РЕШЕНИЕ
№ 48
Гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 955/2022 година
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. К., защитник на подс. Ц. П. В. срещу Решение № 6/13.01.2022 г. по ВНОХД № 818/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, първи състав, с което първоинстанционната присъда на ОС – Монтана е била потвърдена.
В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че и наложеното наказание е явно несправедливо. Развиват се съображения, че е нарушена разпоредбата на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК, тъй като присъдата и решението почиват на предположения и няма нито един свидетел очевидец, който да твърди, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Излагат се и доводи, че косвените доказателства по делото не представляват единна верига, която да води до несъмнения извод, че подс. В. е извършител на престъплението. Изтъква се, че въззивният съд не е изследвал гласните и писмените доказателствени източници, не е направил задълбочен анализ и обстоятелствата по делото не са изяснени обективно, всестранно и пълно.
В заключение е отправено искане, атакуваното решение да бъде отменено и подс. Ц. В. да бъде оправдан или решението на САС да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Ц. В., адв. К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново подчертава, че по делото няма нито едно пряко доказателство и нето един свидетел очевидец, както няма и следи от запалителна течност.
Моли атакуваното решение да бъде отменено и подс. Ц. В. да бъде оправдан.
Подсъдимият Ц. В. в лична защита поддържа жалбата и казаното от неговия защитник.
Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че въззивният съд е оценил всички доказателства по делото обективно и съвкупно при спазване на принципа по чл. 14 НПК. Сочи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при формирането на вътрешното убеждение на въззивната инстанция и въз основа на установените фактически положения са направени правилни правни изводи. Подчертава, че в случая веригата от косвени доказателства води до единствения възможен извод, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е бил признат за виновен и осъден.
Изтъква, че решението на въззивния съд отговаря на процесуалния стандарт, залегнал в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК. Развива и доводи, че наложеното наказание е справедливо и е в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 НК.
Предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Адвокат Й., повереник на частния обвинител и граждански ищец Л. А., моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Споделя изводите на въззивния съд и съображенията, по които присъдата на ОС – Монтана е била потвърдена. Развива и доводи за това, че вината на подс. В. е безспорно установена, тъй като по делото са налице множество доказателства за авторството на деянието.
Сочи, че с основоние са били уважени и гражданските искове.
Моли решението на АС – София да бъде оставено в сила.
Частните обвинители и граждански ищци К. Б., Ж. К., К. Б., Б. Б. и Л. А. не се явяват, редовно призовани.
В последната си дума подсъдимият Ц. В. заявява, че желае да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението и не е ходил на местопрестъплението.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.
С Присъда от 25.03.2021 г. на Окръжен съд Монтана, Наказателно отделение, постановена по НОХД. № 77/2020 г. подсъдимият Ц. П. В. е признат за виновен в това че: на 07.10.2019 г. в [населено място], [улица], в гараж /№/, част от сграда /№/, представляваща жилищна кооперация, разположена в поземлен имот с идентификатор: 48489.7.208 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], чрез използване на леснозапалими вещества - дизелово гориво и бензин, възпламенил посредством неустановен открит огнеизточник гориво- кислородна смес, като в следствие на това запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил марка „марка", модел „модел", с рег. номер /рег. № (намиращ се в гараж /№ / на същата сграда), собственост на „фирма", [населено място] и ползван от К. И. Б. от [населено място] на стойност 94 000.00 лева, като от деянието са последвали значителни вреди в размер на 94 000.00 лева по лек автомобил марка „марка", модел „модел", с рег. номер /рег. №/, собственост на „фирма", [населено място] и значителни вреди на друго имущество, както следва: - В гараж /№/ в същата сграда и движими вещи, собственост на К. И. Б. от [населено място] като са последвали имуществени вреди по гаражната клетка в размер на 5977,51 лева и по движими вещи, както следва: 1 бр. хладилна чанта на стойност 11,05 лева, 2 бр. ски очила на стойност 110,50 лева, 1 бр. ски обувки (чифт) марка „марка." на стойност 344,25 лева, 1 бр. ски обувки (чифт) неустановена марка на стойност 63,75 лева, 1 бр. каска за каране на ски, марка „марка", на стойност 40,80 лева, 1 бр. каска за каране на ски, неустановена марка, на стойност 8,50 лева, 1 бр. ски чифт, марка „марка", на стойност 170,00 лева, 1 бр. ски чифт, марка „марка", на стойност 46,75 лева, скиорски ръкавици чифт, марка „марка", на стойност 38,25 лева, скиорски ръкавици чифт, неустановена марка, на стойност 8,50 лева, 1 бр. велосипед марка „марка", модел „модел", на стойност 216,00 лева, 1 бр. карбонов телескоп за риболов, тип „камшик", 7 метров, на стойност 16,83 лева, 1 бр. телескоп за риболов, тип „камшик", 5 метров, на стойност 12,75 лева, 2 бр. карбонов телескоп за риболов с водачи, 5 метров, всеки на стойност от 4,93 лева или общо 9,86 лева, 2 бр. макари за телескоп, всяка на стойност от 4,76 лева или общо 9,52 лева, 1 бр. метален сгъваем стол за риболов, с платно, на стойност 8,50 лева, 1 бр. винтоверт, марка „марка", с куфарче, на стойност 68,00 лева, 1 бр. ъглошлайф, марка „марка", на стойност 26,95 лева, 1 бр. зе-ге машина, марка „марка", на стойност 35,77 лева, 1 бр. комплект пластмасови пластини с метални бодли срещу птици на стойност 76,50 лева, 1 бр. комплект за барбекю на стойност 80,00 лева, 1 бр. раница за каска и обувки за каране на ски, марка „марка" и 1 бр. калъф за ски с колелца, марка „марка" и двете на обща стойност 84,15 лева, 1 бр. пластмасов бидон с вместимост 25 литра на стойност 8,93 лева, 3 бр. (комплекта) щеки за ски на стойност 30,60 лева, 1 бр. комплект за инструменти в кутия на стойност 31,03 лева, 1 бр. живарник с размери 0,50/1.5 метра, на стойност 12,55 лева, 1 бр. живарник с размери 0,50/1.5 метра, на стойност 5,58 лева, 1 бр. сгъваемо кепче на стойност 18,70 лева, 1 бр. гумена стелка за багажник на лек автомобил „марка", модел „модел", модел 2008г„ на стойност 57,0 лева, 3 бр. шпакловъчна смес от 15 кг., на обща стойност 32,40 лева, комплект гумени стелки за автомобил, на стойност 150,00 лева, 1 бр. сгъваема лопатка на стойност 5,95 лева, 2 бр. въже за теглене на автомобил, всяко на стойност 3,40 лева или общо 6,80 лева, 1 бр. акумулаторен прожектор на стойност 37,00 лева, греди носачи, марка „марка", на стойност 650,00 лева, два чувала дърва за огрев на стойност 9,60 лева, течност за чистачки на стойност 5,50 лева, или общо последвали имуществени вреди на движимо и недвижимо имущество, собственост на К. И. Б. от [населено място], в размер на 8 526,33 лева;
В гараж в същата сграда и движими вещи, собственост на Б. П. Б. от [населено място], като са причинени имуществени вреди по гаража в размер на 4 498,36 лева и по движими вещи, както следва: 1 бр. машина за безалкохолни напитки на стойност 127,50 лева, 1 бр. бебешка количка, марка „марка", на стойност 178,50 лева, 1 бр. бебешка количка, марка „марка", на стойност 68,00 лева или общо последвали имуществени вреди на движимо и недвижимо имущество, собственост на Б. П. Б. от [населено място], в размер на 4872,36 лева;
И движими вещи, собственост на К. Е. Б. от [населено място], както следва: 4 бр. зимни гуми, марка „марка", с размери 205/55/16, на стойност 191,25 лева, 1 бр. детски електрически автомобил на стойност 126,00 лева, 1 бр. въдица тип „марка", марка „марка", 6 метра, с водачи, карбонов връх и макара, на стойност 63,75 лева, 1 бр. маска за подводно плуване на стойност 80,00 лева, 1 бр. маска за подводно плуване на стойност 61,20 лева, 1 бр. детска тротинетка на стойност 81,60 лева, 10 бр. прах за пране марка „марка", в туби, на стойност 250,00 лева, 1 бр. фризер с размери 160/70/70 на стойност 119,00 лева, 1 бр. детско колело, марка „марка", на стойност 420 лева, 1 бр. разглобено детско колело на стойност 216,00 лева, 4 бр. сгъваеми столове, изградени от тръби с плат и облегалка, и място за чашка, на стойност 54,40 лева, 1 бр. шестместна палатка на стойност 27,20 лева, 1 бр. детска триколка на стойност 93,50 лева, 1 бр. шлайф машина, марка „марка", на стойност 35,00 лева, 100 кг. прясно свинско месо във фризер на стойност 1 300,00 лева, както и имуществени вреди по лек автомобил марка „марка", модел „модел", с рег. номер /рег. №/ изразяващи се в: унищожен заден десен прозорец на врата, унищожено малко триъгълно прозорче на задна дясна врата, унищожено дясно триъгълно прозорче на багажната врата, ожулвания по дясната част на задната броня и побитости по цялата дясна част на автомобила, побитости по корите на предна лява и дясна врата, стопен заден стоп, деформирана пластмасова кора от вътре на багажника, като имуществените вреди по автомобила, собственост на К. Е. Б. от [населено място], са на стойност 1 858,30 лева или общо последвали имуществени вреди на движимо имущество, собственост на К. Е. Б. от [населено място], в размер на 4 977,20 лева;
В апартамент /№ / в същата сграда и движими вещи, собственост на Л. А. А. от [населено място], като са последвали имуществени вреди по апартамент /№ / на стойност 2 950,52 лева и по движима вещ - 1 бр. кухненски робот, марка „марка", на стойност 250,0 лева или общо последвали имуществени вреди на недвижимо и движимо имущество, собственост на Л. А. А. от [населено място], в размер на 3 200,52 лева;
В апартамент /№/ в същата сграда, собственост на И. Л. П. от [населено място], като са последвали имуществени вреди по апартамент /№/ на стойност 1 439,68 лева;
В апартамент /№/ в същата сграда, собственост на Ж. Б. К. от [населено място], като са последвали имуществени вреди по апартамент /№/ на стойност 340,00 лева;
Общите части на сграда /№/ находяща се в [населено място], [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор: 48489.7.208 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и собственост съобразно идеални части на всеки от собствениците в сградата от общите и части, които собственици са представлявани от домоуправителя на сградата - К. И. Б. от [населено място], като са последвали имуществени вреди по общите части в размер на 2 853 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на всички живущи в кооперацията и най-вече на живущата в апартамент /№ / — Л. А. А. от [населено място], като е имало опасност пожарът да се разпростре и по останалата част от жилищната кооперация, като общият размер на последвалите значителни вреди е 120 209.09 лева, поради което и на основание чл. 330, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 2 т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „а" от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг" режим за изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е било приспаднато времето, през което подс. В. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража" - считано от 23.10.2019 година.
Подсъдимият е бил осъден да заплати гражданските ищци обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва:
На Л. А. А. от [населено място] [улица], /ет./ , /ап./ сумата 3 200,52 лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателото й изплащане;
На К. И. Б. от [населено място], [улица], /ет./, /ап./ сумата 8 526,33 лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателото й изплащане;
На Ж. Б. К. от [населено място], [улица], /ет./, /ап./ сумата 340 лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателото й изплащане.
На К. Е. Б. от [населено място], [улица], /ет./, /ап. / сумата 3 118,90 лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателото й изплащане, като отхвърлил гражданската претенция на К. Б. до пълния заявен размер от 4 977,20 лв.
На Б. П. Б. от [населено място], [улица], /ет./, /ап./ сумата 4 872,36 лв., представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.10.2019 г. до окончателото й изплащане.
С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски,както следва: по сметка на ОД на МВР Монтана сумата 4 762,82 лв. разноски по досъдебното производство, а по сметка на ВСС в Републиканския бюджет - сумата 2565,90 лв. разноски по съдебната фаза на процеса пред първа инстанция и сумата 802,32 лв. - държавна такса по уважените граждански искове, а също и по 5 лв. - държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
С присъдата съдът се произнесъл и по веществените доказателства.
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.
При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея въззивният съд е достигнал до верни и съответни на закона правни изводи.
Неоснователно е оплакването за допуснати при разглеждането на делото съществени нарушения на процесуалните правила. Обективно не се установяват никакви пропуски и мотивите на въззивния съд отговарят на процесуалния стандарт.
Така при една установена обективно, всестранно и пълно фактология на престъпната деятелност на подсъдимия Ц. В., въззивната инстанция е достигнала и до правилни и обосновани правни изводи. Извършен е прецизен анализ на доказателствените източници от страна на Софийския апелативен съд. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият въззивен съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - приложените по делото протоколи за извършени процесуално следствени действия и показанията на свидетелите М. И., Г. Б., И. С., П. Д., Б., Л. А., И. П. и свидетелите Б.. Анализирани са и обсъдени и заключенията на приетите по делото експертизи, които до голяма степен допринасят за разкриване на обективната истина. По отношение на обясненията на подсъдимия с основание е прието, че те представляват защитна теза, тъй като се опровергават от събраните по делото доказателства в частта, отнасяща се до механизма на причиняване на констатираните по тялото на подс. Ц. В. множество увреждания.
При оценката на доказателствените източници е подходено с нужната критичност и обективност, интерпретирани са вярно и не са тълкувани превратно.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционната присъда и решението на въззивния съд почиват на предположения, тъй като по делото липсват преки доказателства, а са налице само косвени доказателствени източници.
Действително в конкретния случай обвинението се доказва единствено въз основа на редица косвени доказателства и доказателствени средства.
Поначало в наказателния процес са допустими както преките, така и косвените доказателства. Едно обвинение може да бъда доказано по несъмнен начин и само въз основа на косвени доказателства – улики. В такъв случай обаче направените въз основа на косвените доказателства изводи трябва да бъдат единствено възможните. Отделно от това всяка улика следва да бъде свързана с основния факт и да е от такова естество така, че обсъдена във връзка с всички останали, да съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и да дава основание да се направят изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина във връзка с обстоятелствата, при които е извършено престъплението. В горния смисъл практиката на ВКС е трайна и безпротиворечива. /Р.59-81-II; Р. 93-94-ВК; Р.80-79-II и др./
Когато несъмнената доказаност на обвинението е изведа единствено въз основа на косвени доказателства е нужно същите да бъдат обсъдени внимателно, да бъдат подложени на задълбочен и всестранен анализ и оценка и да се направи извод, който да не буди никакво съмнение. Именно такъв е бил подходът на инстанционните съдилища.
И след като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и експертните заключения, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона.
Несъмнено е установено по делото, че подсъдимият предварително се снабдил със средство за взривяване – лесно запалима течност от петролни продукти, която насипал в две пластмасови бутилки от безалкохолно марка „марка” и дълга пластмасова тръба. Изпълнителното деяние е започнало с пренасяне на взривното устройство и поставянето му в гаража, където е домувал автомобила на св. Б., чрез счупване на малки прозорчета. Категорично е установен и механизма на получаване телесните увреждания по тялото на подс. Ц. В. в резултат на престъпното деяние. Безспорно установено е, че в резултат на обработване на раните на подсъдимия от главата му е било извадено малко чуждо тяло, което е установено, че представлява съставна част на строителни смеси, каквито естествено са използвани при строежа на взривената жилищна сграда.
За доказване присъствието на подсъдимия на местопрестъплението в съответния часови диапазон, до известна степен спомагат и записите от двете видео камери в района, които са заснели лице от мъжки пол със сходна на подс. Ц. В. външност, осанка, носещо в ръце дълъг предмет, наподобяващ тръба и чанта. Намерена е и иззета триметрова П. тръба, по която са установени следи от дизел и бензин. Намерените и иззети две пластмасови бутилки от безалкохолни напитки, също са съдържали леснозапалими вещества. По намерените и иззети като веществени доказателства - шапка, ръкавици, дървена летва и метална лента е установена човешка кръв, която ДНК експертизата е констатирала, че е на подс. Ц. В..
С оглед на изложеното и съпоставяйки обясненията на подсъдимия с останалите доказателствени източници, с основание решаващият съд е приел, че обясненията му в по-голямата си част са недостоверни и изолирани от останалите доказателства и доказателствени средства, а и не са съответни на заключенията на приетите по делото експертизи, които са анализирани задълбочено от въззивния съд.
Така въззивният съд не е подходил безкритично към събраните гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници, дал е отговор на всички възражения. Именно чрез задълбочен, критичен и прецизен анализ и на доказателствените материали въззивната инстанция е достигнала до верни изводи относно времето и мястото на извършване на деянието и неговото авторство.
С оглед на гореизложеното верни са и правните изводи на решаващия съд, че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 330, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 НК, за което въззивната инстанция е изложила подробни аргументи, почиващи на доказателствените източници по делото.
Върховният касационен съд не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения или законът да не е приложен правилно. Въззивният съд не е тълкувал доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност.
Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивният съд.
При касационната проверка Върховният касационен съд не констатира, принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. Ц. В. да не са били спазени. Във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание, е нужно да се посочи, че в касационната жалба липсват конкретни оплаквания. Независимо от това е необходимо да се отбележи че въззивният съд не е пренебрегнал нито едно от обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия. Внимателният прочит на въззивния съдебен акт показва, че всички смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид и са анализирани подробно.
Така отмереното наказание от осем години „лишаване от свобода” на подс. Ц. В. за извършеното от него престъпление е справедливо и достатъчно, за да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. За да бъде наказанието явно несправедливо, е необходимо то очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на установените по делото смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец.
При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай е постигнат и не се налага смекчаване на размера на наказанието „лишаване от свобода, защото би било проява на прекомерна снизходителност.
Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователно декларативното възражение, залегнало в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното на подс. Ц. В..
Поради липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/13.01.2022 г. по ВНОХД № 818/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, първи състав.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: |