Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 296


София, 08.06.2020 година


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4703/2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Етажната собственост на [улица] бл.10 [населено място], представлявана от управителя Г. Г., чрез процесуалния представител адв. Е.П. от САК срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд № 2108, постановено на 22.08.2019г. по гр.д.№ 5127/2018г. от осми състав на гражданското отделение, с което е потвърдено решението на Софийски Градски съд, гражданско отделение, 21 състав № 5423 от 13.08.2018г., постановено по гр. д. № 8273/2016г., с което е отхвърлен предявеният от етажната собственост иск с правно основание чл. 30 ал.3 ЗС за заплащане на сумата от 33 000 лв., представляваща получена наемна цена за периода месец 10.2013г. - месец 06.2016г., съгласно договор за наем от 28.11.2005 г. и анекс № 1/18.10.2011 г., на обща част на сградата - покривно пространство.
Ответницата Е. Г. М. оспорва касационната жалба като възразява, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване и същевременно излага доводи, че не може да отговаря по предявения иск, защото не е действала в лично качество, а като домоуправител на етажната собственост на вх.Г.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК, тъй като предявеният паричен иск е с цена над 5000лв., поради което е процесуално допустима.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение , намира следното:
Софийският апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 30 ал.3 ЗС за получаване на припадащата се според идеалните им части наемна цена на етажните собственици – ищци, тъй като договорът за наем с „М.“ АД е сключен само от собствениците от вх.“Г“, който е отделна етажна собственост и покривът , на който е разположено съоръжението е обща част само на този вход. Мотивите за този извод са, че покривът на цялата сграда на бл.10 на @@10@ [населено място] е плосък, с хидроизолация, като над всеки вход има надстройка, съдържаща машинно помещение, две стаи и вход към покрива. Процесната жилищна сграда е разделена на четири отделни сгради, имащи самостоятелни входове - вход А, вход Б, вход В и вход Г. Основите и покривната конструкция на цялата сграда са разделени с вертикална температурна фуга, като това пресича всички етажи, стени, тавани и покрива между тези части, всяка от които е със самостоятелен вход като вероятно на покрива има също дилатационни фуги, които разделят отделните входове, но хидроизолацията пречи това да се установи с категоричност. Съдът е приел за косвени доказатества в подкрепа на този извод протоколите от общи събрания на живущите в блок 10, вход „Г“, писмо от Столична община – район „Изгрев“ за регистрацията като самостоятелна етажна собственост на вход „Г“ на [жилищен адрес] от които се установява, че всеки един от четирите входа има отделна обособена етажна собственост, което се допуска от чл.8, ал.2 ЗУЕС. Изложени са и съображения, че всеки вход дава достъп само до част от самостоятелните обекти, които се намират в него, както и че не съществуват коридори, опасващи целия блок 10 и осъществяващи връзка между отделните му входове и по този начин осигуряващи безпрепятствен достъп до всички останали входове на сградата. От тези данни апелативният съд прави извод, че тази сграда има покривно пространство, което не представлява един обект, а са налице четири отделни разделени такива, между които няма връзка и общ достъп. Всяко едно от покривните пространства над четирите входа представлява обща част по своето естество, но служи за общо ползване само на собствениците, притежаващи самостоятелни обекти в съответния отделен вход на блок 10 и е обща част само за тази конструктивно обособена сграда и съответно се притежава общо единствено от етажните собственици в нея. То не е обща част за четирите входа на блок 10. В обобщение съдът е приел, че покривното пространство на сградата, представляваща вход Г на блок 10 в размер на 10 кв.м., което е предмет на договора за наем от 28.11.2005 г. и анекс № 1 от 18.10.2011г. към същия, е обща собственост само между етажните собственици в тази сграда, всеки от които притежава идеални части от правото на собственост върху него, съответстващи на притежавания самостоятелен обект. В подкрепа на този извод според апелативния съд е и обстоятелството, че по делото няма твърдения, нито са налице данни, че собствениците на самостоятелни обекти в отделните входове А, Б и В имат задължение да участват в необходимите и полезни разноски за поддържането на покривното пространство над вход Г. Следователно те нямат и никакви права на собственост върху процесното покривно пространство, намиращо се над вход Г, тъй като то не е обща част за целия блок. Приемайки, че покривът над вх.Г не е общ на цялата кооперация, съдът е посочил, че не следва да обсъжда доводите във въззивната жалба относно отговорността на ответницата по иска по чл.30 ал.3 ЗС.
При тези мотиви на въззивния съд от поставените в изложението за допускане на касационното обжалване въпроси, обуславящ е вторият, съответно доуточнен от съда така: от какви критерии се определя дали покривът на една сграда с няколко отделни входа е обща част на цялата сграда по смисъла на чл. 38 ЗС , зависи ли неговият статут от определянето на идеалните части, които всеки съсобственик притежава от общите части на сградата при възникване на етажната собственост и променя ли се статутът на покрива при последващо създаване на отделни етажни собствености в отделни входове. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение







О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на цялото въззивно решение на Софийския апелативен съд, осми граждански състав № 2108 , постановено на 22.08.2019г. по гр.д.№ 5127/2018г.
Указва на касаторите в едномесечен срок от съобщението да внесат държавна такса в размер на 660 лв. по сметка на ВКС и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: