Р Е Ш Е Н И Е № 295 гр. София, 23 септември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети септември, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №911 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения В. М. В. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 1483/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. С присъда, постановена на 25.06.2014 г. по НОХД №3169/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Пловдив осъденият В. е признат за виновен в това, че на 22.06.2011 г. в района на гара Калояново, в немаловажен случай, при условията на повторност, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у А. И. С. заблуждение и с това причинил вреда на [фирма] в големи размери- 52 507 лева, като на основание чл.210, ал.1, т.4 и т.5 НК, във вр. с чл.209, ал.1 НК, във вр. с чл.28, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание в размер на осем години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип. С въззивно решение №61 от 16.03.2015 г., постановено по ВНОХД 1483/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив, присъдата е изменена, като е намалено наложеното на осъдения В. наказание от осем на шест години „лишаване от свобода“. В останалата му част първоинстанционния съдебен акт е потвърден. В искането се поддържа, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 НПК, във вр. с чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. Твърди се, че съдебните състави са постановили съдебните си актове, като не са констатирали допуснатите множество съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неяснота на обвинението и липсата на верен анализ на доказателствата. Моли се като съществено нарушение на процесуални правила да бъде прието и изменението на мярката за неотклонение на В., с което е нарушено правото му на защита. Като нарушение на материалния закон се сочи това, че неправилно решаващите съдилища са постановили осъдителни съдебни актове, като не са отчели, че престъплението, в извършването на което е обвинен осъдения, не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. Моли се да бъде отчетено, че процесния багер е бил предмет на редовно сключен договор за наем, като осъдения е заплатил наемната цена. Оспорва се и съществуването на умисъл за извършване на престъплението, като се поддържа, че липсват доказателства В. да е нямал намерение да изпълни задълженията си по договора за наем към момента на сключването му. Поддържа се и това, че осъденият е действал като пълномощник, като към инкриминираната дата пълномощието не е било прекратено, което е и основание да се прецени, че той не може да носи отговорност за действията на упълномощителя си. На тези основания се предлага постановените присъда и въззивно решение да бъдат отменени, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В хода на касационното производство защитникът на осъдения поддържа искането. Твърди, че начинът, по който е формирано обвинението е неясен, като не е уточнено как е извършено престъплението. Останалите аргументи и отправените искания в защитната му реч са идентични с тези, отразени в искането. Представителят на държавното обвинение поддържа, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК, като В. правилно е признат за виновен в извършване на престъплението- предмет на приключилото производство. Твърди, че изменението на мярката му за неотклонение в „задържане под стража“ е било законосъобразно и не е нарушило правата му, тъй като осъденият е знаел за провеждането на заседанието на 05.03.2015 г. и не се е явил без основателна причина на него. На тези основания се предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК. С него се атакува съдебен акт, който не е проверен по касационен ред. Ето защо искането трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Основните оплаквания, отразени в искането, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствените материали и конкретно приетото от предходните съдебни състави, че осъденият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в извършването на което е обвинен и за начина на формулиране на обвинението срещу осъдения. Касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените материали, като правилно са установили фактите по делото. Законосъобразно не са възприели като достоверни обясненията на осъдения В., че той единствено е изпълнявал задълженията си като пълномощник на свидетеля М. и му е предал процесния багер, като вярно са приели, че те се опровергават от показанията на свидетелите Г. и М.. Правилно съдилищата са преценили, че тези обяснения се опровергават и от действията на подсъдимия по отношение на свидетеля С. и конкретно опита му да представи на негови служители за негов друг багер, да го убеди, че след получаването му машината се намира в [населено място] и същевременно да го мотивира да изпрати и друга строителна машина. Всички тези действия на осъдения са дали основание на решаващите съдилища правилно да преценят, че той не е действал единствено като пълномощник на трето лице, чиито нареждания е изпълнявал, а е имал инициативата в контакта със собственика на багера и първоначално го е убедил да му предаде вещта, а впоследствие да го увери, че тя се намира на сигурно място и работи на строителен обект в [населено място]. Доколкото в искането липсват конкретни други оплаквания във връзка с анализа на доказателствената съвкупност касационната инстанция не намира за необходимо да анализира на свой ред всички доказателствени източници, като единствено може да отбележи, че не са допуснати съществени нарушения при обсъждането им и въз основа на тях вярно са установени релевантните да изхода на делото факти. Касационният съд не възприе и оплакването, че обвинението е формулирано по неясен начин. При внимателен преглед на обвинителния акт, който представлява процесуалния документ, очертаващ рамките на наказателното обвинение, се установява, че в него са отразени всички съставомерни белези на престъплението по чл.210, ал.1, т.4 и т.5 НК, във вр. с чл.209, ал.1 НК, във вр. с чл.28, ал.1 НК. В обстоятелствената му част е отразен начина на осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението (извършване на измамливи действия с цел реализиране на облага, като В. е целял да се сдобие със строителна техника, която привидно да наеме, а впоследствие да не върне на собствениците), а в диспозитива са посочени цифрово и словно елементите от основния състав на престъплението и инкриминираните квалифициращи признаци. Настоящият съдебен състав приема, че неяснотата на обвинението представлява съществено нарушение на процесуални правила когато същото е формулирано така, че не може да бъде разбрано от привлечения към наказателна отговорност, тъй като само тогава е налице нарушение на правото на защита. В приключилото наказателно производство действително непосредствените действия, с които е осъществено престъплението не са отразени в диспозитивите на постановленията за привличане и обвинителния акт, но доколкото фигурират в обстоятелствената част на последния, липсата им не може да бъде ценена като съществено нарушение на процесуални правила. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че от самото начало на производството до неговия край осъденият очевидно е разбирал обвинението (както сам е заявил пред първостепенния съд в заседанието на 06.112013 г.) и адекватно и енергично се е бранил по него. Касационният съд не намира за необходимо да преценява в това производство законосъобразността на изменението на мярката за неотклонение на осъдения В., тъй като тези действия на съда не са относими към съществото на наказателното производство и не подлежат на контрол по реда на глава ХХХІІІ НПК. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: Касационният съдебен състав прецени, че въз основа на правилно изяснените факти решаващите съдилища са приложили вярно материалния закон. Законосъобразно е прието, че осъденият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.4 и т.5 НК, във вр. с чл.209, ал.1 НК, във вр. с чл.28, ал.1 НК, като с активни действия е възбудил у свидетеля С. заблуждение, че ще наеме строителната машина и след изтичане на наемния договор ще му я върне. По несъмнен и категоричен начин е установено, че към момента на сключване на договора В. се е представял като строителен предприемач (какъвто той не е), обяснявал е, че ще са му нужни машини във връзка с обект в [населено място] (който не съществува) и това, че ще съхрани и върне наетите машини (по делото е установено, че багера е бил преместен непосредствено след транспортирането му на място извън [населено място]). Всички тези действия на осъдения, заедно с последяващите уверения, отправени към свидетеля С., че машината е на секретен обект и опита той да бъде заблуден с показването на негови служители на друга машина сочат на единствения възможен извод, че В. е осъществил състава на престъплението от обективна страна. Предвид стойността на багера и предходните осъждания на В. е категорично установено и съществуването на квалифициращите признаци по чл. чл.210, ал.1, т.4 и т.5 НК. Законосъобразно съдът е преценил, че престъплението е осъществено и от субективна страна, като осъденият е съзнавал, че въвежда в заблуждение собственика на багера и е осъществил тези действия при условията на пряк умисъл и при наличието на предвидената в закона користна цел. Касационният съд не споделя тезата на защитата, че действията на В. не носят характеристиките на престъпление, а представляват действия по сключването и изпълнението на класически договор за заем, които наред с това е и частично изпълнен. Действително В. е сключил (като пълномощник) договор за заем на процесната строителна машина, но това негово поведение е целяло единствено въвеждането в заблуждение на собственика на машината и мотивирането му да предостави багера. Това е била и причината част от наемната цена да бъде заплатена, както и част от стойността на транспорта на машината. В. още към момента на сключване на договора е знаел, че няма да ползва багера на строителен обект и го е сключил единствено като елемент от механизма, използван за въвеждане в заблуда на свидетеля С.. Съдът не споделя и тезата за осъществяването на гражданскоправна измама, като намира за необходимо да посочи, че в редица свои решения касационната инстанция е имала повод да отграничи тази фигура от престъплението измама, като е приемала, че когато сключването на договор е използвано единствено като елемент от механизма за въвеждане в заблуждение, то макар и налични, договорните отношения са били само привидни- без същинско съдържание и действията на извършителя представляват престъпление по смисъла на чл.209 и сл. НК. В този смисъл решение по НД №104/2015 г. ІІІ НО. Предвид изложеното, касационният съд прие, че в хода на приключилото наказателно производство решаващите съдилища са приложили правилно материалния закон и липсват основанията за възобновяване на производството. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. В. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 1483/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.