Р Е Ш Е Н И Е № 32 София, 12.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 25 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. М. Г., служебен защитник на подсъдимия Я. С. Й. срещу решение № 305/ 24.07.2018 г. по внохд № 642/ 18 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания. Претендира се оправдаване на подсъдимия, алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане или да се намали размера на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител и гражданска ищца И. М. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 83 от 11.04.2018 г. по нохд № 5416/ 17 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият Й. е признат за виновен в това, че на 01.04.2017 г., при условията на опасен рецидив отнел от владението на И. М. златен синджир на стойност 1500 лв. с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4, вр. чл. 198 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.А и чл. 54 от НК е осъден на девет години лишаване от свобода, търпими при първоначален „строг” режим. Подсъдимият е осъден да плати обезщетения на И. М.- 1500 лв. за причинените й имуществени вреди и 5000 лв. за неимуществени вреди. Жалбата е неоснователна. Жалбоподателят оспорва начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда относно фактите, включени в предмета на доказване. Твърди, че изводите за авторството на деянието са изведени на предположения, че част от следствените действия са извършени от некомпетентен орган и установените с тях обстоятелства не могат да се ползват при изграждане на фактическите изводи. Претендира и нарушено право на защита, тъй като някои от процесуално-следствените действия на досъдебното производство са проведени без уведомяване и без участие на обвиняемия. Върховният касационен съд намира за несъстоятелни оплакванията на касатора. На първо място, липсват основания за извод, че правото на защитата на подсъдимия е било нарушено по време на досъдебното производство. Напротив, органът по разследването е уважил искането за издирване на лице с прякор „К.”, сочено от подсъдимия за извършител на грабежа на пострадалата М.. Установено е, че това е В. К., който е разпитан и е отрекъл да е извършил процесния грабеж. На 24.10.2017 г. е проведено разпознаване, като В. К. е съпоставен с още три лица и категорично не е разпознат от св. М.. Видно е от приложения протокол, че процесуално-следственото действие е извършено в съответствие с изисквания на чл. 171 от НПК. Претенцията, че защитникът и обвиняемият Й. не са били уведомени и не са присъствали на разпознаването, поради което е допуснато нарушение на правото на защита е разгледана от първоинстанционния съд в процедурата по чл. 248 ал.1 от НПК, като е отхвърлена с мотивирано определение. Правилно е прието, че процесуалният закон не създава задължения за разследващия орган да осигурява присъствие на обвиненото лице във всички процесуално-следствени действия, а само в тези от тях, които задължително се провеждат с неговото участие- предявяване на обвинение, разпит на обвиняемия, предявяване на разследването. В останалите следствени действия и съгласно разпоредбата на чл. 224 от НПК, присъствието на обвиняемия е допустимо, ако няма да затрудни разследването и е обвързано от преценката на разследващия орган. Следва да се има предвид и обстоятелството, че от материалите по делото не се установява касаторът и неговата защита да са изявили желание да присъстват на следствени действия със св. К.. Правото на подсъдимия да участва лично в разпита на този свидетел е реализирано в пълен обем по време на съдебното следствие, поради което оплакването за нарушение на разпоредбите на НПК и на тези по чл. 6 от КПЧОС е лишено от фактическо основание. Противоречащи на данните по делото са и възраженията, че съдът е изградил вътрешното си убеждение на база доказателства, които не са събрани от компетентен орган, а други е интерпретирал превратно. На лист 19 от ДП е приложено постановление от 01.04.2017 г. на разследващ полицай, с което се възлага на оперативни работници от 09 РПУ да издирят свидетели- очевидци на деянието, след което да ги разпитат. Поради това, не може да се твърди, че разпитите на свидетелите Е. И., В. В. и В. Р., проведени на седми, десети и осемнадесети април 2017 г. от оперативния работник Б. са извършени от некомпетентен орган. Показанията на тези свидетели могат да се ползват от съда не само на това основание, но и предвид факта, че те са разпитвани след това от разследващия орган и в съдебното заседание пред първата инстанция. Показанията на свидетелката И. М. са подложени на внимателна проверка. Анализирани са подробно както от първата, така и от въззивната инстанции. На л. 8-10 от мотивите, Софийският апелативен съд е изложил убедителни съображения за решението си да се довери изцяло на съобщените от нея факти и обстоятелства, касаещи начина на извършване на деянието и неговия автор. Взето е отношение и за белезите, въз основа на които свидетелката е разпознала извършителя, вкл. за т.нар. „сипаничаво лице”, което според защитата не се констатира при подс. Й.. Изложени са съображения, че на белезите от „акне” по лицето на подсъдимия не следва да се отдава такова решаващо значение, тъй като пострадалата е посочила и редица други индивидуализиращи белези и е демонстрирала категоричност и увереност в авторството на подсъдимия, потвърдена и в показанията на поемните лица. Защитата отново настоява в касационната жалба, че показанията на пострадалата следва да се отхвърлят като недостоверни, но настоящият състав напомня, че няма правомощие и задължение да извършва анализ на доказателствата, защото не е съд по фактите. Решаващите съдилища са суверенни в правото си да се доверят на едни доказателствени източници и да отхвърлят други, като изложат мотиви за решението си, както в случая е сторил САС. Върховният касационен съд не констатира превратно интерпретиране на доказателствата и нарушения при формиране на фактическите изводи, поради което не намира основание за отмяна на атакувания съдебен акт. По бланкетно релевираните оплаквания за допуснати нарушения на закона и явна несправедливост на наказанието не са наведени никакви съображения, нито в жалбата, нито в съдебно заседание. Върховният касационен съд не извършва служебна проверка на оспорените пред него съдебни актове, поради което не е възможно да даде отговор на немотивирани оплаквания. Следва да се посочи, че искането за оправдаване на касатора би могло да се удовлетвори само, когато установените по делото факти не сочат на съставомерност на престъплението, за което е обвинен или на друго, по-леко наказуемо престъпление, какъвто не е настоящия случай. Наложеното на подс. Й. наказание е индивидуализирано в рамките на предвиденото в закона и при спазване на разпоредбите на чл. 54 от НК, поради което не е явно несправедливо. Неоснователно е и оплакването, касаещо гражданско-осъдителната част на решението. На лист 13 и 14 от мотивите Софийският апелативен съд е изложил убедителни съображения защо приема, че исковата претенция на пострадалата М. за репариране на причинените й имуществени и неимуществени вреди е доказана по основание и по размер. Те се споделят от настоящия касационен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни. Причинените на гражданската ищца вреди са установени въз основа на нейните показания и тези на св. К. и не почиват на недопустими предположения. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 305/ 24.07.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 642/18 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: