Р Е Ш Е Н И Е № 232 Гр.София, 21 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май,две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 773/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.1 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.381/10 г.по описа на РС-Троян Б. М. Б., с което се иска възобновяване на посоченото дело поради незнание от страна на лицето за висящо срещу му наказателно производство. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник молят за уважаване на искането с изтъкнатите в него основания. Прокурорът от ВКП намира същото за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Присъдата на РС- Троян № 71/18.12.08 г.,постановена по Н.О.Х.Д.381/10 г. по описа на този съд, с която искателят е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.195,ал.1,т.2,4 и 7 вр.чл.194,ал.1 вр.чл. 26,ал.1 вр.чл.28,ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и шест месеца,търпимо при първоначален общ режим и е приложена разпоредбата на чл.68,ал.1 НК за наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, наложено по присъда № 6/09.01.07 г.на РС-Севлиево, постановена по Н.О.Х.Д.334/06 г. по описа на този съд, е влязла в законна сила на 11.12.08 г. Пред ВКС са представени сведения от страна на прокуратурата, че Б. е задържан в Република Гърция на 17.02.13 г.и е екстрадиран в Република България на основание европейска заповед за арест /ЕЗА/ от 30.05.12 г., с решение на гръцки съд, постановено на 05.03.13 г. Предаден е на българските власти на 14.03.13 г., която дата се счита за начало на изтърпяване на наложеното наказание по цитираната присъда на РС-Троян. Следователно, без значение е дали като ден на узнаване се приеме датата на задържане в Гърция или датата, на която е станало предаването и е започнало изтърпяването на наказание лишаване от свобода, наложено по влязлата в сила присъда, след като депозираното искане за възобновяване на наказателното производство е от 01.04.13 г. То е допустимо като предявено в регламентирания в нормата на чл.423, ал.1 вр.чл.421,ал.3,пр.2 НПК срок-шестмесечен от узнаване за влязлата в сила присъда от страна на задочно осъденото лице. Преди разглеждане по същество на процедурата, ВКС се счита задължен да обърне внимание на следния въпрос. Както вече бе казано, видно от представените от прокуратурата доказателства предвид задочното осъждане на Б., той е екстрадиран от Гърция по ЕЗА във връзка с изпълнение на наказание лишаване от свобода по постановената от РС-Троян присъда. Заповедта е издадена на 30.05.12 г.от районен прокурор при РП-Севлиево и в нея е описано /т.2/, че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановен съдебният акт, както и че последният не му е било връчен лично, но това ще бъде направено незабавно след предаването и при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което производството МОЖЕ да бъде преразгледано по същество, включително с оглед на нови доказателства и може да се стигне до отмяна на първоначалния акт. По този начин е възпроизведен текстът на разпоредбата на чл.40,ал.2,т.4 от ЗЕЕЗА, нова съгласно измененията, публикувани в Д.в-к, бр.50 от 19.07.11 г. В съответствие със съдържанието на тази норма, важащо за българската съдебна институция, оправомощена да се произнася по ЕЗА и респективно чуждите институции в рамките на ЕС, натоварени със същите правомощия, може да се откаже екстрадиция по ЕЗА за изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка задържане, постановени в съдебен процес без лично участие на лицето, освен ако в заповедта изрично се съдържа информация за изпълнение на някое от описаните условия, едно от които е изложеното по-горе. В подкрепа на казаното следва да се посочи решение от 26.02.13 г.,постановена от СЕС по дело С-399/11 г.- Stefano Melloni срещу Ministerio F.. След като лицето е предадено за изтърпяване на наказание в рамките на тази изпълнена процедура, както е в настоящия случай, при поискано от него преразглеждане по реда, предвиден в НПК като национален закон в тази връзка, се изследва цялостното му познание за воденото срещу му наказателно производство. Предвид гореизложеното съдът не е обвързан с разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК за непременно възобновяване на делото при предоставени гаранции, без да се преценява дали искателят е знаел за съдебното производство срещу него. Тази предпоставка остава за приложение при общо екстрадиционно производство и при ЕЗА преди коментираните изменения на специалния закон, ако се приеме, че действително е дадена гаранция. По съществото на процедурата се констатира следното: Единствените данни за познание на искателя за престъпните обстоятелства, за които той е признат за виновен и осъден, се съдържат в приложеното на л.16 от досъдебното производство обяснение по полицейски ред с дата 02.08.07 г., подписано от Б.. Само то обаче не следва да се възприеме като индицкация за знание за висящо наказателно обвинение, най-малко предвид обстоятелството, че постановлението за образуване на ДП е с дата 28.11.07 г. Наказателните процедури са протекли изцяло задочно за искателя. Липсват каквито и да са данни той да е бил запознат с факта, че срещу него се води производство за криминално деяние. Още в самото начало на досъдебните процедури е станало ясно, че Б. не пребивава в селото, където е постоянният му адрес и няма как да бъде уведомен и обвинен, поради което се е наложило обявяването му за общодържавно издирване /л.138 от ДП/. На досъдебното производство обвиняването му /л.119 и 140 от ДП/ е било задочно при условията на чл.206 вр.чл.269,ал.3,т.2 НПК и резонно не е имало взета мярка за неотклонение. Това отношение към искателя е възпроизведено и в съдебната фаза на процеса, като от един момент нататък той дори не е призоваван от известния по делото адрес. Няма никакви доказателства Б. да е разбрал, че срещу му се води наказателно производство и има влязла в сила присъда, докато не е бил задържан за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи най-важно място заема персоналното присъствие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на обвиняемия, респективно подсъдимия, с ефективно упражняване на целия каталог процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Възобновяването обаче не е задължително, а се подчинява на прогласени във всяко местно законодателство условия, преценявани в контекста на практиката на Европейския съд по правата на човека. Процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него, винаги е нужна за обмисляне предпоставка за възобновяване. Затова се проследява цялата верига от действия или бездействие на привлеченото към наказателна отговорност лице, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информиране за започнало срещу му наказателно производство. Казаното дотук е база за анализ на важимата към този казус норма на чл.423,ал.1 НПК. Поведението на Б. не е определящо за неуведомяването му за процес, в рамките на който той е знаел, че е обвинен в извършване на тежко престъпление. Неустановяване на такова знание води до заключение, че наказателното дело трябва задължително да се възобнови. А тъй като задочното разглеждане за Б. е почнало още на досъдебната фаза, след отмяна на осъдителната присъда делото следва да бъде върнато на прокурора за извършване на относими за всяко наказателно производство действия за обвиняване на едно лице /чл.425, ал.2 НПК/ или за предприемане на друго дължимо поведение. Наред с изтъкнатото, разпоредбата на чл.423,ал.4 НПК предоставя на ВКС правомощие да се произнесе по мярката за неотклонение на осъдения. Както вече бе споменато, спрямо Б. не е вземана такава мярка. С оглед осъществяване на негово лично участие в процеса и доколкото няма данни той да е реализирал поведение по целенасочено укриване от наказателно преследване, следва да му бъде определена ПОДПИСКА. В съответствие с процесуалните правила за същата, искателят се задължава да не променя местоживеенето си по известния по делото адрес в с.С., община С., [улица], без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.О.Х.Д.381/08 г.по описа на РС-Троян. ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 71/18.12.08 г.,постановена от РС-Троян по Н.О.Х.Д. 381/08 г. ВРЪЩА делото на прокурор от РП-Троян за предприемане на процесуални действия в съответствие с указаното в мотивите на настоящия съдебен акт. ВЗЕМА по отношение на Б. М. Б. мярка за неотклонение ПОДПИСКА. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/