1 7 Р Е Ш Е Н И Е № 50108 гр. София, 10.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и двадесет и втора година, в състав: Председател: Татяна Върбанова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 544 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. С., чрез процесуален представител, против Решение № 265 от 29.11.2021г. по в.т.д. № 303/21г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 260021 от 02.04.2021г. на на Окръжен съд-Ловеч по т.д. № 1/2020г., е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗАД “Армеец“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 17 500 лв. до 24 500 лв., както и в частта, с която е потвърдено решението на окръжния съд за отхвърляне на иска й по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 24 500 лв. до 35 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.03. 2019г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи за несъобразяване от въззивния състав в достатъчна степен указанията по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.11 на ППВС № 4/1968г. при определяне на справедливия размер, който да репарира претърпените от нея болки и страдания. Сочи допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в липса на анализ и извършване на цялостна преценка – в съвкупност на всички релевантни обстоятелства при определяне на справедливия размер на обезщетението. Оспорва като необоснован извода на въззивния съд за принос на пострадалата в размер на 50%, който намира за завишен, както и неотчитане на извършеното от нея признание на 30 % съпричиняване, с които е намалила претенцията от 50 000 лв. на 35 000 лв. Моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и присъждане на разликата над 17 500 лв. до пълния претендиран размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 09.01.2019г. В писмен отговор ЗАД “Армеец“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. С Определение № 387 от 23.06.2022г. по настоящото т.д. № 544/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение досежно размера на обезщетението със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 4/1968г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Сезиран с жалба на ищцата срещу размера на определеното обезщетение и приетия размер на съпричиняване, и с насрещна жалба на ответното застрахователно дружество срещу ангажиране на отговорността му при необоснованост на извода за противоправно поведение от страна на застрахования делинквент, въззивният съд след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства, е приел за установено, че на 20.10.2018г. на кръстовище, след извършване на маневра надясно за движение по [улица], водачът на л.а. „Киа Рио“ удря пресичащата булеварда пешеходка Р. С.. Приетата противоправност в поведението на водача на превозното средство е обоснована с установеното в изслушаните във въззивното производство допълнителна и тройна съдебно автотехнически експертизи - ненавременно задействане на спирачната система, както и нарушения на чл.116 ЗДвП и на чл.20 от ЗДвП. В резултат на увреждането ищцата е получила травматично счупване на шийката на дясна бедрена кост. След споделяне и препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение досежно естеството на претърпените от ищцата неимуществени вреди и дължимия размер на обезщетението от 35 000 лв., въззивният съд е посочил, че отчита вида на увреждането, понесените от нея физически и емоционални отрицателни последици; продължителността на процеса на лечение; обстоятелството, че се касае за възрастен човек, възстановяването при който е по-продължително; обществено-икономическите условия в страната при настъпване на вредите и към настоящия момент. По въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД въззивната инстанция е съобразила данните от заключенията на допуснатите във въззивното производство автотехнически експертизи и е приела съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в пресичане на булевард с четири ленти за движение, на непозволено място, без съобразяване с отстоянието и скоростта на приближаващия автомобил, в нарушение на чл. 113 и чл.114 ЗДвП. Мотивирано е, че предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му, и преценката за съотношението, в което всеки от участниците в процесното ПТП е допринесъл за настъпване на деликта, дават основание за извод, че вина за настъпване на процесното ПТП имат, както водачът на лекия автомобил, така и ищцата като участник в движението. Управляващият превозното средство е следвало своевременно да задейства спирачната система на автомобила /чл.20, ал.2,изр.второ от ЗДвП/, като не е съобразил и генералното си задължение по чл.5, ал.1 от ЗДвП, с поведението си да не създава опасност за здравето и живота на хората, а пешеходката с поведението си е нарушила задължението по чл.113, ал.1 от ЗДвП – за пресичане на платното за движение по пешеходните пътеки, - и на чл.114 от ЗДвП, забраняващ внезапното навлизане на пешеходците на платното за движение. При съпоставяне на поведението и действията на ищцата и водача на лекия автомобил като участници в процесното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, въззивният съд е мотивирал извод за равен принос, поради което обезщетението е намалено на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД до размера на 17 500лв. Решението на Апелативен съд – Велико Търново е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на възстановяване и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите / Решение № 39 от 07.05.2020г. по т.д. № 1184 от 2019г.; Решение № 128/01.08.2017г. по т.д. № 231/2016. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 93/23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО; Решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ т.о.; Решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. І т.о. и мн. др/. Въззивният съд подробно е обсъдил експертните медицински заключения и свидетелски показания, възпроизвеждайки констатациите на вещите лица и възприятията на свидетелите, но при преценка размера на претендираното обезщетението се е задоволил с формалното изброяване на критериите за определянето му, както и с препращане по чл.272 ГПК към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение. При подадени жалби, в случая и от двете страни, срещу определения размер на обезщетението, въззивната инстанция дължи излагане на собствени съображения по спорния предмет на делото. С оглед горното се налага изводът, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика, касаеща приложението на чл.52 ЗЗД. Съставът на въззивния съд е изброил само част от относимите към предмета на спора обстоятелства, установени по делото, подценил е значението им за определяне на действителния размер на вредите, както и не е извършил цялостен анализ и преценка на същите в тяхната съвкупност. Това е довело до необоснованост на съдебния акт и нарушаване на материалния закон, т.к. принципът за справедливост не е спазен, а в резултат на това определеното обезщетение е занижено. Съдът не е отчел изобщо или в недостатъчна степен съществени обстоятелства, касаещи размера на търпените вредоносни последици, а именно продължителността на лечебния и възстановителен период, интензитета на търпените през същия страдания и битови неудобства, обусловени и от необходимостта от ползването на чужда помощ, както и дълготрайните последици от травмата. Не е съобразено обстоятелството, че болничният престой на ищцата е бил по-дълъг от обичайния, а именно – 21 дни, като оперативната частична смяна на тазобедрена става е извършена на шестия ден след пътния инцидент, видно от издадената от МБАЛ – Ловеч Епикриза от 13.11.18г. Не са обсъдени във взаимовръзка с писмения и експертен доказателствен материал показанията на двамата свидетели С. и Е., от които се установява, че по време на престоя в болницата и следващите три месеца ищцата е търпяла силни болки и страдания, че се е нуждаела от чужда помощ, включително смяна на памперси, както и че е ползвала първите месеци две патерици, в съответствие и с лекарските предписания, след което е продължила ползването на „Канадка“. Въззивният състав не е формирал извод и досежно установеното от допълнителната медицинска експертиза, изготвена след личен преглед на ищцата, обстоятелство, че към момента на прегледа, който е почти две години след инцидента, ищцата продължава да има болки, ограничени движения в областта на дясната тазобедрена става, че се придвижва с помощта на „Канадка“. Не е съобразено и крайното заключение на експерта, че с оглед датата на произшествието и състоянието на пострадалата към момента на прегледа, последиците от травмата са дълготрайни. Съдът не е отдал съответното значение и на установените от свидетелите факти на появил се у ищцата страх от излизане, на чувствително намаляване на социалния живот и контакти, както и на ежедневни битови активности, представляващи претърпени от пострадалата вследствие на пътния инцидент негативни последици в психически и емоционален план, включително и в начина й на живот. Формален се явява и изводът на съда, че сумата от 35 000 лв. за така настъпилото накърняване на неимуществената сфера на лицето е съобразена с икономическата конюнктура към момента на катастрофата. С оглед горния анализ на фактите, от значение за изхода на спора, обезщетението за понесените от касатора неимуществени вреди следва да се определи в размер на 45 000 лв., който настоящият съдебен състав счита за адекватен и справедлив еквивалент на същите към момента на увреждането. Настоящият състав на ВКС намира за основателна подадената от ищцата касационна жалба и по отношение приетия от въззивния съд процент на съпричиняване. Обоснован, с оглед приетия от решаващия съд механизъм на ПТП, е направеният в обжалваното решение извод за принос за настъпване на вредите по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на пострадалата ищца, която в качеството на пешеходка е предприела рисковано пресичане на булевард с четири ленти за движение / по две в посока/, на необозначено место, без да се съобрази с приближаващото превозно средство – нарушения на чл. 113, ал.1 и чл.113, ал.2 вр.ал.1,т.1 от ЗДвП. При положение, че видно от заключението на тройната съдебно автотехническа експертиза, ударът е станал на около 1.5 м. вляво от десния край на пътното платно, по дължина на пътното платно на около 10 м., след направения от лекия автомобил десен завой на булеварда, настоящият състав на ВКС намира за необоснован извода на решаващия съд за внезапно навлизане на платното за движение от страна на пострадалата пешеходка. В подкрепа на този извод е и липсата на данни за бърз ход или тичане от страна на пешеходката, които логично следва да се отрекат с оглед възрастта й към момента на ПТП и на обстоятелството, че е носила чанта с покупки – по данни на свидетеля Н., очевидец на инцидента. При надлежно установена възможност за видимост и възприемане на пешеходката от водача на процесния автомобил, както и на възможност да предотврати удара при предприемане на екстремно спиране, без да се налага навлизане в съседната лента за заобикаляне на препятствието, съставът на ВКС намира, че приносът на ищцата следва да се определи на 30%. Следователно, след редуциране на определеното обезщетение с приетия процент на съпричиняване, искът следва да се уважи за сумата от 31 500 лв., което е в рамките на предявения размер от 35 000 лв., след заявеното изменение на иска чрез намаляване на размера му от 50 000 лв. на 35 000 лв. С оглед на изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на Р. С. е отхвърлен за сумата над 17 500 лв. до 31 500 лв., като й се присъди допълнително сумата от 14 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.03.2019г. до окончателното й изплащане. В останалата отхвърлителна част – за разликата над 31 500 лв. до 35 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, отговорността за разноските във всички производства следва да се разпредели по следния начин: За първоинстанционното производство следващите се на ищцата разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК възлизат на 110.00 лв. На основание чл.38, ал.2 ЗА съобразно уважената част от исковете, включително и този за имуществените вреди, уважен от въззивния съд за 56 лв., след определяне на възнаграждението по реда на НМРАВ №1/2004г., на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 1 722лв. /1422 лв.+300лв./. На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 350 лв. На основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата в полза на Окръжен съд - Ловеч държавна такса възлиза на 1262.24 лв. За въззивното производство ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. възнаграждение в размер на 1 722лв., по реда на чл.38,ал.2 ЗА. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Като съобрази, че първоинстанционният съд служебно, без искане на страните, е извършил компенсация на разноските, както и че възнаграждението по чл.38 ЗА е присъдено на страната, а не на процесуалния й представител, а въззивният съд е присъдил общо разноски на страните за двете инстанции, за яснота на решението в разглежданата част намира, че в частта за разноските обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като същите се присъдят с настоящото решение за всички инстанции поотделно. За касационното производство в полза на процесуалния представител на ищцата /касатор/ следващото се по реда на чл. 38 ЗА адв. възнаграждение възлиза на 1 422 лв. /искът за имуществени вреди не е предмет на настоящото производство./ На насрещната по касационната жалба страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ВКС д.т. в размер на 560 лв. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 265 от 29.11.2021г. по в.т.д. № 303/21г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Г. С. срещу ЗАД “Армеец“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 17 500 лв. до 24 500 лв., както и в частта, с която е потвърдено Решение № 260021 от 02.04.2021г. на Окръжен съд-Ловеч по т.д. № 1/2020г. в отхвърлителната част за разликата над 24 500 лв. до 31 500 лв., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и изцяло в частта за разноските, вместо което постанови: ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на Р. Г. С., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], на основание чл.432,ал.1 КЗ допълнително сумата от 14 000 лв., представляваща разликата над 17 500лв. до 31 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП от 20.10.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.03. 2019г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на Р. Г. С., ЕГН: [ЕГН], на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 110 лв.; на адвокат Д. Д. Н. – ЛАК, [населено място], ул.Търговска“№1, офис №2 на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивно производство – по 1 722лв., и за касационното производство – 1 422 лв. ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК:[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт- за Окръжен съд- Ловеч д.т. в размер на 1262.24 лв., и в полза на ВКС д.т. в размер на 560 лв. ОСЪЖДА Р. Г. С., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], да заплати на ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК:[ЕИК] на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски за първоинстанционното производство в размер на 350 лв., за въззивното производство в размер на 50 лв. и за касационното производство- в размер на 50 лв. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265 от 29.11.2021г. по в.т.д. № 303/21г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 31 500 лв. до 35 000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.