4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 985/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 308 гр.София, 04 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ РУЖЕНА КЕРАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 985/2013 година Подсъдимият Х. П. Т. чрез защитника си в предходната съдебна инстанция е обжалвал по касационен ред въззивното решение на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда на Ямболския окръжен съд. Присъдата – 6 от 15 януари 2013 год. по нохд № 451/2012 год., е за престъпление по чл.248а, ал.3, във връзка с ал.2 НК: за представянето на 26.V.2011 год. от Т. като едноличен търговец на неверни сведения с цел да бъдат получени от него общо 946(587+359)лева от средствата, предоставени от Европейския съюз на българската държава за нуждите на земеделието. Подсъдимият е наказан условно(чл.66 НК) на 6 месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок. Решението – 31 от 11 април 2013 год. по внохд № 26/2013 год., е постановено след въззивна жалба от страната, обжалвала и сега пред ВКС. И двете жалби (въззивната и касационната) съдържат общо взето една и съща защитна теза: приписаното с обвинението престъпление не е извършено; заявеното от подсъдимия за получаване на кредита е вярно към момента на заявяването му и верността му не трябва да бъде преценявана изолирано за всяка от заявените отделно схеми и мерки за подпомагане, а доколкото тя е съвместима с останалите. Съответно на защитната теза е отправеното към ВКС искане да оправдае подсъдимия и само като алтернатива – да върне делото за ново разглеждане във въззивната инстанция, макар че, от друга страна, между касационните основания е само посочена и явната несправедливост на наложеното наказание. Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на тази инстанция, а прокурорът я преценява като неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна, макар и не във всичко. И в обвинителния, и в съдебните актове трудно може да се разбере к а к в о т о ч н о е невярното в сведенията, които подсъдимият Т. е дал, за да получи исканото от него кредитиране. Използваната навсякъде в тях формулировка е, че сведенията са били относно ползвания от Т. БЗС(блок на земеделско стопанство), както и относно това, че през стопанската 2010/2011 год. той изобщо не е ползвал и стопанисвал блока в съответствие с посоченото в подадените заявление, таблица към него и карта на блока. Формулировката обаче очевидно е прекалено обща, лишена от каквато и да е същностна конкретизация, а когато такава бъде потърсена в мотивировъчните части на съответните актове, може да се констатира, че конкретизацията на инкриминираното (на невярното в дадените сведения) е била сметната всъщност за ненужна, тъй като подсъдимият оставил овощната си градина без каквато и да е грижа („посочил необработвана от него земеделска земя като обработвана”-по израза на с.7 в мотивите на ЯОС). Обвинението и съдът досега са сметнали освен това всичко в тази насока за напълно ясно най-вече от проверката на място, извършена и документирана (включително с фотоснимки) близо три месеца по-късно от св.В.Ч.. Истината е може би такава, но според ВКС лишаването ѝ от подкрепата на специални знания в областта на агрономическата наука, я прави от процесуална гледна точка недопустимо предполагаема по смисъла на чл.303, ал.1 НПК. Спецификата в предмета на доказване, усложнена допълнително от включените в него т.нар. оценъчни факти (като например „земя в д о б р о земеделско и екологично състояние”), е за ВКС безспорен аргумент за необходимостта от назначаване на експертиза, но тази необходимост в случая е станала ясна и поради ред още причини – например поради времето, изтекло от декларирането на сведенията до извършването на проверката за тяхната вярност; поради наличието на официалния документ, издаден от св.В.В. за верността на част от инкриминираните като неверни сведения, и обявяването на нейните показания за недостоверни без вземането на каквото и да е отношение към съответната наказателна отговорност (особено от органите на обвинението); поради това,че именно В., а не Ч. е тесният специалист(агроном) по въпросите, по които би трябвало да възникнат съмнения при установяването им. Обсъденият дотук недостатък е пречка за приключване на делото в тази съдебна инстанция, която едновременно с това е отстранима в предходната. Изпълнението на задължението на съда да осигури разкриването на обективната истина (чл.13, ал.1 НПК, свързан в случая заради интереса от обжалването, с „доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му”-чл.107, ал.3, във вр. с ал.2 НПК) трябва, разбира се, при новото разглеждане на делото да бъде използвано за отстраняването и на други отстраними с оглед на конкретното обжалване недостатъци на предишното му разглеждане – ако такива бъдат забелязани – като например забелязания сега от ВКС, че подсъдимият Т. е обвинен в качеството му „на лице, което управлява и представлява” едноличен търговец, вместо само като „търговец” (първият вид специален субект на по-тежко наказуемия състав на престъплението по чл.248а НК е възможен само при юридическите лица, каквото ЕТ не е). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.3, т.4 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 31 от 11 април 2013 год. по внохд № 26/2013 год. на Бургаския апелативен съд и му ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия по чл.327 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ