Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 548/04.07.2022 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цанова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1178 по описа за 2022 г.
Обжалвано е решение № 8/13.01.2022 г. по гр.д. № 852/2021 г., с което Окръжен съд – Плевен е потвърдил решение № 1105/12.10.2021 г. по гр.д. № 2901/2021 г. на Районен съд – Плевен по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ след обявена недействителност на клаузата по т. 8 от трудовия договор между Министерство на здравеопазването и ищеца Анелия К. Ц., на която уволнението е основано.
Решението се обжалва от Районен център за трансфузионна херматология – Плевен Министерство на здравеопазването с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправните въпроси: 1. Законът допуска ли за длъжността, която се заема след конкурс, да се уговори срок за изпитване в полза на работодателя и за отговора има ли значение дали конкурсните условия включват или не практическо задание за проверка на качествата и опита на участниците в конкурса в реална работна среда? и 2. Кои са критериите за преценка на еднаквостта на длъжностите по смисъла и в хипотезата на чл. 70, ал. 5 КТ и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед характера и спецификата на възложената работа? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с доводи, че начинът, по който въззивният съд е решил първия, противоречи на решение № 537/07.07.2010 г. по гр.д. № 218/2009 г. на ВКС, IV-то ГО, а втория – на решение № 498/13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г. на ВКС, IV-то ГО. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 70, ал. 5 КТ). Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация Анелия К. Ц. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски в касационното производство.
Касаторът е представил допълнителна молба, в която е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет. В своята практика Върховния касационен съд константно приема, че когато трудовия договор е прекратен, правният интерес от иска за недействителност на трудовия договор или негова клауза произтича от уреждане на отношенията във връзка с прекратеното трудово правоотношение, т.е. искът по чл. 74 КТ има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, особено когато правото на уволнение се основава на недействителната клауза (решение № 681/08.05.2015 г. по гр.д. № 4848/2014 г. решение № 435/02.02.2016 г. по гр.д. № 2299/2015 г., все на IV-то ГО и много други). Това е достатъчно да постави обжалваното решение в първото изключение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна – касатор е ответникът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения:
Въззивният съд е приел, че чл. 13, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на центровете за трансфузионна хематология предвижда директорите на тези центрове да се назначават от министъра на здравеопазването след конкурс по реда на Кодекса на труда (чл. 90, ал. 1 КТ), а нормативната уредба допуска министърът на здравеопазването да сключи с кандидата, класиран на първо място, договор за детайлна уредба на трудовото правоотношение (чл. 61, ал. 2 КТ). За да обяви за недействителна т. 8 от така сключения трудов договор № 198/26.02.2021 г. между министъра на здравеопазването и ищеца Анелия Ц. – клауза, с която е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, а да заключи, че искът по чл. 74 КТ е основателен, въззивният съд е изложил две групи мотиви.
Първо, клаузата е несъвместима с института на възникване на трудовото правоотношение след конкурс (чл. 89 – чл. 97 КТ) Това е така, защото в конкурса е проверена годността за заеманата длъжност на кандидата, класиран на първото или следващото място. Освен това препращането по чл. 336 КТ не се отнася към чл. 71 КТ – разпоредбата, която урежда правото на прекратяване на трудовия договор за страната по трудовото правоотношение, в полза на която е уговорен срок за изпитване.
Второ, за същата длъжност и за същата работа е имало сключен предходен трудов договор № 558/20.06.2018 г., по който ищецът е бил назначен като директор на Центъра до провеждането на конкурса, впоследствие спечелен от него. В него също е имало клауза за срок за изпитване в полза на работодателя. Следователно т. 8 от трудовия договор, сключен след спечеления от ищеца конкурс, нарушава и забраната по чл. 70, ал. 5 КТ.
Като последица от обявената недействителност, въззивният съд е признал за незаконно уволнението на ищеца по чл. 71 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ), а е уважил и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
При тези мотиви на въззивния съд и двата повдигнати въпроса обуславят решението, но за да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителните) е необходимо въззивният съд да е решил и двата в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Първата група мотиви в обоснованата недействителност на клаузата, с която е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя обаче са в пълно съответствие с приетото в решение № 314/ 15.02.2002 г. и решение № 924/01.06.2006 г. по гр.д. № 2741/2003 г. на ВКС, III-то ГО). Настоящият състав споделя така установената практика. Решение № 537/07.07.2010 г. по гр.д. № 218/2009 г. на ВКС, IV-то ГО, на което касаторът се позовава в обосноваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия материалноправен въпрос, не им противоречи. То признава право на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ и за ръководни длъжности, заети след конкурс, като даденият отговор се основа и на чл. 336 КТ – разпоредбата, за която въззивният съд е приел да препраща към всички основания по глава XVI, раздел I КТ, но не и към чл. 71 КТ. Това е достатъчно, за да изключи възможността за допускане на касационния контрол. И двете групи мотиви, при които клаузата от трудовия договор е обявена за недействителна, са равностойни. Следователно евентуалното противоречие в смисъла по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във втората група мотиви не е достатъчно, за да обуслови крайният извод, до който е достигнал въззивния съд.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят и разноските от ответника по касация в настоящото производство. Те се изразяват в уговорения и платен адвокатски хонорар за сумата 2 000 лв., а възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Първо, касаторът го базира на довода, че когато уговореното остойностява труда на адвоката за фазата по селекция на касационната жалба (настоящата), но и за следващата – по разглеждане на касационните основания, а касационното производство не достигне до втората фаза, адвокатското възнаграждение е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК. Писменият отговор на касационната жалба обезпечава възможността ответникът по касация пълноценно да упражни правото си на защита в касационното производство (чл. 121, ал. 1 КРБ). Т.е. той може (и трябва) да вземе отношение по заявените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК, но и по заявените касационни основания. Чл. 287, ал. 1 ГПК не провежда разграничение в защитата на ответника по касация във всяка от двете фази. Второ, когато в писмения отговор адвокатът пълноценно упражнява правото на защита на ответника по касация по трудово дело за отмяна на уволнение и възстановяване на работа и за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, достигнало касационната си фаза, приложими са минималните размери по чл. 7, ал. 1, т. 1 и по чл. 8, ал. 1, а не по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В обратния смисъл е вторият довод на касатора. Сумата от 2 000 лв. незначително надхвърля минималните размери, а възнаграждението в този размер не е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Второ, размерите по Наредбата са минимални, а задават долна граница и фикция за наличие на необходимата причинно-следствена връзка между разхода и неоснователно/недопустимо предизвикания процес. Трето, адвокатски хонорар, надхвърлящ минималния размер по Наредбата незначително, не е прекомерен
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 8/13.01.2022 г. по гр.д. № 852/2021 г. на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Районен център за трасфузионна хематология – Плевен да заплати на Анелия К. Ц. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 000 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.