Ключови фрази
Развод поради разстройство на брака * семейно жилище * предоставяне на семейно жилище след развода


4

Р Е Ш Е Н И Е

365/2012

гр.София, 02.01.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 8 ноември 2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. №240 по описа за 2011 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Н. срещу решение № 100 от 25.11. 2010 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гражданско дело № 139 по описа за 2010 г., в частта, с която е отменено решение № 403 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 1025 по описа за 2009 г. на Силистренския районен съд и вместо него е постановено друго за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет.2, на Върбина Х. Н. и на децата Д. Г. Н. и В. Г. Н. до навършване на пълнолетие на детето В. Г. Н..
Касаторът твърди, че решението е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата Върбина Н. я оспорва.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по предоставяне ползването на семейното жилище, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 829 от 12.06.2012 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1 т.1 от ГПК по два въпроса. Първият е относно критериите за предоставяне ползването на семейното жилище, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС-ППВС № 12 от 28.11.1971 г. и вторият-относно срока за ползване на семейното жилище, когато е собственост на близки на другия съпруг-въпрос който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание по чл.280, ал.1, т.3 от КТ. За да постанови допуснатото до касационно обжалване въззивно решение в частта относно предоставянето семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], етаж втори, на Върбинка Х. Н., съдът е взел предвид най-напред интересите на децата, за които е по-добре да обитават жилището, в което са живели досега, както и по-добрите материални възможности на съпруга. Касаторът счита, че в тази част решението противоречи на критериите за предоставяне ползването на семейното жилище, посочени в ППВС № 12 от 1971 г., тъй като въззивният съд не е отчел обстоятелството, че страните притежават друг имот и не е съобразил, че вторият етаж от къщата не представлява самостоятелно жилище, като го е предоставил без да изследва възможността за търпимост в отношенията между бившата съпруга и родителите му. От нотариален акт № 5, том І, дело № 10 от 11.01.1995 г. действително се установява, че по време на брака страните са придобили собствеността върху апартамент №45, находящ се в [населено място], [улица], етаж 8, с площ от 76,50 кв.м. От нотариален акт № 54, том ХVІІ, рег. № 17580, дело 2218 от 2.12.2008 г. на нотариус Р. Т., рег. № 105, е видно обаче, че бившите съпрузи са продали една втора идеална част от този апартамент и към настоящия момент Върбина Н. притежава само една четвърт идеална част от имота. Площта, която е съответна на нейните идеални части и може да бъде ползвана без затруднения, е по-малка от 20 кв.м. и е недостатъчна, за да задоволи нейните и на малолетното и дете жилищни потребности. Следователно в апартамента няма достатъчна жилищна площ, съответстваща на правата на бившата съпруга, която да задоволи жилищните и потребности, поради което не е налице друго жилище по смисъла на т.1, абзац втори от ТР № 12 от 1971 г. и ползването на семейното жилище може да се предостави на бившата съпруга на касатора.
Твърдението на касатора, че-вторият етаж от къщата, находяща се в [населено място], [улица], не представлява самостоятелно жилище, се опровергава от нотариални актове № 9, том ІV, рег. № 3681, дело № 447 от 24.04.2003 г. и № 23, том VІ, рег. № 5859, дело 530 от 11.05.2009 г. на нотариус Р. Т., рег. № 105. Нотариалните актове отразяват сделки, по които касаторът е бил страна и които са имали за предмет етажа в качеството му на самостоятелен жилищен обект. Ето защо не е било необходимо при предоставяне на това отделно жилище да се изследва дали има търпимост в отношенията между родителите на касатора и бившата му съпруга, поради което не е допуснато нарушение на т.4 на ТР № 12 от 1971 г. При предоставяне на семейното жилище въззивният съд се е ръководил от дадените в т.5 на ТР № 12 от 1971 г. указания, съобразявайки се най-вече с интересите на децата.
В обобщение на изложеното дотук касационният съд достигна до извода, че въззивното решение в частта, с която семейното жилище е предоставено на бившата съпруга на касатора не противоречи на ТР № 12 от 1971 г., поради което в тази част трябва да бъде оставено в сила.
Исковата молба, по която е постановено обжалваното решение, е заведена на 28.10.2009 г.-преди влизане в сила на новия Семеен кодекс от 1.10.2009 г. Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове и по аргумент за противното от параграф 4, ал.1 от ПЗР на Семейния кодекс от 2009 г. следва да се приеме, че по отношение на предоставяне ползването на семейното жилище, когато то е собственост на близки на единия съпруг, е приложима разпоредбата на чл.107, ал.4 от СК от 1985 г./отм./. Тази разпоредба дава правомощието на съда да предостави ползването на другия съпруг за определен срок. Срокът трябва да бъде определен с оглед на конкретните обстоятелства по делото и предимно при зачитане на интересите на детето. Все пак този срок трябва да бъде съобразен с обстоятелството, че нормата на чл.107, ал.4 от СК/отм./ ограничава правата на собственика, поради което в случая не може да продължи до навършване пълнолетие на детето В. Г. Н.-до 13.10.2018 г. За да се уредят окончателно жилищните проблеми на бившата съпруга и за да има възможност детето да се адаптира към нови условия, е достатъчно предоставянето на семейното жилище да продължи три години, считано от влизане в сила на решението. В този смисъл е решение № 312 от 8.12.2011 г. по гр. д. № 1700 по описа за 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО. Ето защо въззивното решение следва да се отмени в частта относно срока за ползване на семейното жилище и да се постанови ново, с което да се определи срок за ползване на семейното жилище три години, считано от влизане в сила на решението.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ № 100 от 25.11. 2010 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гражданско дело № 139 по описа за 2010 г., в ЧАСТТА по отношение на срока за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет.2, на Върбина Х. Н. и на детето В. Г. Н. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ тригодишен срок за ползване на семейното жилище на основание чл.107, ал.4 от СК/отм./, считано от влизане в сила на въззивното решение.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет.2, е предоставено на Върбина Х. Н. и на детето В. Г. Н..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ