1 Р Е Ш Е Н И Е №. 126 София, 12 юли 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 476/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Х. Д. чрез защитника му - адв. Р. К., срещу решение № 96 от 23.03.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 24/17 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В касационната жалба и допълнението към нея се твърди наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Счита се за изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелството, че с оглед направеното грешно отбелязване в свидетелството му за съдимост той е бил въведен в заблуждение за настъпила реабилитация на основание чл.86, ал.1 от НК по отношение на осъждането му по н.о.х.д. № 949/2009 г. на РС-Габрово, каквато в действителност не е била налице. Това е довело до нарушаване правото му на основание чл. 87 от НК навреме да поиска заличаването на това осъждане, заради което е станало и невъзможно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК от предходните съдебни инстанции. Необходимостта от прилагането на чл. 55, ал. 1 от НК при определяне размера на наказанието се обосновава и с поведението на подсъдимия на досъдебното производство, с което е спомогнал за разкриването на обективната истина, критичното му отношение към извършеното, активната му трудова ангажираност, ниската му обществена опасност и безупречното му процесуално поведение. Твърди се, че с образуването на две отделни наказателни производства /едното от които е приключило със споразумение по н.о.х.д. № 242/2016 г. на РС-Севлиево/ при наличието на един и същи законов повод и достатъчно данни за извършено престъпление, в рамките на едно и също разследване и задържане на подсъдимия, е било допуснато съществено процесуално нарушение. Последното е довело да налагането на Г. Д. на две отделни наказания и до неправилното третиране на осъждането му по н.о.х.д. №242/2016 г. на РС-Севлиево като отегчаващо обстоятелство. Намира се за нарушение на процесуалните правила и отказът на ОП-Габрово да постигне споразумение с подсъдимия за решаване на делото по реда на Глава двадесет и девета от НПК и последвалият отказ на ОС-Габрово за отвод на прокурора. Иска се изменение на атакуваното решение с определяне на наказание за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4-то от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева, а за престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 от НК в размер на една година и два месеца лишаване от свобода. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Габрово с участието на друг прокурор. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитата на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените съображения и претендира за нейното уважаване. Изтъква, че при индивидуализацията на наказанието на подс.Г. Д. предходните съдебни инстанции неправилно са определили съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като отегчаващи въобще не са били налице. Моли да бъде намален размерът на наказанието с приложение на чл. 55 от НК. Подсъдимият Д. в своята лична защита поддържа казаното от защитника си и изразява съжаление за стореното. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, а определеното наказание за справедливо. В последната си дума подсъдимият Г. Д. желае да му бъде намалена присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 69 от 16.12.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 125/2016 г., Окръжен съд – Габрово е признал подсъдимия Г. Х. Д. за виновен в извършването на две престъпления, както следва: - по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4-то от НК, във вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК за това, че на 25.11.2015 г. в [населено място], при условията на реална съвкупност в обитавано от него жилище на [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 13, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: в апартамент № 13 държал марихуана с нетно тегло 148,3301 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8,5% на стойност 889,98 лева, хашиш с нетно тегло 27,8809 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 12,8% на стойност 250,93 лева, кокаин с нетно тегло 3,636 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 82,8% на стойност 1 018,08 лева и кокаин с нетно тегло 5,040 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 53,9% на стойност 806,40 лева; в прилежаща към апартамент № 13 маза държал марихуана с нетно тегло 110,3602 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,7% на стойност 662,16 лева, марихуана с нетно тегло 104,6306 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,8% на стойност 627,78 лева, марихуана с нетно тегло 140,3405 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,9% на стойност 842,04 лева, марихуана с нетно тегло 176,0303 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,6% на стойност 1056,18 лева, марихуана с нетно тегло 28,6203 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2,8% на стойност 171,72 лева, марихуана с нетно тегло 18,0605 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,8% на стойност 108,36 лева и марихуана с нетно тегло 410,1603 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2% на стойност 2 460,96 лева – общо наркотични вещества с общо нетно тегло 1 173,09 грама, на обща стойност 8 894,58 лева, поради което му наложил наказание в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на осем хиляди лева; - по чл. 339, ал. 1, предл. 2 от НК за това, че на 25.11.2015 г. в [населено място], в избено помещение – маза към апартамент на [улица], вх. Б, ет. 5, държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – 49 броя фабрични патрони калибър 22 Long Rifle за късоцевни и дългонарезни огнестрелни оръжия, без да има надлежно разрешение за това, поради което му наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подс. Д. едно общо и най-тежко наказание, а именно три години и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на осем хиляди лева. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание по посочената присъда и по споразумение №39 от 03.10.2016 г. по н.о.х.д. № 242/2016 г. на Районен съд – Севлиево, влязло в сила на 03.10.2016 г., в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на осем хиляди лева. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато от определеното общо наказание изтърпяното такова по н.о.х.д. № 242/2016 г. на Районен съд – Севлиево, а на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е постановено общото наказание лишаване от свобода да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, предмета на престъпленията и разноските. С решение № 96 от 23.03.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 24/17г., Апелативен съд – Велико Търново е изменил първоинстанционната присъда, като е постановил определеното общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“ и е отменил присъдата в частта, с която е постановено наказанието да се търпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Потвърдил присъдата в останалата й част. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Макар чисто от формална гледна точка касаторът да релевира всички касационни основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, то от изложените в жалбата му доводи и искания се очертава само и единствено недоволството му срещу размера на наложените на подсъдимия наказания, включително и като последици от твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Всички възражения в коментираната насока са били поставени на внимание и на въззивната инстанция, която ги е обсъдила подробно и обосновано е отказала да ги приеме за основателни. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при което Г. Х. Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С оглед посочената диференцирана процедура, предходните съдебни инстанции законосъобразно са индивидуализирали санкциите за подсъдимия, спазвайки правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, които препращат към разпоредбата на чл. 58а от НК. В рамките на вярно прецизираните от страна на контролираната инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, последната е определила наказанията лишаване от свобода и глоба при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК. Настоящият състав напълно споделя изводите на апелативния съд, че спрямо Г. Д. във връзка с двете инкриминирани му деяния не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 55 от НК, респ. определяне на наказанията при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК. За престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4-то от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Изхождайки от сравнително високата обществена опасност на конкретно деяние и на неговия деец, и съпоставяйки ги с установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, контролираната инстанция законосъобразно е индивидуализирала наказанието при баланс между последните. В кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства оправдано са били включени големият размер, разнообразното количество и високата стойност на инкриминираните наркотични вещества, както и миналите осъждания на подсъдимия извън това, във връзка с което му е определено общо наказание по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Правилни са изводите на решаващия съд, че поведението на Г. Д. на досъдебното производство, за което се твърди, че е спомогнал за разкриването на обективната истина, както и критичното му отношение към извършеното, не са обстоятелства със самостоятелно значение, които да доведат до необходимост от допълнително намаляване на наложеното му наказание. Установената по делото трудова ангажираност на подсъдимия законосъобразно е отчетена като смекчаващо обстоятелство. При така очертаните фактически положения, определеното наказание от пет години лишаване от свобода, което с оглед разпоредбата на 58а, ал. 1 от НК е редуцирано на три години и четири месеца, и глоба в размер на 8 000 лева (съобразена и с имотното състояние, доходите и семейните задължения на Г. Д.) е справедливо и в максимална степен способно да постигне целите на чл. 36 от НК. За престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години. Преценявайки сравнително по-ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи от този вид, завишената такава за дееца, както и установените отегчаващи обстоятелства – миналите осъждания на подсъдимия, извън това по н.о.х.д. № 242/2016 г. на РС – Севлиево, и смекчаващи отговорността за Г. Д. обстоятелства, решаващата инстанция е стигнала до законосъобразния извод за определяне на наказанието на подсъдимия при превес на последните. В кръга им оправдано са били включени трудовата му ангажираност и неголямото количество открити боеприпаси – 49 бр. патрони. Отново правилно не е било надценено поведението на подсъдимия на досъдебното производство и критичното му отношение към извършеното, доколкото по отношения на тях е липсвала необходимата категоричност, за да могат да доведат до допълнително смекчаване на наказателно-правното му положение. Определеното за това престъпление наказание от три години лишаване от свобода, редуцирано предвид разпоредбата на 58а, ал. 1 от НК на две години лишаване от свобода, е справедливо и в максимална степен способно да постигне целите на специалната и генерална превенция. Няма как да бъдат разглеждани като смекчаващи обстоятелства претендираните от защитата последици за подсъдимия, с оглед грешното отбелязване в свидетелството му за съдимост във връзка с осъждането му по н.о.х.д. № 949/2009 г. на РС-Габрово, както и отказът на ОП-Габрово да постигне споразумение за решаване на делото по реда на глава 29 от НПК и последвалият отказ на ОС-Габрово за отвод на прокурора. Апелативният съд подробно се е занимал с посочените възражения, като ВКС напълно се солидаризира с дадените от него отговори. На първо място, всеки съдебен състав следи служебно за наличието на настъпила реабилитация по реда на чл. 86, респ. чл. 88а от НК, във връзка с предишните осъждания на подсъдимия, и по никакъв начин не е обвързан с направените в свидетелството му за съдимост отбелязвания. В разглеждания случай безспорна е липсата на настъпила за Г. Д. реабилитация - както по чл. 86 от НК, така и по чл. 88а от НК за осъждането му н.о.х.д. № 949/2009 г. на РС-Габрово. Предвид заявеното от защитата становище, че при едновременното наличие на предпоставките за реабилитация по чл. 88а и чл. 86 от НК за дадено осъждане, то следва по отношение на последното да бъде приложен чл. 88а от НК и така да не се изчерпва възможността за последваща реабилитация по чл. 86 от НК, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че доколкото абсолютната реабилитацията по чл. 88а от НК/ която гарантира пълното приравняване със статута на неосъдено лице/ настъпва по право, тя се явява пречка за следващо настъпване на непълна реабилитация по чл. 86 от НК за ново осъждане. По отношение на това, дали действително грешното отбелязване в свидетелството за съдимост е заблудило подсъдимия за неговия наказателен статус, дали той е щял при други обстоятелства да инициира производство по реда на чл. 433 и сл. от НПК, дали в едно такова производство неговата молба е щяла да бъде уважена и дали евентуалното й уважаване е щяло да доведе до отлагане изпълнението на наложените му в настоящото производство наказания, са все обстоятелства, намиращи се в сферата на предположенията. Ноторно известно е, че в правораздавателната си дейност съдът борави с установени факти, а не с догадки и вероятности. Затова и тези обстоятелства е нямало как да бъдат предмет на изследване и коментар както от предходните съдебни инстанции, така и от страна на ВКС, още по-малко да бъдат отчитани при отмерването на справедливо наказание. На следващо място, липсва противоречие както в теорията, така и в съдебната практика, че в разпоредбите на Глава двадесет и девета от НПК е предвидена една възможна, а не задължителна, диференцирана процедура за развитие и приключване на наказателното производство, а именно решаване на делото със споразумение. Този институт е въведен като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и на обвиняемия/подсъдимия. Постигането му е възможно само след пълно съгласуване на предложенията на прокурора, от една страна, и подсъдимия и неговата защита, от друга страна, по основните за наказателния процес въпроси, очертани в хипотезата на чл. 381, ал. 5 от НПК. Освен това, споразумението не трябва да противоречи на закона и на морала, за което съдът следи служебно. Подсъдимият не може сам да налага и да диктува параметрите по споразумението. Отказът на държавното обвинение да преговаря по предложените му условия, несъгласието му с всички или с част от тях не води до нарушаване или ограничаване на правата на подсъдимия и по никакъв начин не може да е предпоставка за облекчаване на наказателно-правното му положение при последващо разглеждане на делото по общия ред или по реда на някоя от другите предвидени в НПК диференцирани процедури. Последното не води след себе си и извод за предубеденост на прокурора, който е отказал да сключи споразумение с подсъдимия и неговия защитник, с оглед на което това не е предвидено и от законодателя като основание за отвод по чл. 47, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, т. 1, 4-8 и ал. 2 от НПК. На последно място, както правилно е било посочено и от контролираната инстанция, прокурорът е „господар на досъдебното производство” и съдът не може да се намесва в тази фаза на наказателния процес, извън изрично посочените в закона случаи, като предопределя хода й и изземвайки специални правомощия на прокурора. Изключително в преценката на държавното обвинение е стоял въпросът дали за извършените от Г. Д. на 25.11.2015 г. деяния следва да бъдат образувани две отделни наказателни производства, или не, като последната не подлежи на съдебен контрол. Коментираното разделяне по никакъв начин не може да бъде разглеждано като допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия, или да бъде предпоставка за налагането на по-ниско по размер наказание. Доколко деянията по н.о.х.д. № 242/2016 г. на РС-Севлиево и по н.о.х.д. № 125/2016 г., Окръжен съд – Габрово, са били в условията на съвкупност, законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК и е определил едно общо наказание. Поради което са абсолютно несъстоятелни доводите на защитата, че съдимостта на Г. Д. излишно е била обременена с едно допълнително осъждане, още повече че в нито един момент осъждането му по н.о.х.д. № 242/2016 г. на Районен съд - Севлиево не е било отчитано от страна на апелативния съд като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Обобщено, наложените на подсъдимия наказания, впоследствие с приложението на чл. 23, ал. 1 от НК са съответни на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Всяка проява на по-голямо снизхождение към подсъдимия би била неоправдана и не би допринесла за изпълнението на специалната и генерална превенции. Предвид изложено, касационната инстанция, в рамките на правомощията си да се произнесе само в обжалваната част, по релевираните касационни основания и подкрепящите ги аргументи намира, че атакуваното решение на Апелативен съд – Велико Търново следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 23.03.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 24/17 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: