6 Р Е Ш Е Н И Е № 97 Гр. София, 26 юли 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАНОВА к. д. № 310/2021 година по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 НПК. Образувано по жалби на защитника на подс. П. П. – адв. М. М. и на частния обвинител П. Х., подадена чрез повереника й – адв. Х. Б., срещу новата въззивна присъда № 260048/23.11.2020 година, постановена по в.н.о.х.д. № 3993/2020 година на СГС, НО, V въззивен състав, с която е отменена частично първоинстанционната оправдателна присъда от 17.12.2019 година по н.о.х.д. № 21156/2017 година на СРС, НО, 105-ти състав и подс. П. Д. П. е признат за виновен по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и наказан след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК с пробация за срок от 1 година, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК. В касационната жалба на защитника са релевирани касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК като се твърди, че контролираната инстанция е направила превратен, частичен и непълен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства. Допуснатите нарушения на процесуалните правила при осъществената аналитично-оценъчна дейност, включително и наличното вътрешно противоречие, съдържащо се в преценката на доказателствената стойност на показанията на св. Д. Д., са довели съда до неправилен извод, че подсъдимият П. е осъществил състава на вмененото му престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като по този начин неправилно е приложен законът. Иска се върховната инстанция да оправдае подс. П. или да отмени присъдата и да върне делото на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда. В касационната жалба на частния обвинител Х. се съдържа оплакване за нарушение на закона поради явната несправедливост на наложеното на подс. П. наказание – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Оспорва се приложението на чл. 55 НК с аргумент, че не са били налице предпоставките за това, а съдът не е взел предвид всички обстоятелства, отегчаващи отговорността на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият П. и защитникът пледират за постановяването на оправдателна присъда, поради липса на елемент от обективната страна на престъпния състав – заканите да са възбудили основателен страх у пострадалата, което се установявало според тях от последващите действия на самата Х. по отношение на имущество и служител в дружеството, на което двамата с подсъдимия П. били управители. Поддържа се и алтернативното искане за връщане на делото за разглеждане от друг състав на СГС. Частният обвинител Х., редовно призована не се явява. Повереникът й поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност и на двете касационни жалби, като намира новата въззивна присъда за правилна и законосъобразна, а наложеното наказание – за справедливо. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 350, ал. 1 НПК и от процесуално легитимирани страни, срещу акт, подлежащ на основание чл. 346, т. 2 НПК на касационен контрол. С присъда от 19.02.2016 година по н.о.х.д. № 11690/2014 година на СРС, подс. П. П. е бил признат за виновен по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и наказан с една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок за закана с убийство на съпругата си – частния обвинител Х., извършена на 10.06.2012 година около 21.46 часа в [населено място], в жилище, находящо се на [улица], вх. А, ет. 2, ап. 1 и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Със същата присъда вторият подсъдим по делото - В. П., бил оправдан по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК за закана с убийство на частния обвинител Х., извършена на 18.01.2013 година около 12.30 часа в [населено място], на [улица]в близост до [улица]. По жалба на частния обвинител Х. срещу цялата присъда и по протест на прокурора само срещу оправдаването на подс. В. П., присъдата била проверена по в.н.о.х.д. № 3587/17 година на СГС и с решение № 1352/11.12.2017 година е отменена заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. При второто по ред първоинстанционно производство с присъда от 17.12.2019 година, постановена по н.о.х.д. № 21156/2017 година, СРС наново оправдал подс. В. П. по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, а подс. П. Д. П. бил изцяло оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за продължаваното престъпление - закана с убийство на частния обвинител Х., извършено чрез две деяния – на 07.06.2012 година, около 11.00 часа в [населено място], в заведение „Къщата на Д.“, находящо се на кръстовището на [улица]и [улица]и на 10.06.2012 година около 21.46 часа в [населено място], в жилище, находящо се на ул. „В. № 1, вх. А, ет. 2, ап. 1. По протест на прокурора и по жалба на частния обвинител срещу цялата присъда с искане двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и наказани, първоинстанционният съдебен акт е проверен от въззивната инстанция и с нова въззивна присъда № 260048/23.11.2020 година, постановена по в.н.о.х.д. № 3993/2020 година на СГС, НО, V въззивен състав, подс. П. Д. П. е осъден по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а оправдаването на подс. В. П. е потвърдено. В тази част присъдата на СГС има характер на въззивно решение, влязла е в сила и не подлежи на редовен инстанционен контрол, а предмет на настоящата касационна проверка е осъждането на подс. П. П. от въззивния съд. Първо следва да бъде разгледана жалбата на защитника на подс. П., заради релевираните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, чието наличие би било пречка да бъде осъществена проверка за правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наложеното наказание. Необходимо е да се посочи, че предложеният в жалбата на касаторите анализ на доказателствата по делото сочи на необоснованост на съдебния акт, която не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция не може да прави собствена оценка на доказателствените материали извън случаите по чл. 354, ал. 5 НПК и така да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Въззивната инстанция е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти. Затова на касационна проверка подлежат правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави, спазването на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и предприети ли са всички мерки за разкриване на обективната истина. Извършвайки проверка в така очертаните предели, настоящата инстанция намира, че касационната жалба на защитника на подс. П. е основателна. За формиране на фактическите си и правни изводи въззивната инстанция се е позовала на доказателствен източник – показанията на св. Д. Д., син на подсъдимия и на частния обвинител Х., дадени на досъдебното производство, които не са били събрани и проверени по надлежния процесуален ред. При второто разглеждане на делото първоинстанционният СРС е прочел по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК само части от показанията на свидетеля, дадени пред първия състав на съда, постановил отменената присъда по н.о.х.д. № 11690/2014 година, но не и тези, които Д. Д. е дал на досъдебното производство (вж. л. 154 гръб от протокола от с.з. на 20.03.2019 година по н.о.х.д. № 21156/17 година). Не може да се коментира някакво опущение на контролираната инстанция под формата на техническа грешка. В мотивите на новата въззивна присъда съдът първо изрично е посочил, че за да достигне до крайния си извод относно инкриминираните деяния, наред с останалите пунктуално цитирани доказателствени източници, се позовава на показанията св. Д. П. Д., дадени пред орган в досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (л. 52 от в.н.о.х.д.), а след това е приел, че при анализа им следва да бъдат предпочетени тези, които той е дал в хода на досъдебното производство поради времевата им близост с инкриминираните събития, обуславящи тяхното качество на по-достоверни и изчерпателни източници за изграждане на фактическа обстановка (л. 55 от в.н.о.х.д). Във въззивното производство предмет на проверка е протестираната или обжалвана първоинстанционна присъда. Процесуално допустимо е решаващият съд, без сам да провежда въззивно съдебно следствие, да изгради фактическите си и правни изводи върху доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, но е недопустимо да се позовава и обсъжда доказателства и доказателствени средства, които са събирани от друг първоинстанционен съд, по друго първоинстанционно производство и които не са част от доказателствената маса, послужила за постановяване на проверяваната присъда. СГС е следвало, ако счете, че показанията от досъдебното производство имат решаващо значение за разкриване на обективната истина по делото, да допусне до разпит свидетеля Д. и след този разпит, при наличие на основанията по чл. 281, ал. 1, т. 1 или т. 2 НПК, да прочете показанията му от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 НПК или чл. 281, ал. 4 НПК. Налице е нарушение на чл. 105, ал. 2 НПК, което съответства на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като е довело до ограничаване на процесуалното право на защита на подс. П.. Въззивният съд го е поставил в положение да научи едва от мотивите на присъдата, че въпросите за вината и отговорността се основават и на доказателствен източник, чието съдържание не е могъл да обори или да му се противопостави. Това нарушение на процесуалните правила обезсмисля обсъждането на релевираното с касационната жалба оплакване и за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви поради тяхната вътрешна противоречивост, тъй като то е отнесено към оценъчната дейност на въззивния съд на гласни доказателства, които не са били събрани по предвидения процесуален ред. С оглед изложеното касационният съд намира, че контролираната инстанция е допуснал съществено нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подс. П. П., което е процесуална пречка за разглеждане на второто оплакване на касатора – за нарушение на материалния закон, а така също и на твърденията на частния обвинител Х., изложени в жалбата й, за наличие и на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Нарушението на процесуалните правила подлежи на отстраняване чрез връщането на делото само в частта, касаеща престъпната деятелност на подс. П. П., за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва внимателно и детайлно да обсъди събраните доказателства, както поотделно, така и във взаимовръзка помежду им, а ако счете за необходимо – да събере и нови доказателства и да изложи ясни и вътрешнонепротиворечиви фактически и правни изводи. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ в наказателно-осъдителната част присъда № 260048/23.11.2020 година, постановена по в.н.о.х.д. № 3993/2020 година на СГС, НО, V въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на същия съд от заседанието по допускане на доказателствата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.