1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 101 СОФИЯ, 04.02.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4566/2018 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 295, ал.2 ГПК. С определение № 382 от 12.07.2019 г. по гр.д. № 4566/2018 г. на ВКС, І г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № І-56 от 25.07.2018 г. по гр.д. № 453/2018 г. НА Бургаския окръжен съд, постановено при повторното разглеждане на делото от въззивния съд след връщането му за ново разглеждане от касационната инстанция. С това въззивно решение е потвърдено решение № 929 от 08.06.2016 г. по гр.д. № 7783/2015 г. на Районен съд - Бургас, с което е било признато за установено по отношение на Община Созопол, че поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], с адрес на имота [населено място], [улица], с площ 1 793 кв.м, е частна държавна собственост и Община Созопол е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на държавата владението върху този имот. С решение № 189 от 24.02.2020 г. това въззивно решение е отменено и на делото е даден ход пред ВКС за изслушване на съдебно - техническа експертиза. От заключението на вещото лице Д. С., неоспорено от страните, се установява, че действащият ПУП /ЗРП/ на [населено място] е одобрен през 1982 г. С този план за регулация е образуван УПИ .... в кв. ...., отреден за „морска гара”. Към момента на одобряване на действащия план от 1982 г. е имало изграден пристан за лодки, за който не е отреден самостоятелен УПИ. По плана от 1982 г. няма отреждане на терен за пристанище. Пристанът представлява бетонова площадка навътре в морето, с няколко стълби към водата, където рибарите подреждат лодките, качват и свалят товари от тях. Понастоящем има изградено ново, модерно рибарско пристанище, за обслужването на което има изградена сграда с надпис ”Пристанище”, която попада в имот с идентификатор .... Видно от приложените към заключението скици, този имот е съседен на процесния. Поземленият имот с идентификатор .... няма излаз на море. Настоящият състав кредитира даденото заключение като обосновано, обективно и безпристрастно. Въз основа на него и на събраните пред въззивната и първата инстанция доказателства, преценени във връзка с доводите и възраженията на страните, Върховният касационен съд, състав на І г.о., приема следното: По делото е безспорно установено, че процесният имот с идентификатор .... е идентичен с УПИ .... в кв. .... по действащия план на [населено място], одобрен през 1982 г., който по този план е отреден за „морска гара”. Спорен между страните е въпросът е дали това отреждане е за задоволяване на обществени потребности от местно значение, за да се приеме, че на основание § 7, ал.1, т.6 или 7 ЗМСМА, евентуално § 42 от ПЗР ЗИД ЗОбС имотът е преминал в собственост на общината. Съгласно § 7, ал.1, т.6 ЗМСМА с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, а съгласно т.7 - мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Процесният имот не отговаря на тези характеристики, тъй като към момента на влизане в сила на ЗМСМА / а и понастоящем/ е незастроен. Предвиденото с плана мероприятие „морска гара” не е реализирано. Поради това не може да се приеме, че на основание § 7, ал.1, т.6 или 7 ЗМСМА имотът е станал общинска собственост с влизане в сила на този закон. Основателно е обаче наведеното при условията на евентуалност възражение на Община Созопол за придобиване на правото на собственост на основание § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС. По силата на цитираната разпоредба преминават в собственост на общината застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Само по себе си наименованието на мероприятието не е определящо при разрешаване на въпроса дали отреденият за него, но незастроен терен, е останал държавна собственост или е преминал в собственост на общината. Релевантно е обстоятелството дали това отреждане е за задоволяване на обществени нужди от национално или от местно значение. Смисълът на цитираната разпоредба, както и на разпоредбите на § 7, ал.1, т. 6 и 7 ПЗР на ЗМСМА, е да преминат в собственост на общините обектите и незастроените имоти, предназначени за задоволяване на обществени потребности от местно значение. Мероприятието „морска гара”, както е приел ВКС в решение № 10 от 20.03. 2018 г. по гр.д. № 851/2017 г., постановено при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, не е самостоятелно, а част от пристанищната инфраструктура. Основното предназначение на морската гара е да обслужва пътниците по море при тяхното слизане и качване на превозващия ги плавателен съд. Следователно, в случая за уважаване на предявения от държавата иск за собственост, е необходимо да се установи, че процесният имот е бил отреден за морска гара като елемент от инфраструктурата на пристанище с национално значение, извършващо пътнически услуги по смисъла на чл. 116, ал.2,т.3 ЗМПВВППРБ. По настоящото дело не е установено в землището на [населено място] да е било изградено или да е било предвидено за изграждане пристанище, предназначено за задоволяване на обществени нужди от национално значение. Недоказано остана твърдението на държавата, че предвиждането е за морска гара като елемент от инфраструктурата на пристанище с национално значение, извършващо пътнически услуги по смисъла на чл. 116, ал.2,т.3 ЗМПВВППРБ. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че към момента на одобряване на действащия ПУП на [населено място] през 1982 г. е имало изграден пристан за рибарски лодки. Разпитаният по делото свидетел Ст. Р., който е бил кмет на населеното място от 1971 г. до 1989 г., е заявил пред съда, че процесният имот е бил използван от рибарите от селото, които са държали там лодките си. Имало изградени от кметството кей и пристан, дървени фургони и масивна рибарска колиба, които съществували до започване на строително- монтажните работи по разширение на пристанището. Със средства на кметството, събрани от курортния фонд и с помощ на предприятията, които са имали там почивни бази, е бил изграден пристан за рибарските лодки, който за кратък период е бил използван и от малки кораби за сезонен пътнически превоз. Заявил е, че старото пристанище граничи от север с процесния имот. Неговите показания не противоречат, а кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и действащата до 2000 г. нормативна уредба – Закон за морските пространства на НРБ и Правилника за неговото приложение, и по конкретно с разпоредбата на чл. 40 този правилник, който предвижда в населените места да се оборудват водни бази за приставане и съхраняване на рибарски лодки и спортно – туристически плавателни средства, като вменява тяхното оборудване, охрана и опазване на плавателните средства в задължение на общинските народни съвети. Сега действащият Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България дефинира пристанището като участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море, р. Дунав, островите и каналите, разположено е на територията на една или повече общини и обединява природни, изкуствено създадени и организационни условия за безопасно приставане, престояване и обслужване на кораби , и определя видовете пристанища - за обществен транспорт - независимо дали осъществяват вътрешен или международен трафик; рибарски; яхтени; със специално предназначение; военни, включително граничнополицейски. Рибарските пристанища, по терминологията на отменения Закон за морските пространства на НРБ, но който е бил в сила към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР ЗИДЗОбС, отговарят на понятието ”водна база”, съгласно дадената в § 3, т.3 от Допълнителните разпоредби дефиниция. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че мероприятието ”морска гара”, за която е бил отреден процесния имот с плана от 1982 г., който е действащ ПУП към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР ЗИДЗОбС, е такова за задоволяване на обществените потребности от местно значение - развитие на риболова и туризма като основен поминък на населението. Поради това с влизане в сила на цитираната разпоредба имотът е преминал по силата на закона в собственост на общината. По тези съображения настоящият състав намира предявеният иск за неоснователен. Към момента на предявяването му държавата не се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като нейното право на собственост е изгубено поради придобиването му от ответника на основание § 42 ПЗРЗИДЗОбС. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от областният управител на Област Бургас, против Община Созопол иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на държавата върху поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], с адрес на имота [населено място], [улица], с площ 1 793 кв.м, и за осъждане на ответника да й предаде владението върху този имот. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: