1 Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 22 март 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1095/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор от А. прокуратура – Пловдив, на частния обвинител Н. А. Н., действаща за себе си и като майка и законен представителна малолетното дете И. Р. Н. и по жалба на подсъдимия Н. П. Е. против въззивно решение № 262 от 05.01.2011 г., постановено по ВНОХД № 385/2010 г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е изменена частично осъдителната присъда на окръжния съд от същия град. В касационния протест се твърди, че определеното наказание на подсъдимия от въззивният съд до размера на две години лишаване от свобода е явно несправедливо. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд с указания за увеличение на наказанието до размера на определеното от първата инстанция. В жалбата на частния обвинител Н. А. Н., действаща лично и като законен представител на малолетната И. Р. Н., се поддържа същото касационно основание, като се прави и идентично искане. Жалбата, подадена от името на подсъдимия Е., се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Счита се, че наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо по начин на изтърпяване. Претендира се приложението на чл. 66 от НК. Оспорва се и размера на определеното наказание “лишаване от правоуправление” Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, като счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. В съдебното заседание жалбата на частния обвинител се поддържа от процесуален представител, по изложените в нея доводи, а по отношение на жалбата на подсъдимия се изразява становище за неоснователност. Подсъдимият Н. Е. не се явява, редовно призован. Не се явява и защитникът му, също редовно призован. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 73/21.06.2010 г. по НОХД № 1964/2010 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив подсъдимият Е. е бил признат за виновен в това, че на 30.08.2009 г., при управление на МПС, нарушил правилата за движение ( чл. 5, ал. 2, т.3, чл. 16, ал.1, т. 3 чл. 21, ал.1 от ЗДП), в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Н. Н., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1, 59 на хиляда – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “б” във вр. с ал.1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 373, ал.2 във вр. с чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК, а именно две години и единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 343г от НК подсъдимият Е. е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. Подсъдимият Е. е осъден да заплати на гражданските ищци Н. А. Н., действаща за себе си и като майка и законен представителна малолетното дете И. Р. Н. сумите от по 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законните последици. Осъден е да заплати на Н. А. Н. и сумата от 3 000 лева, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици. По жалба на подсъдимия Е. с въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като наказанието е намалено на две години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. ІІ. По протеста и жалбата на частното обвинение. Оспорената справедливост на наложеното наказание се прави с почти идентични доводи и искания. Разликите с свеждат до това, че в протеста се допуска наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н., но се счита, че този факт няма доминиращо значение за настъпването на ПТП. В жалбата на частното обвинение се отхвърля изобщо възможността да се приеме съпричиняване, тъй като такъв факт не е отразен в обстоятелствената част на обвинителния акт, а производството е протекло по реда на глава двадесет и седма, чл. 371, т. 2 от НПК. Възраженията са неоснователни. Преди всичко следва да се отбележи, че въззивният съд не е пренебрегнал обстоятелството, касаещо реда, по който е протекло производството пред първата инстанция. Позовавайки се на указанията, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСНК, т. 8.1, правилно е заключил, че съпричиняването на резултата от пострадалия е обстоятелство, което има отношение към степента на отговорността, за което не е изключено събирането на доказателства и в проведената процедура по глава двадесет и седма. Отделно от това, в обстоятелствената част на обвинителния акт обективно са присъствали факти за движението на пострадалия Н., предприетата от него неправилна маневра завой на ляво, респективно обратен завой, данни за пътната маркировка, които обстоятелства са свързани с признанието на подсъдимия Е., направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК – тоест изследването на съпричинянето на резултата е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания. В основата на решаващото съображение, че е налице съпричиняване на резултата от пострадалия Н., са залегнали експертните мнения по делото, включително и по приетата от въззивния съд повторна авто-техническа експертиза. Апелативният съд правилно е оценил значението на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, като фактор, определящ степента на обществената опасност на деянието и дееца. Последно посоченото, обсъдено в комплекса на обстоятелствата, дефинирани още от първата инстанция като смекчаващи и отегчаващи отговорността, е получило адекватна оценка, намерила израз в намаляване на наказанието с единадесет месеца лишаване от свобода. Затова, искането за връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде наложено по-тежко наказание на подсъдимия, каквото е било определено от първата инстанция - до размера на две години и единадесет месеца, е неоснователно. Определената от възизвния съд санкция "лишаване от свобода" създава достатъчно добри възможности за превъзпитание на дееца и е в състояние да се окаже ефективна за постигане и на двете цели, визирани в чл. 36 от НК. Не се разкрива очевидно несъответствие между така определеното наказание лишаване от свобода от една страна и обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. ІІІ. Не е налице твърдяната от подсъдимия Е. явна несправедливост на наложената санкция, поради отказа на въззивния съд да приложи условното осъждане. Безспорно е, че чистото съдебно минало и размерът на наказанието лишаване от свобода, определено в размер на две години, откриват възможността за приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Правилно предходната инстанция е отхвърлила тази възможност, като е приела, че целите на наказателната репресия не могат да се постигнат с условното осъждане. В мотивите на съдебния акт се съдържа аргументиран отговор на идентични искания, включително и на ангажираните от защитата доводи за ниската обществена опасност на дееца. Последната е преценявана както с оглед отсъствието на предходни осъждания и наказания по ЗДП, така и в светлината на допуснатите нарушения на правилата за движение, довели до ПТП. Установената фактология по делото сочи, че подсъдимият Е. е управлявал МПС с концентрация на алкохол 1,59 на хиляда (много над установения критерий за пияно състояние), със скорост около 120 км.ч., значително надхвърляща, разрешената за движение в градски условия, а управлението на МПС след употреба на алкохол е предприето от подсъдимия часове преди фаталното събитие, придвижвайки се до различни части на града. Иначе казано, поведението на подсъдимия като водач на МПС очертава грубо незачитане на правилата за движение, поради което и настоящият състав счита, че условното осъждане в конкретния случай би се отклонило от целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК. Наказанието "лишаване от правоуправление" за срок от пет години се явява съразмерно на допуснатите нарушения на правилата за движение, тежестта на престъплението и личността на подсъдимия. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 262 от 05.01.2011 г., постановено по ВНОХД № 385/2010 г. от Апелативен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.