Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * обезщетение за оставане без работа * незаконно уволнение * възстановяване на работа * доказателствена тежест

Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

С., 02.03.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:

Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5156 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 351 от 07.04.2008 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение от 09.06.2008 година по гр. д. № 220/2008 г. на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от А. С. А. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е уважен в размер на 2725,80 лева. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127, ал. 1 ГПК отм.), а именно чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане на работника без работа в шестмесечен срок след незаконното уволнение.

В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че ответникът работодател не е представил доказателства, че в шестмесечен период след уволнението служителят е постъпил на работа по друго трудово правоотношение, поради което е уважил като основателен и искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.

В противоречие с това становище, в решения на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение № 1307 от 11.07.2005 г. по гр.д. № 841/2003 г.; решение № 830 от 12.07.2007 г. по гр.д. № 2252/2004 г.; решение № 1165 от 12.09.2001 г. по гр.д. № 2189/2000 г.; решение № 1189 от 19.06.2002 г. по гр.д. № 1521/2001 г. и решение № 818 от 24.07.2003 г. по гр.д. № 5/2002 г. е прието, че тежестта за доказване на предпоставките за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е върху ищеца работник; че в тежест на работника или служителя е да докаже, че в периода след уволнението е останал без работа, за да му бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище.

Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127, ал.1 ГПК отм.), всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Уволненият работник, ищец в производството по чл. 344, ал.1, т.3 КТ следва да установи фактите, на които основава своята претенция за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ – факта на оставане без работа в шестмесечен срок след незаконното уволнение и размера на последното, получено преди незаконното уволнение трудово възнаграждение. Когато фактът на оставане без работа не е установен, предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради незаконното уволнение е неоснователен.

В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че уволнението на ищеца А. С. А., извършено от работодателя му [фирма], регион Я. със заповед № РД 15-122 от 31.01.2006 г. е незаконно, поради което предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност са уважени като основателни. Прието е, че ответникът работодател не е представил доказателства, че в шестмесечен период след уволнението служителят е постъпил на работа по друго трудово правоотношение, поради което като основателен е уважен и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.

Решението, в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3 ГПК.

В касационната жалба против въззивно решение на Софийски градски съд в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1 т.3 КТ се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 127, ал.1 ГПК (отм.).

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 127, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 225, ал.1 КТ за основателни. Предвид изложените мотиви относно разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, неправилни са формираните от въззивния съд изводи, че претенцията за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е основателна, тъй като работодателят не е представил доказателства, че в шестмесечен период след уволнението служителят е постъпил на работа по друго трудово правоотношение. Последиците на доказателствената тежест са разпределени неправилно –при недоказване на факта на оставане на работника без социално осигурен доход след незаконно уволнение, следва да се приеме, че този факт не се е осъществил, поради което не могат да възникнат и желаните от ищеца правни последици, изразяващи се в присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.

Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 127, ал.1 ГПК (отм.) и чл. 225, ал.1 КТ, поради което решението в частта, с която искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ е уважен за сумата 2725,80 лева следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът се отхвърли като неоснователен.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 09.06.2008 година по гр. д. № 220/2008 г. на Софийски градски съд, ІV “Д” отделение в частта му, с която предявеният от А. С. А. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е уважен в размер на 2725,80 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. А. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2725,80 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1