Р Е Ш Е Н И Е №.8 София, 12.09.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 507/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу въззивно решение № 203 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 246/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което изцяло е отменено решение № 117 от 05.01.2010 г. по т.д.№ 292/2009 г. на Русенския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявения от [фирма] иск по чл.269 ДОПК, като е признато за установено по отношение на ответниците НАП, [фирма] и НОИ, че ищецът е собственик на подробно индивидуализиран недвижим имот в [населено място], върху който е насочено принудително изпълнение за публични задължения на [фирма]. В касационната жалба са въведени доводи за недопустимост на въззивното решение, обосновани с недопустимостта на предявения иск. В тази връзка касаторът поддържа, че ищецът, който основава правото си на собственост върху процесния имот на сключен с длъжника по изпълнителното дело договор по чл.15 ТЗ, не е процесуалноправно легитимиран да провежда иска с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК. Развити са съображения, че като купувач на предприятието ищецът е солидарно задължен за публичните задължения на отчуждителя му, поради което няма качеството на трето, засегнато от изпълнението лице. Въведени са и доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответната страна [фирма] оспорва касационната жалба. Ответникът Н. осигурителен институт изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по жалбата. С определение № 659 от 03.09.2012 г., постановено по настоящето дело, с оглед наведените доводи за неговата недопустимост, за която касационния съд следи и служебно - т. 1 ТР1-2010 ОСГКТК, въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за активната процесуална легитимация на купувача на търговското предприятие на длъжник на публичноправни задължения, да провежда иск по чл.269, ал.1 ДОПК по отношение на имоти, предмет на публичното изпълнение, които по силата на договора по чл.15 ТЗ са включени в прехвърленото му предприятие. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, при извършената проверка относно процесуалната допустимост на въззивното решение, намира следното: Предмет на делото е предявен от [фирма] иск по чл.269 ДОПК, който извел правото си на трето лице спрямо засегнатия от принудителното изпълнение недвижим имот от сключения с длъжника по изпълнителното дело [фирма] договор по чл.15 ТЗ. Съдилищата са приели, че искът е допустим, а въззивният съд, че същият е и основателен. С обжалваното решение е прието, че имотът, върху който е наложена възбрана по образуваното от НОИ изп.д.№ 23687/2001 г. по описа на РД на АДВ [населено място], не е идентичен с имота, изнесен на публична продан за публични задължения на ответника [фирма], придобит от ищеца по силата на договора по чл.15 ТЗ. Касационната жалба е основателна. Установено е по делото, че ответникът [фирма], [населено място] е длъжник по изпълнително дело № 23687/2001 г.на РД-Р. на АДВ, по което принудителното изпълнение за събиране на публичните му задължения е насочено по отношение на ресторант "Рибарски колиби" в [населено място] чрез провеждане на търг с явно наддаване за продажба на обекта. Ищцовото търговско дружество се легитимира като собственик на този обект по силата на договор за покупко - продажба на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ, сключен с длъжника на 16.11.2004 г., видно от който този обект е елемент от състава на търговското предприятие, като прехвърлянето му било вписано с решение на Р. от 17.11.2004 г. по ф.д.№ 2302/1991 г. по партидата на отчуждителя и с определение по ф.д.№ 5405/2004 г. по партидата на приобретателя. Искът с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 269 ДОПК е предоставен на третото лице, чието право е засегнато от принудително изпълнение на публичния изпълнител, да предяви срещу длъжника и взискателя иск за установяване на самостоятелните си права върху него. Изложените в исковата молба твърдения не легитимират ищеца като трето по смисъла на цитираната разпоредба лице. Прехвърлянето на предприятието по реда на чл.15, ал.1 ТЗ води до прехвърлянето на всички индивидуално определени вещи, включени в неговия състав - арг. от чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл.15, ал.3 ТЗ, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Следователно след настъпилото частно правоприемство по смисъла на цитираната разпоредба от ТЗ, данъчната администрация като кредитор на търсими задължения може да се обърне за изпълнение на данъчно задължение, възникнало преди прехвърляне на предприятието както към отчуждителя, така и към правоприемника. От това следва, че ищецът има качеството на длъжник, а не на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Поради това той не е носител на правото на иска по чл.269 ДОПК, а ако счита, че процесният имот е различен от този, върху който е наложена възбраната от публичния изпълнител, то той е могъл да реализира правата си по реда на чл.266 и сл.ДОПК, като обжалва по административен ред предприетите действия по изнасянето му на търг с явно наддаване. Изложеното позволява да се приеме, че ищецът [фирма] не е процесуално легитимиран по специалния установителен иск по чл.269 ДОПК и като са разгледали и са се произнесли по същество по недопустим иск, съдилищата са постановили недопустими решения, които следва да бъдат обезсилени, а производството по него прекратено на основание чл.270, ал.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № решение № 203 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 246/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, както и решение № 117 от 05.01.2010 г. по т.д.№ 292/2009 г. на Русенския окръжен съд, постановени по иск по чл.269 ДОПК, предявен от [фирма]. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: