Р Е Ш Е Н И Е № 481 София, 20 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретаря ............И. ИЛИЕВА........................ и в присъствието на прокурора от ВКП .........Ю. ПЕТКОВА..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1663/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. Т. П. срещу въззивна присъда № 15, постановена на 04.06. 2012 г. от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 363/2012 г. , с която е била отменена първоинстанционната присъда по делото и подсъдимият е бил признат за виновен. С първоинстанционна присъда № 15, постановена от Врачанския окръжен съд на 24.06.2011 г. по НОХД № 625/ 2007 г., подс. В. Т. П. e бил признат за невиновен в това през месец март 2003 г. в м. Д. в. [населено място] умишлено да е умъртвил А. И. Б., поради което и на основание чл304 от НПК е бил оправдан по обвинението по чл. 115 от НК. Със същата присъда подс. П. е бил признат за невиновен и по обвинението за това в периода м. март – м. май 2003 г. в [населено място] да е държал огнестрелно оръжие – сигнално-газов пистолет „ИЖ 79-8”, кал.8 мм № ТОР 3672, , преработен за стрелба с бойни патрони, без да е имал за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е бил оправдан по обвинението по чл. 339 ал.1 пр.2 от НК. С атакуваната въззивна присъда №15/04.06.2012 г. е била отменена първоинстанционната присъда и е била постановена нова, с която подс. П. е бил признат за виновен и по двете обвинения, като за престъплението по чл. 115 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 години, а за това по чл. 339 ал.1 пр.2 от НК – две години. На осн. чл. 23 от НК е било определено едно общо наказание в размер на 10 години, което да изтърпи в затвор от закрит тип при първоначален строг режим. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид неправилно направения извод на съда за наличие на престъпления при липсата на доказателства за това. Твърди се и наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК предвид допуснатото съществено процесуално нарушение осъдителните изводи на въззивната инстанция да почиват само върху косвени доказателства, които не водят само до един възможен извод относно авторството, че осъдителната присъда почива само на предположения, а обвиненията не са доказани по несъмнен начин, че показанията на св. К. В. са вътрешнопротиворечиви и противоречат и на останалите доказателства, а тя самата има мотив да извърши убийството на жертвата, че е извършена едностранна оценка на доказателствата и е нарушено правото на защита на подс. П. да се ползва от всички доказателства по делото. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде оправдан. Пред касационната инстанция защитата на подс. П. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, като акцентира върху недоказаността на авторството на деянието и неизясненост на делото от фактическа страна. Намира, че приетата от въззивния съд експертиза не само, че не потвърждава показанията на св. В. относно механизма и средството на убийството, но и разколебава нейните показания. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като на всички доводи е бил даден отговор от предходната инстанция, а изводите на въззивния съд са законосъобразно изведени от доказателствата по делото. Намира, че по същество доводите на защитата не кореспондират на съвкупния доказателствен материал. Подсъдимият в своя защита пледира за оправдаването си, тъй като е осъден само в резултат на показанията на св. В., която според него лъжесвидетелства, за да прикрие собствената си престъпна дейност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. 1. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения: По същество това твърдение в жалбата се свежда до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че по делото е направен неверен извод за доказаността на авторството въз основа на косвени доказателства, които не доказват главния факт. В същото време не се оспорва наличието на такива косвени доказателства. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те навеждат на констатиране на нарушение на процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата. Проверката на съдопроизводствените действия на двете съдебни инстанции не разкрива каквито и да е пропуски, с които да е била нарушена разпоредбата на чл. 107 от НПК. В мотивите на присъдата си, които отговарят на изискванията на чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 ал.3 от НПК, въззивният съд е изложил подробни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Обективно е извършил критичен анализ на доказателствената дейност на първоинстанционния съд, като законосъобразно е поставил в основата на доказателствените си изводи показанията на свидетеля-очевидец К. В. и изпълнявайки указанията на ВКС – І н.о.,дадени в отменителното му решение № 406/12.04.2012 г., е анализирал същите в контекста на цялата доказателствена съвкупност. Тази оценъчно-доказателствена дейност въззивният съд е извършил при пълно съблюдаване на правилата на НПК /чл. 105/, тя в случая е изцяло в съобразена както с указанията на ВКС, дадени в посоченото решение, така и с процесуалните правила, поради което липсват основания да се твърди, че съдът е установил фактите, без да извърши обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изводите на съда почиват на задълбочено анализирани доказателствени източници и на закона, поради което са спазени принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. На първо място, не намира опора в доказателствата по делото твърдението на защитата, че обвинението се гради единствено на косвени доказателства. Свидетелката К. В., която е очевидец на престъпленията, въвежда в процеса чрез показанията си преки доказателства. По отношение на фактите, включени в предмета на доказване, тези доказателства се отнасят пряко, като ги установяват непосредствено, а не чрез посредничеството на други доказателства. Доколкото тези възприятия, за които свидетелства В. в процеса, са почерпени от първоизточника, те са и източник на първични доказателства. Затова процесуалноиздържан е бил доказателственият подход на въззивния съд – на първо място той е подложил на критична, но обективна оценка достоверността на показанията на тази свидетелка и едва при достигането на положителен отговор за това, ги е поставил в основата на изводите си за това, че те непосредствено установяват главния факт по делото – извършени ли са престъпленията, кой е техният автор и при какви обстоятелства са осъществени те. Свидетелката В. е била разпитвана двукратно в хода на първоинстанционното производство – на 14.05.2008 г. /л.196 сл. от първоинстанционното дело, том І/ и на 05.06.2009г. /л.1 сл. от том ІІ/, когато чрез процесуалната техника на чл. 281 от НПК са били приобщени и показанията й от досъдебното производство, събрани в процедура по чл. 223 от НПК. Съпоставката на показанията й в трите разпита сочи на това, че те са подробни, точни, описателни и конкретни по всички основни въпроси, интересуващи настоящия процес. Именно тези факти, възпроизведени от В., не са претърпели никакво изменение във времето, независимо че показанията се отнасят за събития, станали преди пет и повече години. Въззивният съд е отчел основен недостатък на свидетелката неспособността й да индивидуализира последователността на някои събития и да ги отнесе към конкретен месец или година, но по никакъв начин това не се отразява на достоверността на показанията й. Убеждението на въззивния съд, че показанията на В. вярно отразяват фактите от обективната действителност, на които тя е била пряк свидетел, е защитено в мотивите към присъдата по несъмнен начин чрез подробния анализ на показанията на тази свидетелка, които не биха могли да търпят какъвто и да е касационен упрек. На тази основа напълно съответно на правилата за оценъчна доказателствена дейност въззивинят съд е подложил на обоснована критика фактическите и правни изводи на първата инстанция относно това, че недоказани по несъмнен начин по делото са останали времето на убийството на А. Б., обстоятелството, че по това време подсъдимият е притежавал л.а. Жигула, както и че той е предал оръжието на св. И. К.. За тези факти и несъмнената им установеност по делото САС е изложил достатъчно обстойни и убедителни съображения в мотивите си / л. 19-25/. Те са резултат от прецизна и съответна на процесуалните правила оценъчна дейност не само на показанията на св. В., но и на останалата доказателствена съвкупност. Напълно основателно въззивният съд е отправил упрек към достоверността на показанията на св. М., Ц. и К., дадени пред първоинстанционния съд, като е подкрепил изводите си за това, че не следва да им се дава вяра, тъй като противоречат на други безспорни писмени доказателства по делото. Следователно, след като е спазен процесуалния ред за събиране и оценка на съответното доказателство, не може да се мотивира основание да се опровергае извода на съда, че то е недостоверно и не следва да му се дава вяра. Подходът на САС е бил правилен и съответен на доказателствения му анализ е крайният извод относно обстоятелствата по основния факт в процеса - че периодът на настъпилата смърт на Б. е м. март 2003 г., че към този момент подс. П. е притежавал л.а. Жигули., както и че през м. май същата година подсъдимият е предал пистолета – средство на престъплението – на св. К.. Не намира опора в доказателствената съвкупност и в съдържанието на въззивния съдебен акт доводът на защитата, че не е установен мотива на подс. П. за извършване на убийството, както и че самата св. В. е имала достатъчно сериозен мотив самата тя да е автор на престъплението. Съдът е отделил достатъчно внимание на този елемент от главния факт по делото, като е изложил аргументацията си подробно и убедително /л.18-19/. Анализът на показанията на голям брой свидетели по делото, част от които приятели на подсъдимия, а не само св. В., установяват наличието на сериозен мотив именно у подс. П. да извърши инкриминираното деяние. Обстоятелството, че жертвата и подсъдимият са били съпроцесници по доста обвинения за извършени кражби, че именно по данни на пострадалия подсъдимият е бил уличен и в извършена кражба от РУМ „Д.”, по повод на която е разпитван от полицейските органи, че подсъдимият често споделял пред приятеля си св. М., че Б. продава съвместно откраднати вещи, но му дава по-малко пари, че е получил писмо от него докато е бил в затвора, че му дължи материална подкрепа, която ако не получи, ще го уличи в извършени престъпления, както и показанията на св. В. /сестра на Б./, че брат й споделил, че е получил заплаха от П., че ще го убие, правилно са оценени от апелативния съд като достатъчно убедителни доводи да се приеме, че подсъдимият е имал мотив да извърши престъплението. Не е убегнало от вниманието на въззивната инстанция наличието на данни, въведени в процеса от свидетелите З. и С. М., че св. К. В. би могла да има свой мотив да умъртви пострадалия Б.. Тези данни са били подложени на внимателен анализ /л.17 и 18/ и са получили адекватна оценка. Съдът основателно не е дал вяра на тези свидетели поради обстоятелството на изключителната им заинтересованост от процеса /св. М. е сестра на подсъдимия/, както и противоречие с показанията на св. Д., която като пряк свидетел на обстоятелството относно нейното отвличане, е била източник на преки доказателства относно това кой е бил замесен в него и че това не е бил пострадалият Б.. Като е мотивирал достоверността на нейните показания и тези на св. В. /нейна майка/, въззивният съд е обосновал категоричния си извод, че последната не е имала мотив да извърши престъплението. Не би могъл да бъде отправен упрек към достоверността на показанията на св. К. В. поради обстоятелството, че по делото са налице доказателства, че тя към инкриминирания момент е притежавала свой газов пистолет, но не са събрани доказателства за неговата съдба по време и след деянието. На първо място, тази свидетелка е изключително добросъвестна в показанията си относно факта, че действително е притежавала такъв пистолет /л.199 том І на първоинст. дело/, а на следващо – към нея не може да се отправи упрек защо не е питана къде се намира този пистолет. Очевидно свидетелката е отговаряла на зададените й въпроси по време на разпита и отговорност на органа по ръководство на процеса в съответната му фаза е организирането и начина на провеждането на същия. Този упрек може да бъде отправен към първоинстанционния съд, но не и към самата свидетелка, а в още по-малка степен могат да се правят изводи за нейната недобросъвестност на основата на липсата на информация къде се е намирал пистолета й след деянието, тъй като липсват каквито и да е данни тя съзнателно да е премълчавала и прикривала това обстоятелство. Този въпрос, от друга страна, не е имал никакво съществено значение за фактическите и правни изводи по делото и поради обстоятелството, че по несъмнен експертен път е било установено, че смъртта на А. Б. е причинена от огнестрелни наранявания, че те са били три на брой, че в трупа му - подкожно вдясно, поясно, е намерен проектил, който е част от патрон кал.7,65мм „Броунинг”, обр.1900 г. Прието е заключение на балистична експертиза, съгласно което предаденият от св. Н. пистолет /за който е безспорно установено, че е пистолетът, който подс. П. е дал на св. К. вместо доплащане на автомобила/ е сигнално-газов „ИЖ 79-8”, кал. 8 мм, преработен чрез смяна на цевта му за стрелба с патрони кал.7,65 мм. Проектилът, иззет при аутопсията на трупа на пострадалия, чрез експертно заключение е установен, че е изстрелян именно от представения за изследване и преработен газов пистолет. За последния безспорно е установено, че е бил притежание на подсъдимия и че това е пистолет, различен от този на св. В., който в нито един момент не е бил преработван за стрелба с патрони. Не почива на доказателствената съвкупност и доводът, че огнестрелните наранявания, причинили смъртта на Б., са причинени с проектил с по-малък калибър от 7,65 мм, доколкото дупчестото нараняване на лявата хълбочна кост на пострадалия е било с диаметър 6 мм. Такъв довод е правен и пред въззивния съд, който подробно е изложил своите съображения за неприемането му /л. 6-7/. Без да повтаря същите и без да подлага на съмнение експертните изводи на СМЕ, депозирана в хода на въззивното производство /л. 28-36/, настоящият съд отбелязва и практически възможна причина за твърдяното несъответствие не само особените условия в които е престоял трупът в продължение на три години и половина, но и вероятност в рамките на техническа грешка при огледа и аутопсията на трупа на Б. да не е извършено точно измерване. Касае се за разлика в диаметрите от 1,65 милиметра, което е изключително малък параметър. За безспорността обаче, че в жертвата е стреляно с оръжие, което е боравело с боеприпаси кал.7,65 мм, не съществува каквото и да е съмнение предвид намерения в тялото проектил именно с този калибър. Останалите доводи, които защитата поддържа и пред настоящата инстанция за невъзможност да е извършено щателно претърсване на кладенеца, за други причини за смъртта на Б. /обезглавяване или удавяне/, са били обстойно разгледани от въззивния съд и са получи отговор, почиващ на експертни заключения, които са проверени по надлежния ред и липсват основания да не бъдат кредитирани. По този начин чрез цялата доказателствена съвкупност, включително и посредством преки доказателства, а не само чрез косвените такива /както твърди защитата/ съдът е извършил проверка на обясненията на подсъдимия и аргументирано е изложил съображенията си да не даде вяра на същите относно авторството на престъплението. Въз основа на съвкупността от преки и косвени доказателства, чиято достоверност е приета от въззивния съд да е извън всяко съмнение, законосъобразно и аргументирано той е приел, че е налице единна и непрекъсваема верига от факти, обуславящи несъмнения извод за авторството на престъплението в лицето на подс. В. П.. При липсата на каквото и да е процесуално нарушение на правилата на НПК, установяващи реда за събиране и оценка на доказателствата, не се констатира да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. 2. по твърдението за нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция правилно са били подведени под нормата на чл. 115 и чл. 339 ал.1 от НК. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на тези деяния. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от предходната инстанция, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянията, вменени във вина на подс. П. не са престъпни и не съставляват престъпления. Твърдението за недостатъчност на доказателствата, на които почива осъдителният извод на въззивният съд, по своето естество сочи на необоснованост на въззивния акт, което не попада сред касационните основания по чл. 348 ал.1 от НПК. Въпреки това, ВКС намира, че аргументирано въззивният съд е приел, че освен кредитираните от него показания на св. В., които са източник на преки доказателства, е налице една единна верига и от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъпленията в лицето на подсъдимия. Съдебната доктрина е еднопосочна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод. С тази доказателствена задача въззивният съд се е справил безупречно, като е приложил и закона, който е следвало да се приложи, признавайки подс. П. за виновен по чл.115 и чл. 339 ал.1 пр.2 от НК. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца. Тъй като въззивната присъда не страда от твърдените нарушения, не са налице основания за нейната отмяна и тя следва да бъде оставена в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 15/04.06.2012 г. на Софийския апелативен съд, постановена по ВНОХД № 363/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.