1 Р Е Ш Е Н И Е № 326 София, 09.01.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4243/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. Т. Д., чрез адв. В. Н., за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 535 от 17.08.2007 г. на Търговищки районен съд, постановено по гр. д. № 53/2007 г. Ответникът по молбата - [община], представлявана от зам.-кмета В. В. съгласно заповед за заместване № 3-01-635 от 01.09.2016 г., е възразил, че молбата е неоснователна, защото не е налице нов документ, нито е открито ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата е подадена от легитимна страна и е срещу влязъл в сила съдебен акт, който се ползва със сила на присъдено нещо в отношенията между страните. Подадена е преди изтичане на три месеца от снабдяването на молителя с новото писмено доказателство, поради което молителят е сезирал съда в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решението на Търговищкия районен съд, чиято отмяна се иска, е признато за установено в отношенията между ищците С. Т. Д., Д. Т. Д., И. Х. Н., Б. С. Т., И. Б. С., Д. С. М., К. М. К., Г. М. М., З. Д. С., Т. Д. Т. и Д. Д. С. и ответника [община], че кадастралната граница за имот 3590 с площ от 285 кв.м. в кв.139 по ЗРП на [населено място] от 1996 г. (п-л . в кв. № . по РП от 1956 г., намален с 30 кв.м., придаваеми към съседния п-л VI-2177) е, както следва: от югоизточната чупка на имот 3591 на 3 м. и на 4 м. от продължението на фугата между двете сгради 3590 и 3589, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. [община] е осъдена да заплати на ищците направените по делото разноски. По делото ищецът С. Д. – молител в настоящото производство, твърди, че в действащата и одобрена през м. август 2005 г. кадастрална карта на [населено място] съществувала непълнота по отношение на процесния поземлен имот - парцел . в кв. № 122, тъй като липсвали: границата с [улица], границата с [улица], както и границата, свързваща [улица]с поземлен имот с пл.сн.№ .. Счита, че при установяване границите на процесния имот следвало да бъдат отчетени последните съществували граници на имота – преди сливането му със съседните поземлени имоти – ПИ с пл.сн. № . и пл.сн. № . за образуване на квартална градинка. Съдът, като кредитирал заключението по назначената тройна съдебно-техническа експертиза, приел, че непълнотата в кадастралната карта, а именно - непосочване на кадастралните граници, се дължала на несъобразяване с разпоредбата на пар. 212 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места, според която собствеността върху местата, заети за вътрешни квартални градини, се запазвала. Предмет на разглеждане в производството по гр. д. № 53/2007 г. е била кадастралната граница за имот 3590 с площ от 285 кв.м. в кв.139 по застроително-регулационния план (ЗРП) на [населено място] от 1996 г., а молбата за отмяна съдържа доводи, касаещи регулационния план (РП) на [населено място] за 1956 г. С молбата за отмяна се поддържа, че е открито ново писмено доказателство, установяващо площ от 335 кв.м. на УПИ --- (имотът - предмет на производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска), като тази площ се разминавала с площта на имота, отразена в съдебното решение на Търговищкия районен съд от 17.08.2007 г. по гр. д. № 53/2007 г. и в скицата към него – неразделна част от решението. Това ново доказателство е скица с рег. № СК-Т.-549/31.05.2016 г. (за краткост „скицата“), приложена към молбата за отмяна. Според молителя посочената скица не е могла да му бъде известна при решаване на делото, тъй като РП на [населено място] за 1956 г. се съхранявал от [община], която не предоставила пълната информация, с която разполагала по делото. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молителят не е установил, че описаната скица е новооткрито писмено доказателство, съществувало преди постановяване на решението. Към молбата са представени също: заявление на молителя от 16.05.2016 г. за достъп до обществена информация (ДОИ), адресирано до кмета на [община], ведно с отговор от общината, както и скица с рег. № СК-Т.-158/23.02.2015 г., която е била издадена на молителя и в предходен момент – през 2015 г. От съдържанието на отговора на общината по молбата за ДОИ може да се направи заключение, че не е била налице пречка за предоставяне на исканата скица от бивш парцел . в кв. 122 по РП на [населено място] от 1956 г. и към по-ранен момент, когато производството по иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е било висящо. В тази връзка, не следва да бъде зачетен аргументът, че РП на [населено място] за 1956 г. се съхранявал от [община], което съставлявало пречка за своевременно снабдяване със скицата. Същественото в настоящия случай е, че не е изпълнена предпоставката по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК новото доказателство да е от съществено значение за делото. Разликата в квадратурата на имота по представената като ново доказателство скица с рег. № СК-Т.-549/31.05.2016 г., отразяваща площ от 335 кв.м., от една страна, и площта от 310 кв.м. по скица с рег. № СК-Т.-158/23.02.2015 г. – от друга страна, се дължи на промяна в границите на процесния парцел ., настъпила поради изменение на РП от 1956 г. с решение № 39К по протокол № 8/29.09.1960 г. на Окръжен Народен Съвет. В тази връзка, разминаването в площта на процесния имот, на което се позовава молителят, не представлява новооткрито обстоятелство, твърдяно от последния в хода на исковото производство и съдържащо се в представената скица, тъй като разликата от 30 кв.м. е отразена диспозитива на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новосъздадени писмени доказателства. Представеното писмено доказателство е ново, когато съдържа новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. В настоящия случай, представената скица от 31.05.2016 г., като писмено доказателство, няма тези характеристики и представлява новосъздадено доказателство. В заключение, не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да бъде оставена без уважение. Ответникът по молбата е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство, но юрисконсултско възнаграждение не може да бъде присъдено, тъй като по делото няма данни за осъществено процесуално представителство – отговорът на молбата за отмяна е подписан от заместник-кмета на ответната община, а в проведеното открито съдебно заседание общината не се е представлявала. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на С. Т. Д. за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Търговищки районен съд от 17.08.2007 г. по гр. д. № 53/2007 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: