О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50774
гр. София 31.10.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 5044/2021 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. Щ., чрез адв. Н. К., против въззивно решение № 141/06.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 9801/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 73618/16.04.2020 г. по гр. д. № 1733/2018 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от А. Щ. против К. А. А. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата 200 евро до сумата 8888 евро /равняваща се на 8688 евро/ – предоставен паричен заем в периода от м. септември 2011 г. до м. август 2012 г. въз основа на сключен между страните договор от 21.07.2010 г., както и разликата над сумата 57,33 евро до сумата 2205,88 евро /равняваща се на 2148,55 евро/ – лихва за забава за периода от 04.11.2014 г. до 30.08.2017 г. включително, поради погасяване на вземанията по давност и са присъдени съдебни разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението и се иска отмяната му.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Дали въззивната инстанция е ограничена от посочените твърдения в жалбата, в случай когато не следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или не прилага императивна материалноправна норма?“; 2. „Как могат да бъдат изменяни вече постигнати договорни отношения, имайки предвид предвижданията на разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД?“ и 3. „Дали по пътя на тълкуването може да се измени вече поето с договора задължение?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, вторият с решение № 118/27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. на ВКС, І т. о., а третият с решение № 102/01.08.2017 г. по гр. д. № 50254/2016 г. на ВКС, ІV г. о.
Ответникът по касационната жалба К. А. А. не е подал отговор и не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
По делото е установено, че на 21.07.2010 г. между страните е бил сключен договор за заем, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника в заем сумата от 500 евро месечно, считано от 01.08.2010 г. за период от шест месеца, т. е. общо 3000 евро за период до 01.01.2011 г., с възможност за продължаване на периода от заемодателя. Въззивният съд е приел, че след изтичане на първоначалния срок на договора ищецът е продължил да предоставя на ответника заем на части, като признатата и дължима невърната сума възлиза на 8888 евро ,видно от приетата по делото електронна кореспонденция – електронните писма от ответника.Изложил е, че макар отношенията между страните да са се основавали на договора от 21.07.2010 г., в исковата молба и в молбата - уточнение се съдържа признание на ищеца на неизгодния за него факт, че страните са изменили срока за връщане на сумите. От твърденията на ищеца може да се направи извод за постигнато съгласие клаузата на чл. 5 от договора да не се прилага, но съгласие за срока за погасяване на задълженията така и не е било постигнато между страните. Такъв извод следва и от съдържанието на нотариалната покана, получена от ответника на 24.10.2014 г., съгласно която три години преди 2014 г. ищецът канил ответника да върне дадените му в заем суми, тъй като ако се приеме, че приложима е била клаузата на чл. 5 от договора, то изискуемостта на вземанията за процесния период не би била настъпила към датата на поканата. Това следва и от електронното писмо на ответника от 11.08.2012 г., с което заявил, че предстои да уточнят графика за погасяване на дадените в заем суми. След като съгласие относно срока за връщане на сумите не е постигнато, то вземането става изискуемо след покана, като съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността е започнала да тече от възникване на всяко вземане, респ. е била прекъсвана и е започвала да тече нова петгодишна давност с всяко признание на дълга от ответника – чл. 116, б. „а“ и чл. 117, ал. 1 ЗЗД. При това положение всички вземания, възникнали, респ. признати от ответника до 30.08.2012 г., са били погасени по давност към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на 31.08.2017 г. Непогасено по давност е само вземането в размер на 200 евро - заем за м. септември 2012 г., признато от ответника на 09.10.2012 г. с електронното писмо от същата дата. А, дължима лихва за забава на това вземане се равнява на 57,33 евро.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване във връзка с формулирания в изложението трети въпрос, а именно: „Дали по пътя на тълкуването може да се измени вече поето с договора задължение?“. Въпросът е обусловил правните изводи на съда и отговаря на изискванията за общо основание, като по него е осъществено и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с посочената в изложението и служебно известната на настоящия състав съдебна практика.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 423,89 лева за касационно разглеждане на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 141/06.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 9801/2020 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора А. Щ. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 423,89 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |