Р Е Ш Е Н И Е № 468 гр. София, 16 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 2471/ 2011 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия В. А. Т. против въззивно решение № 279 от 06.07.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 521/ 2011г. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се алтернативно- отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или да се измени решението и преквалифицира деянието в по- леко наказуемо такова. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 279 от 06.07.2011г. по в.н.о.х.д.№ 521/ 2011г. е потвърдил изцяло присъдата от 24.09.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 880/ 2010г. на Софийски градски съд. С посочената присъда подсъдимият В. А. Т. е бил признат за виновен в това, че на 07.02.2009г. в гр. София умишлено умъртвил А. Т. Н. , като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.3 вр. чл.115 от НК е осъден на седемнадесет години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при строг режим в затвор.С присъдата съдът е приложил разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК и е привел в изпълнение наказание в размер на една година лишаване от свобода, наложено с присъда по н.о.х.д.№ 386/ 2007г. на Районен съд гр. Берковица. С изложените в подкрепа на касационните основания съображения по същество се оспорва законосъобразността на оценъчната доказателствена дейност на въззивния съд, който според защитата не е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, а е възпроизвел изцяло мотивите на първоинстанционния съд.Липсвал отговор, защо не се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия, насочващи към извършено нападение от страна на пострадалия и последващи действия на подсъдимия, в състояние на афект, както и допуснато ограничаване правото на защита, поради отказ на съда да изслуша съдебно- психологическа експертиза с участието на вещо лице психолог.Последната била от съществено значения за изясняване на мотива за извършеното убийство. Съображенията, изложени в подкрепа на касационните основания, не се споделят от настоящия състав. Всички възражения са били правени при разглеждането на делото от първоинстанционния съд, от двете въззивни инстанции, като в мотивите на атакуваното въззивно решение е даден отговор на всяко едно от тях.Именно за това и некоректно се твърди, че мотивите на решението не съответстват на изискванията на процесуалния закон, тъй като не бил направен собствен анализ на доказателствената съвкупност. Въззивният съд, след като е споделил както фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд, така и анализа на доказателствените средства, съответно правните изводи, вярно е, че не ги е преповторил.Посочил е обаче защо не се налага това, а именно- поначало по обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл побоя на пострадалия, въпрос касаещ авторството на деянието, не се спори.Не се спори и по заключенията на изслушаните множество експертизи, свързани с изясняването на съществени въпроси от предмета на доказване.На стр.16 от мотивите са изложени собствените съображения на въззивния съд защо приема за достоверни показанията на свид.К., Г. и П.Те са преценявани много внимателно, поради което и изводите за достоверността и фактите, които се приемат за изяснени чрез тези доказателствени средства изцяло се споделят от настоящия състав.Не са налице основания за отхвърляне на тези показания, те са дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото, последователни са, логически издържани и преценявани в съответствие с изискванията на формалната логика, очертават обстановката, при която е било извършено убийството и участието на подсъдимия в него.При оценката на доказателствата обясненията на подсъдимия също не са били пренебрегнати.Особения им характер- доказателствено средство и израз на правото на защита,налага много внимателна преценка, не изолирано, а в съвкупност с останалите доказателства и именно това е сторено от въззивния съд, който е направил обоснования извод, че те са изолирани,оборени от достатъчни по обем доказателства, не са достоверни и са израз на правото на защита на подсъдимия, поради което и съдът не обосновава фактическите си изводи на базата на тези обяснения. Неоснователно е и възражението, че с отказа на въззивния съд да допусне и изслуша съдебно- медицинска експертиза с участието на съдебен медик или травматолог, която да даде заключение за произхода на уврежданията, установени при подсъдимия , както и съдебно- психологическа с участието на клиничен психолог, която да даде отговор дали подсъдимият се е намирал в състояние на силно раздразнение и какви са неговите параметрите и по този начин делото останало непопълнено с доказателства, имащи съществено значение за обективното и всестранно изясняване на обективната истина.Това възражение би могло да се приеме като нарушение на процесуални правила само ако по делото не бяха изслушани няколко експертизи и чрез тях са били изяснени всички въпроси, на които отново се е искало отговор от защитата.В тази насока е и становището на въззивния съд, който при решаване на въпроса за доказателствената достатъчност и необходимостта от нови експертизи с мотивирано определение е отхвърлил искането за попълване на делото с поисканите експертизи.След като заключенията на приетите от съда експерти не са били оспорени и с тях се изясняват всички въпроси, свързани с предмета на доказване, не се е налагало изслушването на нови експерти. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Въпросът дали е осъществено противоправно нападение от пострадалия, което е довело до възникване на афект у подсъдимия и при наличието на такъв той е причинил смъртта на пострадалия е стоял на вниманието и пред двете решаващи съдебни инстанции.При правилно установените фактически положения правната квалификация е по чл.116, ал.1 т.6 пр.3 от НК.По делото няма никакви данни за упражнено насилие или друго противозаконно действие от страна на пострадалия върху подсъдимия, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за него.Поведението на подсъдимия непосредствено след извършване на деянието пред полицейските служители, обясненията, които е давал в този момент не сочат на човек в състояние на афект, а и по този въпрос експертите са категорични- въпреки наличието на характерови особености съзнанието на подсъдимия не е било овладяно от чувствата, които са възпрепятствали той да ръководи правилно постъпките си. Налице е квалифициращия признак „особена жестокост”.Този признак, като елемент от състава на престъплението е свързан с личността на дееца, проявена в начина на извършване на убийството.В конкретния случай всички действия на подсъдимия- нанасяне на множество удари с юмрук, ритане по цялото тяло, удряне на главата и силно извиване назад и притискане с крак охарактеризират подсъдимия като жестока личност.По този начин е било възприето и неговото поведение от свидетелката- очевидка на почти целия инцидент.Ако подсъдимият не притежава това качество с оглед и липсата на каквато и да е било съпротива от страна на пострадалия, той не би извършил толкова интензивни, многобройни удари, довели до настъпване бързо на смъртта на пострадалия. Поради изложените съображения и възприемайки изцяло тези на въззивния съд, настоящият състав намира, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения даващи основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, както и преквалифициране на деянието по чл.118 от НК. Наложеното наказание от седемнадесет години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК.При определяне на наказанието са отчетени и правилно преценени всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието.То е съответно на извършеното изключително тежко престъпление и отговаря в най- голяма степен на целите, предвидени в чл.36 от НК.Не са налице обстоятелства, които да не са отчетени от решаващите инстанции и да позволяват по- голямо смекчаване на наказателната санкция, още повече, че единственото по същество смекчаващо обстоятелство е младостта на подсъдимия.Относителната тежест на това обстоятелство обаче настоящият състав намира, че дори е надценена с оглед на установените отегчаващи отговорността обстоятелства. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 279 от 06.07.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 521/ 2011г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: