаче, да бъде допуснат като свидетел оперативният работник И. Д., който е провел беседата и е възпроизвел в показанията си чутото от подсъдимия - направените пред него извънсъдебни признания за извършеното деяние. В случая тези показания са допустимо и годно доказателствено средство, но въз основа само на тях не могат да се направят изводи за релевантните факти, тъй като те съдържат производни доказателства. Производните доказателства не са недопустими доказателства, те се използват както за контролни факти при проверка достоверността на първичните доказателства, така и като индиция, насочващи факти, служещи за допускане на нови други доказателствени източници. В този смисъл касационната инстанция изцяло възприема изводите по същество на въззивната инстанция, че използвайки процесните дебитни карти без съгласието на техните титуляри с инкриминираните деяния подсъдимият е осъществи състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което, възприетата от Пловдивският апелативен съд правна квалификация е съответна на обективно установените по делото фактически обстоятелства. Неоснователно е оплакването в жалбата, че не са зачетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства като напр. данните за претърпяни от бащата на подсъдимия операции и високата степен на нетрудоспособност, налагаща грижите от страна на подсъдимия като негов син. Отчетена е степента на обществената опасност на деянието и на дееца въз основа на фактическите данни съдържащи смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Основателно са възприети като завишени и двете групи обществени опасности. Степента на обществената опасност на дееца е завишена с оглед негативните характеристични данни: многократни предишни осъждания, две от които за длъжностни присвоявания и за кражба, в изпитателния срок по което подсъдимият П. е извършил инкриминираното деяние. Не е без значение е и броят на отделните деяния в рамките на единното продължавано престъпление, извън квалифициращите го като продължавано и обстоятелството, че подсъдимият е посегнал на имуществото на свои близки, чието доверие е спечелил. Отчетена е правилно и упоритостта при извършване на престъплението. При преценката на отговорността е отразено семейното положение на подсъдимия и трудовата му ангажираност/ удостоверение за сключен граждански брак, удостоверения за раждане на дете, трудов договор. Тези данни не била да бъдат преценявани нито количествено, нито надценявани по съдържание, тъй като са съществували и по време на извършване на деянието, но деецът не се е съобразил с възпиращото им спрямо него въздействие. Основателно е прието, че санкцията от две години лишаване от свобода е индивидуализирана в рамките на закона, при смекчаващи отговорността обстоятелства, но съдът не намира необсъдени или последващо възникнали основания за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода. Размерът на глобата е императивно детерминиран в закона / наказанието глоба в размер на 2 440 лева представлява двойният размер на неправомерно изтеглената от подсъдимия сума/ и не може да бъде намаляван. Неоснователно се поставя въпросът за приложение на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Законосъобразно е приложена разпоредбата и на чл. 68 ал.1 НК. Обезщетенията за имуществените вреди са съобразени с фактическите данни за реално причинените вреди като пряка и непосредствена последица от деянието. Правилно е приложен чл. 45 ЗЗД. С оглед негативният ефект на последиците от деликта, са охранени изцяло правата на конституираните като граждански ищци пострадали. Поради липсата на касационните основания посочени в жалбата, въз основа на изтъкнатите мотиви и съгласно чл. 354 , ал. 1,т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 36 от 09.02.2016 год. по внохд№ 507/2015 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: