Р Е Ш Е Н И Е   № 63   гр.София,04.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година в  състав:                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ                                      ЧЛЕНОВЕ:  СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                  СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                                                                                                                                                         със секретар       Т.КЬОСЕВА и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 915/2009 г         Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на Б. С. Д. от гр. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 19.02.2009 г. по в.гр.д. № 395/2008 г. на М. окръжен съд, с което е потвърдено решението от 21.10.2008 г. по гр.д. № 107/2008 г. на Б. районен съд, в частта, касаеща правата на съделителите в допуснатия до съдебна делба недвижим имот. Поддържа се, че молителката не е била редовно призована за съдебното заседание на въззивната инстанция, проведено на 26.01.2009 г., тъй като призовката е била връчена чрез процесуалния й представител на 19.01.2009 г., т.е. по-малко от една седмица преди заседанието. Ответникът по молбата за отмяна Ц. Д. Д. от гр. Б. е на становище, че оплакването е недопустимо, тъй като молителката е могла да се позове на „нередовно” призоваване, направила е това с жалбата срещу въззивното решение и Върховният касационен съд е взел становище по това оплакване. Ответниците по молбата за отмяна Ф. Д. П.а и С. Г. Д. от гр. Б. не са ангажирали становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена на 10.07.2009 г. от заинтересувана страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, който е започнал да тече от момента на влизане в сила на определение № 472 от 05.06.2009 г. по гр.д. № 791/2009 г. на ВКС, І г.о., с което в производството по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. Молителката /жалбоподател във въззивното производство по гр.д. № 395/2008 г. на М. окръжен съд/ е получила призовка за насроченото за 26.01.2009 г. заседание чрез своя адвокат-пълномощник по делото на 19.01.2009 г. От протокола за съдебното заседание, проведено на 26.01.2009 г. е видно, че на делото е даден ход в отсъствието на жалбоподателката /сега молител/, респ.на процесуалния й представител по пълномощие. В същото заседание въззивният съд е дал ход и на устните състезания, след което обявил, че ще се произнесе с решение на 26.03.2009 год. Срещу въззивното решение от 19.02.2009 г. жалбоподателката /сега молител/ е подала касационна жалба, съдържаща и оплакване за съществено нарушение на чл.56, ал.3, предл.първо ГПК. С определение № 472 от 05.06.2009 г. по гр.д. № 791/2009 г. в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд, І г.о. не допуснал касационно обжалване на възивното решение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че при разглеждане на делото от въззивния съд е допуснато съществено нарушение на чл.56, ал.3, предл.първо ГПК, тъй като жалбоподателката /сега молител/ е била призована за заседанието, в което е даден ход на устните състезания в по-кратък от предписания от закона едноседмичен срок. В резултат на това нарушение страната е била лишена от възможността да участва в делото. Едноседмичният срок по чл.56, ал.3, предл.първо ГПК е гаранция, че страната ще има реална възможност да организира защитата си и неспазването му съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, освен ако страната се е явила лично или чрез процесуален представител и е заявила, че не желае да се възползва от правото си, предвидено в чл.56, ал.3, предл.първо ГПК. В случая не е налице дублиране на основанието за отмяна при касационно обжалване /чл.281, т.3, предл.второ ГПК/ с основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5, предл.първо ГПК, тъй като независимо, че подадената касационна жалба е съдържала оплакване за съществено нарушение на чл.56, ал.3, предл.първо ГПК, същата не е допусната до разглеждане по реда на чл.290 ГПК. Следователно, липсва произнасяне по това оплакване от касационната инстанция и въпросът за релевирания порок на въззивното решение не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. В обобщение, атакуваното с молбата за отмяна решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. на основание чл.303, ал.1, т.5, предл.първо от ГПК Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение от 19.02.2009 г. по в.гр.д. № 395/2008 г. на М. окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: