Р Е Ш Е Н И Е № 185 София, 25.10.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 559 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата А. Д. К., чрез адвокатите С. К. и Г. Г., против решение № 195 от 24.01.2018 г. по в.н.о.х.д. № 232/ 2017 г. на Бургаския апелативен съд с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване на подсъдимата или за изменение на съдебния акт и намаляване на наказанието. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. В писмено допълнение се развиват доводи, сходни с направените пред въззивната инстанция. За процесуални нарушения се сочат липсата на мотиви в съдебното решение и постановяването му от незаконен съдебен състав. Счита, че тези нарушенията са довели и до накърняване на процесуалните права на подсъдимата. Доводи за нарушения на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието не са изложени. Пред касационната инстанция подсъдимата А. Д. К. не взема становище. Нейният защитник адвокат С. К. поддържа жалбата по изложените в писменото допълнение съображения. Настоява за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде потвърден въззивният съдебен акт. Гражданският ищец – министърът на финансите, не изпраща представител. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 195 от 24.01.2018 г. по в.н.о.х.д. № 232/ 2017 г. Бургаският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 62 от 09.06.2017 г. по н.о.х.д. № 241/ 2016 г. на Ямболския окръжен съд, с която подсъдимата А. Д. К. била призната за виновна в това, че за периода от м. ноември 2008 до 10.09.2009 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез посредствено извършителство с помощта на Д. Г. И., М. И. И., Г. Д. З. и Д. Д. Д., избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 381 720 лева, използвайки документи с невярно съдържание, потвърдила неистина в подадени справки-декларации за [фирма] и приспадната неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на нея е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Подсъдимата К. е осъдена да заплати на гражданския ищец министъра на финансите, като представител на държавата, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 381 720 лева, заедно със законовата лихва от 10.09.2009 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимата са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в законовия срок, но разгледана по същество е неоснователна. Първоначално подадената касационна жалба е бланкетна, в нея не се съдържат правни доводи за допуснатите касационни основания. Съображенията за това са изложени в писмено допълнение, озаглавено „заявление“. И двата документа са огледален образ на въззивната жалба, също с бланкетно съдържание, както и на допълнителното писмено изложение на апелатора, подадено преди публичното заседание на въззивния съд. Основните доводи са свързани с твърдението за предубеденост на първоинстанционния съдебен състав и постановяване на присъдата от незаконен съд по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Отговор във въззивното решение е изложен на стр. 39, а твърдението е отхвърлено като несъстоятелно. Съдебните изводи на въззивната инстанция са правилни. Касаторът неоснователно счита, че с мотивите към определението за приемане на гражданския иск първоинстанционният съд е изразил становище по съществото на гражданско-правния спор. В съдебно заседание на 28.10.2016 г. Ямболският окръжен съд е отговорил на възражението на защита на подсъд. К. (направено от нейния защитник адв. Г.) и констатирайки, че искът е предявен в срока по чл. 110 от ЗЗД правилно обосновал извода си за неизтекла погасителна давност. Съдът не е изразил предварително решението си по гражданския спор, като мотивите за основателността на приетия иск правилно изложил в присъдата. За да прецени дали да приеме за съвместно разглеждане гражданския иск или не първоинстанционнят съд е бил длъжен да направи предварителна проверка на редица обстоятелства, свързани с допустимостта на предявената претенция. Това се налага от особеността на наказателното производство и суверенната преценка на наказателния съд предварително да прецени дали съвместното гражданско производство ще затрудни наказателния процес, а също и да съблюдава правата на гражданския ищец, който при отказ от едновременното им разглеждане да може да предяви исковата си претенция по гражданскоправен ред. Правилата на Гражданския процесуален кодекс се прилагат субсидиарно в наказателния процес, доколкото други изрично не са предвидени в НПК или са наложени от особеностите на наказателното производство. Без основание касаторът е упрекнал поведението на окръжния съд, защото съдът е бил длъжен да изложи мотиви за съвместното приемане на гражданската претенция за обезщетение на деликт. Преценката за това се извършва въз основа на процесуалната допустимост на иска и връзката му с обвинението. За разлика от гражданското съдопроизводство наказателният съд не е длъжен безусловно да приеме предявеният пред него граждански иск. Затова въпросите за процесуалната допустимост на иска се разглеждат към момента на постановяване на съдебното определение за съвместно разглеждане, а не накрая с присъдата, когато се разглеждат въпросите за основателността на гражданскоправната претенцията. Произнасяйки мотивите към съдебния си акт окръжният съд не е взел отношение по същество на исковата претенция и няма основание да се счита, че е бил предубеден по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. Следователно присъдата не е постановена от незаконен съдебен състав. Към изложените от въззивната инстанция мотиви за правилно приетия иск следва да се добавят още и тълкувателните разяснения в ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/ 2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, задължителни за съдилищата, според които „…ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното производство, ще е налице съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство, а не висящото наказателно дело, е основание за спиране на погасителната давност“. Несъстоятелен е упрекът на касатора за липса на отговор по всички негови възражения. Въззивното решение съдържа мотиви по направените от подсъдимата К. и нейният защитник възражения. На стр. 22-27 от решението са изложени съображения по направения в жалбата довод за липса на доказателствен анализ. Самостоятелна проверка и оценка е извършена отново от апелативния съд, който внимателно е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил убедителни съображения за правилно изведената фактическа обстановка, за възприетите надеждни доказателствени източници, за констатираните противоречия и доводите кои от тях (изцяло или частично) кредитира с доверие. Касаторът неоснователно сочи още, че не е намерил отговор на направените от него възражения за нарушение на чл. 11 от Закона за счетоводство, за правната квалификация по чл. 255, ал. 1, т. 6 от НК и посредственото извършителство. Правните изводи на съда по счетоводната документация са изложени на стр. 36 от въззивното решение, за опосреденото деяние на подсъдимата К. – на стр. 36-37, а за правната квалификация – на стр. 27-34. Не е допуснато посоченото в касационната жалба съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК. Подробно изложение за правилно структурирания обвинителен акт и за съответствието му с процесуалните изисквания на чл. 246 от НПК въззивният съд изложил на стр. 35-36 от обжалваното решение. На това поредно възражение на касатора не се дължи отговор, тъй като касационният съд проверява правилността на въззивното решение, а не на обвинителния акт. И след като подсъдимата е разбрала за какво престъпление е осъдена, но яснотата на съдебния акт не е оспорена, то отсъства необходимост от преценка за разбираемостта на обвинението. Фактическите действия на подсъдимата, инкриминирани в обвинителния акт, са описани според събраните на досъдебното производство доказателства и не са оправдани очакванията за абсолютна изчерпателност още на тази предварителна фаза от процеса. Касаторът не е изложил съображения за наведените в бланкетната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Това препятства извършването на касационна проверка за тяхната основателност, тъй като по делото остава неизвестно становището на подсъдимата и нейните защитници защо считат материалният закон за неправилно приложен и защо наказанието е несправедливо определено. Касационната проверка на доводите на жалбоподателя не е служебна, а тяхната липса в жалбата не предполага излагането на допълнителни мотиви в касационния съдебен акт. Касационният съд намира за необходимо да отбележи, че въззивното решение съдържа многократни повторения на едни и същи факти и на значителната по обем текстова част на обвинението (напр. на стр. 27-33), което без особен принос за делото и за страните раздува съдържанието на въззивните мотиви. Констатираната слабост на съдебния акт не засяга неговата правилност, поради което същият следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 195 от 24.01.2018 г. по в.н.о.х.д. № 232/ 2017 г., по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.