Ключови фрази
Грабеж * разпознаване * грабеж * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

№ 470

гр. София, 26.11.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева


ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева

Галина Захарова
при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело №1588/2013 г.

Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения А. А. С. за възобновяване на производството по нохд № 590/2012 г. на Районен съд - София.
В искането се сочи, че решението на въззивния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, е постановено при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон, а в рамките на признатата виновност наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се съображения за нарушаване на процедурните изисквания при формиране на вътрешното убеждение на предходните състави, които са тълкували превратно и избирателно гласните доказателствени средства.Поддържа се и оплакване за липса на мотиви по възраженията и доводите на защитата, както и за пренебрегване на противоречията в доказателствените материали.
В заключение се настоява за възобновяване на производството по делото, отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или, алтернативно – за ново разглеждане на делото от друг съдебен състав или намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и защитата му поддържат искането с аргументи за съдебна грешка .
Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на производството по делото, установи следното :
Софийският районен съд с присъда от 03.09.2012 г. по нохд № 590 /2012 г. признал подсъдимия А. А. С. за виновен в това , че на 28.10.2011 г. в гр.С., [улица], [жилищен адрес] на стълбищната площадка, направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 2 233,09 лева от владението на В. С. Т. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, а деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 198, ал.1, пр.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият бил задържан по делото. Съгласно чл.68,ал.1 от НК била приведена в изпълнение присъдата по нохд № 331/2011 г. на Софийския районен съд, с която Араб С. бил осъден на девет месеца лишаване от свобода, като съдът постановил това наказание също да се търпи при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.
Софийският градски съд, наказателно отделение, тринадесети въззивен състав, с решение № 547/19.04.2013 г. по вход № 6180/2012 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Решението не е проверявано по касационен ред.

Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалноегитимирана страна и е допустимо.
Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения :

На първо място не може да бъде споделено разбирането за съществено нарушение на процесуалните правила, развито от защитата основно в оспорване на извършената от съда оценка за надеждност на показанията на пострадалото лице - свидетелката Т. . Въззивният съд, както и първостепеният съдебен състав, не са игнорирали заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото предвид процесуалното й качество на частен обвинител. Това обстоятелство е изрично подчертано на стр.5 от мотивите на въззивното решение и е базисна опора при проверката на данните , съобщени от свидетелката.Преди да се обвърже с извод за тяхната обективност съдебният състав детайлно е анализирал съдържанието им, давайки отговор на повдигнатия въпрос за значението на установените частични противоречия. Съдът е проследил всички процесуалнорелевантни показания на свидетелката Т., съобразил е времето и ситуацията на тяхното депозиране и пунктуално е обяснил кои от тях кредитира. По този процесуалноточен начин са изяснени точните параметри на предмета на посегателство, както и поведението на нападателя след отнемането му. Констатираните неточности са преодолени след съпоставяне на информацията, съдържаща се във всички показания на пострадалата, и при съобразяване на факта, че първият й разпит протекъл два часа след деянието при неотшумял стрес и повишено ниво на вълнение. Съществено е да се подчертае, че обсъжданите противоречия не са относими към авторството на деянието и действията на извършителя.Те са ограничени в уточняване кои части от скъсаните ланци останали в деколтето на пострадалата, както и начина, по който деецът се оттеглил от жилището.
Със същата обективност са обсъдени и данните в обясненията на подсъдимия, както и в показанията на свидетелите Д. и Ал - М., поради което решението на въззивния съд не търпи упрек за проявена селективност и едностранчивост при изследване на релевантните обстоятелства във вреда на подсъдимия. Версията , че по време на извършване на деянието той пребивавал в дома на Д. в компанията на Ал-М., е проверена и чрез анализ на взаимно изключващите се твърдения на Ал-М. за датата, с която свързвал предстоящата операция на Д., както и с близките отношения на последната с А. С.
С особена тежест в полза на тезата на обвинението е категоричното разпознаване на подсъдимия от пострадалата. В нито един момент от многобройните разпити тя не е проявила колебание при описание на белезите, по които е идентифицирала нападателя си. Съдът подробно се е спрял на ситуацията, в която свидетелката Т. могла да огледа С. и да възприеме характерните му черти, така че да не го сбърка с останалите лица при разпознаването.В атакувания съдебен акт са коментирани и възможностите за „съдебна грешка” поради добросъвестна, но реална заблуда на свидетелката . Тя е изключена предвид подробното описание на дееца, което Т. направила непосредствено след инцидента, ангажирането й с характерни белези като цвят на кожата, форма на косата, ръст, както и поради отсъствието на каквито и да било данни за предварително насочване или манипулиране на разпознаващата.
Несъстоятелни са и твърденията в жалбата за липса на мотиви. Позоваването на чл. 305, ал.3 от НПК е неуместно, тъй като този текст е относим за случаите, когато въззивната инстанция постановява нова присъда /арг. от чл. 339 , ал.3 от НПК/.В хипотезата на потвърждаване на предходния съдебен акт от значение е стандартът, определен от чл. 339 ,ал.2 от НПК. Съдържанието на атакуваното решение не показва неговото нарушаване, тъй като всички поставени от защитата и подсъдимия въпроси и подкрепящите ги доводи и възражения са получили убедителен отговор.Основанията, поради които въззивният съд се е солидаризирал с решаващите изводи на предходната инстанция, са изложени ясно и убедително по начин , който не ограничава правото на защита на подсъдимия.
Обобщено, въвззивната инстанция не е допуснала отклонения от процесуалните принципи за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи ревизия на постановеното решение по реда на възобновяването на основание чл.422, ал.1 , т.5 във вр. с чл. 348, ал.1 , т.2 от НПК.

При установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно и искането за оправдаване на искателя е незаконосъобразно.

Не следва да бъде уважено и алтернативно поддържаното от защитата искане за намаляване на наказанието. Въззивният съд е изложил подробни съображения относно размера на наложеното наказание и неговата адекватност на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Отбелязал е с нужното внимание,че престъплението представлява опит, останал недовършен по независещи от волята на подсъдимия причини. Имуществените вреди, които пострадалата понесла, не са възстановени. Тяхното ограничаване до стойността на отнетата част от единия златен ланец мотивирала въззивния съд да се солидаризира с определената от районния съд санкция в размер на легалния минимум, предвиден от законодателя за грабеж по чл.198, ал.1 , пр.1 от НК. Тя е в състояние да постигне целите, посочени в чл. 36 от НК и не подлежи на изменение в посочената от искателя насока.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като не установи основания по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване производството по делото,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. С. за възобновяване на производството по нохд № 590/2012 г. на Софийския районен съд .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.