О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 38 София, 21.01.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3077 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – във вр. чл. 53, ал. 2 ЗБН. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 11381 от 18.VІ.2018 г. на Б. Р. Б. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1400 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 2.V.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 2192/2018 г., с което - след отмяна на първоинстанционния отказ на СГС, датиращ от 17.ІV.2018 г. - е било допуснато обезпечение на предявен от „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) срещу Г. К. З. от [населено място],[жк], ет. ІІІ, ап. № 7, осъдителен иск за сумата от 20 000 000 евро (двадесет милиона евро) чрез налагането на възбрана върху недвижим имот в гр. София, ж.к. „Надежда-VІ”, [жилищен адрес] вх.”Б”, ет. І, ап. № 25, със застроена площ от 57.64 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2815.2808.5.25. Като се легитимира като „действителен собственик” на недвижимия имот, върху който в полза на банката е било допуснато горното обезпечение, с договор за покупко-продажба на същия, извършена във формата на нот. акт № 9, том ІІ, от 29 юни 2017 г., рег. № 3738, по нот. дело № 172/2017 г., а също и като поддържа общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, настоящият частен жалбоподател претендира отменяването му, както и обезсилване на издадената въз основа на този съдебен акт обезпечителна заповед. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІV от текста на настоящата частна касационна жалба, подателят й Б. Р. Б. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния правен въпрос: „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и обстоятелства, които имат отношение към установяване на релевантните за правния му извод факти?”; Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /”предвид липсата на съдебна практика”/ се явявало произнасянето на САС по въпроса: „Границата на имуществената отговорност на администраторите на банката еднаква ли е във всички хипотези на § 1, т. 2 от ДР на ЗБН или зависи от вида на правоотношението, въз основа на което е придобито качеството „администратор?” По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) писмено е възразила чрез своите двама синдици Д. и М. както по допустимостта самата частна касационна жалба („като подадена от лице без правен интерес”) така и по допустимостта на частното касационно обжалване, а също и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение по чл. 53, ал. 2 ЗБН. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, считан от връчването на ответника Г. З. на съобщение за наложената му обезпечителна мярка, настоящата частна касационна жалба на третото лице Б. Р. Б. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Това разбиране се основана изцяло на т. 6 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/14.ІІІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г. За да отмени първоинстанционния отказ и да допусне исканото от „КТБ” АД (в Н.) обезпечение по чл. 53, ал. 2 ЗБН посредством налагането на възбрана върху недвижим имот - апартамент в гр. София, ж.к. „Надежда-VІ” (който обаче след датата 29 юни 2017 г. е преминал в патримониума на настоящия частен жалбоподател), въззивната инстанция е приела, че горепосочената специална норма предвижда възможност за обезпечаване на искове за попълване масата на несъстоятелността /вкл. и тези на банката ищец/ „по искане на синдика, подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за тяхната основателност – без представяне на парична гаранция по см. на чл. 391, алинеи 2 и 3 ГПК”. Констатира се, че нотариалният акт, с който настоящият частен жалбоподател Б. се легитимира като трето лице собственик на недвижимия имот, върху който е била наложена горепосочената обезпечителна мярка, не фигурира сред доказателствата по делото, въз основа на които е бил направен от САС процесния положителен извод за налична обезпечителна нужда в полза на банката ищец. Меродавно за разрешаването на процесния случай е, че частната жалба не изхожда от надлежна страна в исковото и в обезпечителното производство, а от трето лице, което твърди и доказва, че е действителен собственик на възбранения с обезпечението недвижим имот към момента на допускането му от състава на САС. Ето защо, независимо, че настоящето производство е по ал. 3 на чл. 274 ГПК и в него ВКС действа като трета по ред инстанция, то по отношение подадената от третото лице Б. частна жалба не може да намери приложимост изискването на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, според което атакуването на допуснато за първи път от въззивния съд обезпечение пред ВКС да става при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Активната легитимация на това ІІІ-то за обезпечителното производство лице се извежда директно в т. 6 на тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г. единствено на плоскостта на качеството му на собственик на имота преди преди допускане на обезпечителната мярка. С оглед на това, предметът на разглеждане по настоящата частна жалба обхваща само последния факт, на свой ред изключвайки - като ирелевантни спрямо частния жалбоподател Б. - предпоставките за допускане на обезпечението: предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Видно от представения с нея нотариален акт № 9, т. ІІ, рег. № 3738, по нот. дело № 172/2017 г. от датата 29 юни 2017 г. на помощник-нотариуса по заместване Цв. К. с район на д-е, съвпадащ с юрисдикцията на Софийския районен съд, процесният апартамент с пространство от 57.64 кв.м., върху който е била допусната атакуваната обезпечителна мярка – възбрана, е придобит преди допускане на обезпечението чрез договор за продажба от частния жалбоподател Б. Р. Б. срещу платената от него цена в размер на 36 000 (евро тридесет и шест хиляди евро). Като засягащо правната сфера не на ответника Г. Кост. З. /продавач по същата сделка/, а на едно трето за спора лице и поради това без да може да гарантира реализиране на правата на банката кредитор при евентуално уважаване на иска, атакуваното определение на САС по чл. 53, ал. 2 ЗБН ще следва да бъде отменено. В заключение, в този смисъл е и Опр. № 608/8.ХІ.2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по ч. т. дело № 2175/2018 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : О Т М Е Н Я В А определение № 1400 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 2.V.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 2192/2018 г., КАКТО И издадената въз основа на него обезпечителна заповед. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КТБ” АД (в Н.) за допускане на обезпечение на предявените от същата банка срещу Г. К. З. искове за заплащане солидарно с лицата О. Н. Р., А. М. П. и В. Б. С. – всички от гр. София, на сумата от 20 000 000 евро (двадесет милиона евро), представляваща обезщетение за претърпени от кредитната институция имуществени вреди от неизпълнение на законовите, респ. – на поети с договор към нея задължения в качеството му на бивш „администратор” /по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗБН/ при вземането на решение за сключване на договор за банков кредит от , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и до окончателното изплащане на горната сдума, чрез налагане на възбрана върху намиращ се в гр. София, ж.к. „Надежда-VІ”, [жилищен адрес] вх.”Б”, ет. І, апартамент № 25, представляващ обект в сграда с идентификатор 68134.2815.2808.5.25, понастоящем собственост на третото лице Б. Р. Б. от гр. София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2