О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №615 Гр.София, 21.07.2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2369 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 481/28.02.13г., постановено по ч.гр.д.№ 130/13г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил определение № 306/19.10.12г. на Софийския окръжен съд за прекратяване на производството по т.д.№ 12/12г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационното обжалване и за отмяна на определението за прекратяване на производството по делото. Ответниците [фирма], [населено място] и Н. П. Й., [населено място] оспорват частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че подадената частна жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че правилно е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба по чл.422 ГПК. Изложени са съображения, че при наличието на възражения за каузално правоотношение, с което е свързан издаденият запис на заповед, ищецът следва да установи наличието на основно вземане, чието изпълнение е обезпечено, като посочи фактите и обстоятелствата, свързани с това правоотношение. Частният жалбоподател поставя въпроса за доказателствената тежест в случай, че ответникът по иска по чл.422 ГПК е въвел конкретно каузално правоотношение, а ищецът не е твърдял връзка на записа на заповед с договор между страните. Въпросът е заявен във връзка с дадените указания на ищеца от първоинстанционния съд за посочване на каузалното правоотношение, липсата на конкретизация на което е счетено за нередовност на исковата молба, а неотстраняването й – за основание за прекратяване на производството по делото. Сочи се наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са представени решения на ВКС. С определение № 536/18.07.13г. ВКС, ТК, І отделение спря производството по ч.т.д.№ 2369/13г. до произнасянето от ОСГТК на ВКС с решение по тълк.д.№ 4/2013г., което е постановено на 18.06.14г. и ВКС възобнови делото. С тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК на ВКС в т.17 даде отговор на поставения от частния жалбоподател въпрос, като обжалваното въззивно определение не съответства на ТР № 4/13г., поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По същество на частната жалба. Производството по делото е образувано по иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, за признаване съществуването на вземане на [фирма] срещу [фирма] и Н. П. Й. в размер на 117137.95 лв. по запис на заповед от 28.12.07г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на 22.11.11г. от Самоковския районен съд. В отговора на исковата молба ответниците са посочили, че записът на заповед е издаден и авалиран за обезпечение на задължения по конкретно каузално правоотношение. В изпълнение на указания на съда са депозирани допълнителна искова молба, отговор и уточнения, като с определение от 09.10.12г. Софийският окръжен съд е оставил без движение производството по делото с указания ищецът да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като изложи: обстоятелствата, на които основава иска – да посочи и индивидуализира конкретното каузално правоотношение, във връзка с което е издаден или което обезпечава процесния запис на заповед до размер на претендираната сума, да посочи основанието на което се дължи процесната сума по каузалното правоотношение – наем, неустойка, стойността на невърнат или повреден материал и т.н. и да индивидуализира същото по период, стойност на материали др., както и да конкретизира искането си по молба от 19.06.12г., в който е посочил от какво произтичат вземанията, претендирани с исковата молба, тъй като сборът на посочените суми е на друга стойност, различна от сумата по записа на заповед. С молба от 16.10.12г ищецът по иска е заявил, че и в молбата от 19.06.12г. е твърдял, че претендира исковата сума на основание записа на заповед, като не е сочил, че същият има връзка с конкретен договор и описанието на договорите и на задълженията на ответника- издател има за цел да онагледи факта, че не се прави опит за ощетяване на ответниците, но без да се обвърза менителничният ефект с други задължения. Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че не са отстранени нередовностите на исковата молба, като съставът на апелативния съд е посочил, че принципно ищецът може да основе иска си само на твърдения за редовен от външна страна запис на заповед, в който смисъл е подадената последна уточняваща молба, но при наличие на възражения относно каузалното правоотношение, с което е свързан същия, ищецът следва да установи наличието на основното вземане, чието изпълнение е обезпечено. В тази връзка ищецът следвало да посочи фактите и обстоятелствата, свързани с това правоотношение и наличието на задължение на ответника, не само с оглед последният да може да организира защитата си, но и за да може съдът да извърши преценка на основателността на претенцията. Съгласно т.17 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В този смисъл ищецът не е длъжен да сочи каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Въвеждането на твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, не променя предмета на делото, независимо, че на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като в последния случай в предмета на доказване се включват се фактите, на които са основани твърденията и възраженията на страните и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Правилата за разпределение на доказателствената тежест са конкретно описани в ТР № 4/13г., като и при посочена в исковата молба от ищеца – кредитор обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, последният доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а издателят - заявените си релативни възражения. С тълкувателното решение се отрече съществуващото колебание в практиката, че при въведено възражение от издателя за наличието на каузално правоотношение между него и поемателя, ищецът - кредитор следва да посочи и докаже възникването и съществуването на каузалното правоотношение. Съгласно даденото разрешение ищецът – кредитор не е длъжен да посочи каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, както и да конкретизира становището по направените от ответника възражения чрез индивидуализация на вземането по основание, размер, период в посочените в нормата на чл.127, ал.1 ГПК параметри. Липсата на конкретизация на становището на ищеца – поемател по записа на заповед по направените от ответника – издател възражения, основани на каузално отношение, не представлява нередовност на исковата молба, които ако не са отстранени налагат прекратяване на производството по предявения по реда на чл.422 ГПК иск за съществуване на вземането на записа на заповед. По тези съображения въззивното и първоинстанционното определения за прекратяване на производството по делото следва да се отменят и делото да се върне на Софийския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 481/28.02.13г., постановено по ч.гр.д.№ 130/13г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение № 306/19.10.12г. на Софийския окръжен съд за прекратяване на производството по т.д.№ 12/12г. ВРЪЩА делото на Софийския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.