Р Е Ш Е Н И Е № 157 София, 08.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1268/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 339 от 12.07.2012г. по в.гр.д. № 632/2012г. в частта, с която е уважен предявеният от З. В. Д. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 1000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди. Ответницата З. В. Д. от [населено място] моли решението да се остави в сила. С определение № 372 от 25.03.2013г., постановено по настоящото дело № 1268/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос „следва ли да се ангажира отговорността на държавата в хипотеза на законодателна промяна на характера на престъплението – от общ към частен, която промяна е основание за прекратяване на производството”. В отговор на поставения въпрос, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Основна предпоставка за отговорността на държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е незаконност на действията на държавните органи. Отговорността на държавата за незаконна дейност на правозащитните органи е регламентирана в чл. 2 ЗОДОВ, като чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /ред. преди изм. по ДВ 98/12г./ посочва изчерпателно случаите, в които държавата отговаря за вреди от незаконно обвинение, а именно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Сред тях не са случаите, когато поради промяна в законодателството, обявяваща дадено деяние за престъпление което се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство е прекратено. Този случай не би могъл и да бъде приравнен към някоя от предвидените в закона хипотези, тъй като извършените до прекратяване на наказателното производство поради законодателната промяна действия на правозащитните органи са били законни. Сходна е хипотезата, при която наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано, относно която с т. 8 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС е прието, че органите на следствието и прокуратурата не отговарят по ЗОДОВ, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано, освен ако наказателното производство е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 НПК /отм./ и лицето оправдано. В този случай държавата не носи отговорност за вреди, тъй като процесуалните действия, извършени преди изтичане на давността или амнистията на деянието, са били законни. В същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 97 от 03.05.2012г. по гр.д. № 80/2011г. ІV г.о. ВКС, с което е даден отрицателен отговор на въпроса отговаря ли държавата за вреди от незаконно обвинение, когато наказателното производство е прекратено по искане на пострадалия на основание чл. 289, ал. 1 НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК. Прието е, че освобождаването от наказателна отговорност по искане на пострадалия не дава право на обезщетение от правозащитния орган, тъй като извършените до прекратяването на наказателното производство действия са били законни. Право на обезщетение за вреди от правозащитен орган лицето би имало само в случаите, когато наказателното производство е продължило по негово искане на основание чл. 24, ал. 2 НПК и е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. В заключение ВКС приема, че държавата не следва да носи отговорност за вреди когато наказателното преследване е прекратено поради настъпила законодателна промяна на характера на престъплението – от общ към частен, която промяна е основание за прекратяване на производството, тъй като действията на Прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинението не са били незаконни. По основателността на жалбата. Въззивният съд е уважил предявения от З. В. Д. против Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по съображения, че както при наличие на повдигнато обвинение в престъпление, за което ищцата е оправдана, така и при повдигнато обвинение за деяние, което с оглед промяната в законодателството подлежи на преследване по друг ред, следва да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. При определяне на обезщетението съдът е намалил размерът му на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поради това, че в основата на започналото наказателно производство стои противоправно по своя характер поведение на ищцата, по отношение на което поради законодателна промяна наказателното преследване е по тъжба на пострадалия. Преценено в аспект на гражданския деликт, това е допринесло за увреждането по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Присъдил е 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. ВКС намира жалбата за основателна. С присъда № 185 от 30.09.2009г. по нохд № 511/2009г. на Старозагорския районен съд ищцата /подсъдима в това производство/ З. В. Д. е призната за виновна по предявеното й обвинение, преквалифицирано от съда по чл. 217, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК. С решение № 183 от 19.11.2010г. по внохд № 1181/2010г. на Старозагорския окръжен съд присъдата е отменена и производството по делото е прекратено поради изменение на чл. 281в, ал. 1, т. 1 НК по ДВ бр. 26/2010г., в сила от 10.04.2010г., според което наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия за престъпление по чл. 217, ал. 1 и 2 НК когато предмет на престъплението е частно имущество. Неправилно при тези данни въззивният съд е уважил иска. Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос, държавата в лицето на Прокуратурата не следва да носи отговорност за вреди, тъй като законодателната промяна е станала в хода на наказателното производство и извършените до този момент действия не са незаконни. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и искът да се отхвърли. Ответницата по касация следва да се осъди да заплати на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ във вр. Чл. 2а, т. 1 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата 10 лв. държавна такса. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 339 от 12.07.2012г. по в.гр.д. № 632/2012г. в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на З. В. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата 1000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от З. В. Д. от [населено място] против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 1000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по нохд. №. 511/2009г. на Старозагорския районен съд. ОСЪЖДА З. В. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], да заплати на Върховния касационен съд сумата 10 лв. държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: