Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * обезщетение за неимуществени вреди * деликтна отговорност * съпричиняване * преклузия * отговор на искова молба


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 17


София, 06.03.2015 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3174 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1140 от 13.10.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1676 от 29.07.2013 година по гр.д. № 3976/2012 г. година на Софийски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 26666,67 лева, предявен от М. М. Т. от [населено място], Софийска област против У.. „Н.И.П.”, [населено място].
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно момента, до който може да бъде въведено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, предвид разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос за правното значение на действията на пострадалия и неговите близки при отговорност за вреди от деликт.
По процесуалноправния въпрос относно момента, до който може да бъде въведено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия:
Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът следва да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а когато не стори това, съгласно чл. 133 ГПК той губи възможността да го направи по-късно. С изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал.1 ГПК, невъведените от ответника възражения срещу предявения иск се преклудират, в т.ч. възражението за съпричиняване от страна на пострадалия от деликт, поради което възраженията не могат да се направят за първи път пред въззивния съд – т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС.
Когато с отговора на исковата молба ответникът е посочил обстоятелствата, на които основава възражението си; когато е въвел твърдения, от които следва определено възражение, съдът е длъжен с доклада по делото да определи правната квалификация на възражението – чл. 146, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът не е длъжен да даде правната квалификация на твърдяните от него насрещни права и възражения. Когато той е въвел своевременно твърдения за насрещни права или за факти, осуетяващи възникване на претендираното от ищеца право; за факти опорочаващи правопроизводящия факт или погасяващи възникналото вече право или отговорността на ответника за него или за факти, отлагащи изискуемостта на вземането, то възражението е въведено своевременно, а определянето на точната му правна характеристика е задължение на първоинстанционния съд, докладващ делото. Така, когато в отговора на исковата молба ответникът е въвел твърдения за действия на пострадалия, с които е допринесено за настъпване на вредите, то възражението за съпричиняване е заявено своевременно и съдът е длъжен да се произнесе по него.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение в рамките на правомощията му по чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен да съобрази всички своевременно въведени от ответника възражения, поддържани с въззивната жалба или с отговора по въззивната жалба, когато въззивното производство е по жалба на ищеца, чиито иск е отхвърлен. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по възраженията на ответника, независимо дали първоинстанционния съд е докладвал обстоятелства, от които те произтичат; дали е определил правната им квалификация и е разпределил доказателствената тежест, като в зависимост от допуснатото нарушение сам дава указания на страните за подлежащите на доказване факти и им предоставя възможност да посочат относимите доказателства (т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВК), а когато доказателствата по възраженията са събрани, се произнася по тях с решението по съществото на делото.
По материалноправния въпрос за правното значение на действията на пострадалия и неговите близки при отговорност за вреди от деликт:
Деликвента дължи обезщетение за вреди доколкото те са възникнали в причинна връзка с противоправното му поведение. Когато за настъпването на вредите има значение и поведението на трети лица, то това поведение изключва отговорността на деликвента само в случай, че прекъсва причинната връзка между действията на ответника деликвент и настъпилите за пострадалия вреди. П. поведение на третите лица може да обоснове и тяхна отговорност (при съпричиняване без да е прекъсната причинната връзка с действията на ответника деликвент), доколкото за вредата, причинена от неколцина те отговарят солидарно. Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или противоправно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от деликвента обезщетение на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че ищецът е син на М. М. Т., който е починал на 02.01.2011 г. вследствие перфорирала язва на дуоденума, язвена болест. На 01.01.2011 г. ищецът е придружил своя баща до болница „Н.И.П.” поради сериозни оплаквания от болки в корема. Извършен е бил преглед от лекар на болницата, който е поставил диагноза „субилеус” (непълна чревна проходимост) и е насочил болния към стандартните за тази диагноза изследвания. Обзорната рентгенова снимка не е дала патологична находка, поради което лекарят е преценил, че не е необходима хоспитализация и пациентът е бил освободен при назначено лечение с болкоуспокояващи медикаменти. През нощта в дома му състоянието му се е влошило, изпаднал е в безсъзнание и при постъпването му в У... „Н.И.П.” е била констатирана смъртта му. Прието е, че при извършения по спешност преглед на пациента от персонала на ответното дружество са били допуснати нарушения на правилата на добрите медицински практики, в това число задължението на лекаря да се отнася с пациента с необходимото внимание и уважение при зачитане правата и достойнството му, както и за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ (чл. 81, ал.2, т. 1 ЗЗ), явяващи се в причинна връзка с настъпилата смърт, както и че ищецът е претърпял морални болки и страдания от внезапната смърт на своя баща, поради което искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до предявения му размер от 80000 лева. Така определеното обезщетение е намалено с 2/3 поради съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който не е взел своевременно мерки за лечение на заболяването язвена болест и е допуснал сериозното му влошаване, затруднило диагностицирането при прегледа и допринесло за леталния изход, предвид което и на основание чл. 49 ЗЗД на ищеца е присъдена сумата 26666,67 лева.
В касационната жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд, постъпила от М. М. Т. се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът се е произнесъл по възражение за съпричиняване, което не е било заявено от ответника в преклузивния срок за въвеждане на възражения; че изводът за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия е необоснован, противоречащ на житейската логика и без да почива на доказателствата по делото. Изложени са оплаквания и срещу определената степен на съпричиняване от страна на пострадалия, без да се отчита поведението на медицинските лица, които не са положили дължимата грижа и са отпратили пациента без да му окажат помощ, въвеждайки го в заблуждение относно сериозността на заболяването му.
В касационната жалба, постъпила от У.. [фирма] се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи за противоправност на извършените действия и бездействия от медицинския персонал на болницата, както и за наличие на причинно-следствена връзка между действията на медицинските лица и настъпилите за ищца вреди. Изложени са оплаквания, че не е отчетено съпричиняването от страна на ищеца, който не е положил дължимата грижа да се информира за здравето на своя баща и да представи информация на лекаря, извършил прегледа.
По основателността на касационните жалби срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Касационното оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се произнасяне на въззивния съд по възражение за съпричиняване, което не е било заявено от ответника в преклузивния срок е неоснователно. С отговора на исковата молба ответникът е въвел твърдения, че с действията си починалият и неговите близки са допринесли за настъпилата смърт; че не са взели своевременно всички мерки за оказване на адекватна медицинска помощ, които твърдения по своята правна същност съставляват възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия и трети лица. Първоинстанционният съд е приел, че отговорът не отговаря на изискванията на чл. 131, ал.2, т.2 ГПК, тъй като не е посочено името на законния представител на ответника или на пълномощника му (недостатък, отстранен с писмено изявление от 04.07.2011 г. на процесуалния представител на ответника), поради което в нарушение на съдопроизводствените правила не е докладвал въведеното с отговора възражение. Съобразявайки въведените от ответника доводи с отговора на въззивната жалба, въззивния съд се е произнесъл законосъобразно по своевременно направеното възражение за съпричиняване, а с оглед събраните доказателства по възражението, законосъобразно е и произнасянето на съда с постановеното въззивно решение по съществото на делото.
Неоснователни са и касационните оплаквания срещу формираните в решението изводи за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия и определената степен на съпричиняването. Въз основа на доказателствата по делото, в т.ч. съдебно-медицински експертизи и дадени подробни отговори от експерта на поставени му въпроси в съдебно заседание от 18.04.2013 г., съдът е формирал обоснования извод, че настъпилата смърт би могла да бъде предотвратена при положена от починалия грижа както по отношение на здравето му, така и при изчерпателно добросъвестно излагане при прегледа в У.. „Н.И.П.” на всички заболявания, здравни проблеми и оплаквания. Изхождайки от приетите по делото експертните заключения, съдът обосновано е приел, че при причина за смъртта – перфорация и остра язва на дванадесетопръстника, починалият неизбежно е имал и предходни оплаквания, сочещи за язвена болест, която не е била лекувана, а оплакванията неглижирани; че за неизбежно явяващите се при язвена болест симптоми не е било съобщено при прегледа, въпреки, че тези сведения биха спомогнали за поставяне на точна диагноза. При доказателства, че заболяването на починалия М.Т. е протекло необичайно, което е попречило на точното му диагностициране, за което болният не е съдействал; че смъртният изход е резултат от нетипичното протичане на перфорацията на язвата и настъпилите усложнения на фона на придружаващите заболявания (захарна болест и сърдечни проблеми), както и че заболяването диабет определено е затруднило поставянето на диагнозата, изводът на съда за съпричиняване на вредата до размер на 2/3 е съобразен с доказателствата по делото.
Касационното оплакване, че не е отчетено съпричиняване от страна на ищеца, който не е положил дължимата грижа да се информира за здравето на своя баща и да представи информация на лекаря, извършил прегледа е неоснователно. По делото не е установено осъществено от ищеца противоправно поведение в причинна връзка с настъпилата смърт, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно, който правилен извод е формиран като краен резултат и в обжалваният съдебен акт.
Правилни са и формираните в решението изводи за противоправност на допуснатите бездействия от медицинския персонал на болницата, както и за наличие на причинно-следствена връзка между неточното изпълнение на задълженията на извършилия прегледа лекар и настъпилите за ищца вреди. По делото е установено, че ако пострадалият е бил хоспитализиран, то състоянието му е щяло да бъде проследено и да бъде опериран; че при неясната клинична картина е било редно пациентът да остане под наблюдение; че не са извършени кръвни изследвания, които макар и сами по себе си да не поставят точна диагноза, то биха насочили клиничното мислене на лекаря; че поставената работна диагноза „сибелиус” е изисквала приемането на пациента в болнично заведение и по-нататъшното му клинично, параклинично и инструментално проследяване. В този ред, отпращането на пациента в дома му с цел амбулаторното му проследяване се явява действие, явяващо се в причинно-следствена връзка с настъпилия летален край, съответно с настъпилите за ищеца неимуществени вреди от преживените морални страдания от смъртта на неговия баща.
Изводите на съда за допуснато от преглеждащия лекар нарушение на добрите медицински практики, изразяващо се в нарушение на правилата да се отнася с пациента с внимание и уважение, зачитайки правата и достойнството му са неправилни. По делото не е установено, че при прегледа тези правила на добрата медицинска практика са били нарушени; че преглеждащият лекар се е отнесъл към пациента грубо или незачитайки правата и достойнството му. Независимо от това, дори и това твърдяно от ищеца поведение да бе доказано, то между него и настъпилата за пациента смърт не е налице причинно-следствена връзка, поради което отговорността за вреда от деликт е изключена. Тези изводи на съда обаче не са се отразили на правилността на постановения съдебен акт с оглед формираните крайни изводи за основателност на иска за обезщетение поради наличие на противоправно поведение на лекар от ответната болница, настъпила за ищеца вреда и причинна връзка между тях.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, като разноските пред настоящата инстанция останат за сметка на страните така, както са направени, воден от което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1676 от 29.07.2013 година по гр.д. № 3976/2012 г. година на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: