2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр. София, 27 декември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 41 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците по делото К. Д. К. и И. К. К. срещу решение № 2010/27.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 372/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 5649/31.07.2017 г. по гр. дело № 6049/2015 г. на Софийския градски съд (СГС), е обявен за недействителен, на основание чл. 135 от ЗЗД, спрямо ищеца „Велде гезелшафт“ М.Б.Х., договор за дарение на недвижим имот от 28.12.2012 г., обективиран в нотариален акт № .., том..., рег. № .., дело № ... г. на нотариус с рег. № 1..., сключен между двамата касатори-ответници, по отношение на апартамент № .., намиращ се на ет. 4 в жилищната сграда в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „З“, представляващ самостоятелен обект в сградата, с идентификатор ..... (подробно описан ведно с принадлежностите му); в тежест на жалбоподателите са възложени разноските по делото.
В касационната жалба на ответниците К. се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в последваща молба и в откритото съдебно заседание, като наред с това касаторите молят съда да спре настоящото касационно производство, евентуално – да обезсили решенията на първата и въззивната инстанция, и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Ответникът по касационната жалба – ищецът „Велде гезелшафт“ М.Б.Х. в отговора си и в откритото съдебно заседание излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
С определение № 604/15.07.2019 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 от ГПК, по процесуалноправния въпрос: налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора.
Разрешение на този процесуалноправен въпрос е дадено с т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: налице е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено следното: По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти (предмет на делото по чл. 135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда; правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането). Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора – т.е. установяване наличието на действително вземане – е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД (обстоятелството, че успешното провеждане на иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на Павловия иск, само по себе си не означава, че между двете производства не е налице връзка на обусловеност). Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 от ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск.
В случая, за да уважи иска по чл. 135 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че с представените по делото доказателства ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на касатора-ответник К., а именно – че има вземане за неустойка към него, произтичащо от сключен между тях договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Лесоцентър“ ООД, както и от обстоятелството, че в нарушение на задълженията си по този договор касаторът К. е предприел извършването на конкурентна дейност, което е породило за ищцовото дружество правото да претендира заплащане на уговорената с договора неустойка. В тази връзка САС е установил и че с решение № 474/06.03.2015 г. по търг. дело № 5716/2012 г. на СГС ответникът К. е осъден да заплати на дружеството-ищец сумата 100 000 EUR, представляваща неустойката, ведно със законната лихва върху нея, както и че за събиране на тази сума е издаден изпълнителен лист от 30.09.2016 г. по възз. търг. дело № 5310/2015 г. на САС.
От друга страна, между страните по делото е безспорно, че исковото производство между дружеството-ищец и касатора-ответник К. за вземането за сумата 100 000 EUR не е приключило с влязло в сила решение. Това се установява и от събраните в настоящото касационно производство (с оглед извършването на служебната проверка относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение) писмени доказателства, а именно: горепосоченото първоинстанционно решение № 474/06.03.2015 г. на СГС е отменено с въззивно решение № 1869/17.07.2018 г. по възз. търг. дело № 836/2018 г. на САС и искът за заплащане на неустойката в размер 100 000 EUR е отхвърлен, а с определение № 443/13.08.2019 г. по търг. дело № 167/2019 г. на I-во търг. отд. на ВКС е допуснато касационното обжалване на това въззивно решение, като все още не е постановено касационно решение.
От изложеното е видно, че в противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 и мотивите към нея от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, по настоящото дело САС не е спрял въззивното производство по иска по чл. 135 от ЗЗД на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, въпреки че това основание за спиране е било, и все още е налице.
При това положение, на основание чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3 и с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, и съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното въззивно решение, като процесуално недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. След връщането на делото, производството по него следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като въззивният съд, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК, следва служебно да следи и да установи, дали и с какъв акт е приключило исковото производство по преюдициалния спор за вземането за договорна неустойка между дружеството-ищец и касатора-ответник К.. Едва след като надлежно се установи, че последното е приключило с влязло в сила решение или друг акт на съда, въззивното производство по настоящото дело следва да се възобнови, като новото въззивно решение по делото следва да е съобразено с влезлия в сила съдебен акт по преюдициалния спор, съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 и мотивите към нея от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, и с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските, претендирани и направени от страните, включително пред настоящата касационна инстанция, – съобразно крайния изход на спора, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 2010/27.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 372/2018 г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |