Р Е Ш Е Н И Е № 39
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Елеонора Михайлова
и на прокурор КАЛИН СОФИЯНСКИ,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 1024 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид:
Касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимата И. Н., против въззивна присъда № 12/14.09.2022 г., постановена по внохд № 20224200600139/2022 г. по описа на Окръжен съд - Габрово.
В жалбата и допълнението към нея е наведено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Според защитника адв. М. М., макар в случая да са осъществени признаците от състава на престъплението по чл.355, ал.2 вр. с ал.1 от НК, по делото са налице обстоятелства съвкупната преценка, на които обуславя извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради което претендира подсъдимата да се оправдае по повдигнатото й обвинение, като и да не й се налага административно наказание, тъй като депозираният срещу първоинстанционната присъда протест не съдържал такова искане, т.е. не е съответен.
В съдебно заседание подсъдимата И. Н. и защитникът поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения.
Представителят на върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 32/06.06.2022 г. по нохд № 20224210200122/2022 г., постановена от Районен съд - Габрово подсъдимата И. И. Н. е призната за невинна и на основание чл.305, ал.6 вр. с чл.301, ал.4 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.355, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето за същото деяние й е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв..
По протест на прокурор от РП - Габрово, съдържащо искане за отмяна на първоинстанционната присъда и признаването за виновна на подсъдимата в извършването на престъпление по чл.355, ал.2 вр. с ал.1 от НК, е образувано внохд № 20224200600139/2022 г. по описа на Окръжен съд - Габрово. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.2 от НПК е отменена изцяло първоинстанционната присъда, като подсъдимата И. Н. е призната за виновна в това, че на 26.03.2021 г. в гр. Габрово е нарушила мерките, въведени срещу разпространението или появяването на заразна болест по хората, определени със заповед № РД 01-167/12.03.2021 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.2 вр. с чл.63 и 63в от Закона за здравето, като не е спазила задължението си да не напуска за срок от 10 дни, считано от 25.03.2021 г. до 03.04.2021 г. адреса в [населено място], [улица], № *, посочен в предписание за поставянето й под карантина с изх. № 210325/920270 от 25.03.2021 г. на служител на РЗИ - Благоевград, като деянието е осъществено по време на извънредна епидемична обстановка Ковид - 19 на територията на Република България, обявена с решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет и удължена за времето от 01.02 до 30.04.2021 г. с решение № 72/26.01.2021 г. на Министерски съвет, свързана с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, поради което и на основание чл.355, ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„Б“ от НК е осъдена на пробация: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Касационният състав намира, че макар в случая да са осъществени от обективна и субективна страна всички признаци от състава на чл. 355, ал.2 вр. с ал.1 от НК по делото са налице обстоятелства, която съвкупна преценка обуславя извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието, по смисъла на чл.9, ал.2, пр. 2 от НК, т.е. извършеното от подсъдимата не е престъпно, тъй като защитените с визираната правна норма обществени отношения са засегнати в минимална степен. В тази насока следва да се посочи, че извън вниманието на предходната инстанция е останало обстоятелството, че извършените от Н. действия са били мотивирани единствено от необходимостта да промени адреса, на който й е било определено да пребивава, съобразно наложената й десет дневна карантина след завръщането й в страната. Именно, ръководейки се от желанието да бъде изрядна при евентуална проверка от служители на РЗИ, тя е посетила ОД на МВР - Габрово, сектор „БДС“, като е подала заявление за издаване на нова лична карта, като е пожелала в нея да бъде отразен различен постоянен адрес, тъй като в съществуващия документ за самоличност е бил отбелязан адреса, където е живеел бившият й съпруг, с който са разведени от години, а не е успяла да направи това своевременно, поради постоянния й престой в Република Гърция. Тя е взела всички необходими предпазни мерки, като е носила маска на лицето, не е проявила характерните симптоми на Ковид - 19, както към инкриминираната дата, така и до края на карантината, с което не е поставила в реална опасност живота и здравето на други лица. Същевременно подсъдимата е в зряла възраст, с висше образование, трудово ангажирана, не е осъждана, а и липсват данни за други противообществени прояви в живота й до момента, т.е. тя е с изключително ниска степен на обществена опасност, а извършеното се явява епизодичен инцидент.
По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да отмени въззивната присъда и на основание чл.9, ал.2 от НК да признае подсъдимата за невиновна, като я оправдае по повдигнато й обвинението.
Същевременно поведението на Н. от обективна и субективна страна се явява административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, като изложените в тази насока съображения от първоинстанционния съд, тъй като почиват на вярно разбиране на закона, се възприемат изцяло от касационния състав. В случая жалбоподателката е нарушила въведените противоепидемични мерки два пъти, макар и в рамките на няколко часа, но повече от година след първоначалното обявяване на извънредна епидемична обстановка, т.е. тя е била напълно наясно със ситуацията и естеството на необходимите мерки, които е трябвало стриктно да спазва. Като отчита съществуващите обстоятелства при ангажиране на административната й отговорност, настоящият състав е на становище, че следва да й се наложи наказание глоба в размер на минималния предвиден такъв в Закона за здравето, а именно - 300 лв., определен и от първоинстанционния съд. В този смисъл твърдението в касационната жалба за отсъствието на съответен протест е напълно неотносимо към конкретиката настоящия казус.
По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.3, предл.2 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 12/14.09.2022 г., постановена по внохд № 20224200600139/2022 г. по описа на Окръжен съд - Габрово.
ПРИЗНАВА подсъдимата И. И. Н. с ЕГН [ЕГН] за невинна и на основание чл.9, ал.2 от НК я оправдава по повдигнатото й обвинение по чл.355, ал.2 вр.с ал. 1 от НК.
НАЛАГА на И. И. Н. за същото деяние, което представлява административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, наказание глоба в размер на 300 /триста/ лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |