Ключови фрази
Касационни частни дела * недопустима касационна жалба


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр. София, 21 юни 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ч.н. дело № 1144/2013г.

Производството пред ВКС е образувано по частна жалба на осъдения И. К., депозирана чрез служебния му защитник срещу разпореждане от 08.05.2013г. на Апелативния специализиран наказателен съд за връщане на касационната жалба против решение №11 от 27.03.2013г., по внчд №46/2013г., с което е изменено постановеното на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр.чл.25, ал.1 от НК определение от 29.01.2013г. на Специализирания наказателен съд, по нчд №20/2013г.
В писмено становище представител на ВКП аргументира позиция за неоснователност на подадената частна жалба и за липса на законови условия, предпоставящи нейното уважаване.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, като взе предвид предложените доводи в подадената жалба на осъденото лице срещу разпореждане от 08.05.2013г. на Апелативния специализиран наказателен съд и съобразявайки материалите по делото, в рамките на предоставените му правомощия, намира същата за неоснователна.
В процесуалната норма на чл.346 от НПК е очертан предметът на касационно обжалване, чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на инстанционен контрол от Върховния касационен съд. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба и систематическо тълкуване на последната, във връзка със задължителните предписания, регламентирани в чл.341, ал.1, вр.чл.334 - чл.338 от НПК обосновават извода, че определенията по чл.306, ал.1 от НПК на окръжните и апелативните съдилища като въззивна инстанция, с изключение на лимитираните в чл.346, ал.1, т.4 от НПК, в случаите на нова присъда, не са включени в обхвата на касационната проверка.
В съответствие с актуалната нормативна уредба те влизат в сила от момента на постановяването им и се ползват със статут на стабилен съдебен акт с иманентно присъщите му характеристики- неотменимост по реда на касационното инстанционно производство /“формална законна сила”, обективирана в нормите на чл.412 ал.2, т.1, вр. чл.346 от НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem- чл.24, ал.1, т.6 от НПК/, задължителност /чл.413 от НПК/ и изпълнителна сила /чл.412 ал.1 от НПК/.
Атакуваното съдебно решение, с което е изменено определение от 29.01.2013г. на Специализирания наказателен съд, по нчд №20/2013г., не е от категорията обжалваемите пред касационната инстанция въззивни актове, на каквито претенции сочи съдържанието на подадената жалба. Правната природа и юридически стабилитет на въззивния акт на Апелативния специализиран наказателен съд са логическа последица от императивността и задължителната сила на закона, и той не може да бъде предмет на касационен инстанционен контрол.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира за законосъобразно атакуваното разпореждане от 08.05.2013г. на Апелативния специализиран наказателен съд, с което е прието, че въззивно решение №11 от 27.03.2013г., по внчд №46/2013г. не подлежи на инстанционен контрол от ВКС, мотивирало го да върне касационната жалба на осъденото лице като процесуално недопустима. Констатираните фактически данни, корелират на установеното като императивно изискване в разпоредбата на чл.351, ал. 4, т.3 от НПК, поради което и последната правилно и обосновано е приложена от съдията-докладчик.
Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр. ал.4, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на осъдения И. К. срещу разпореждане от 08.05.2013г. на съдия-докладчик от Апелативния специализиран наказателен съд, за връщане на касационната жалба против решение №11/ 27.03.2013г., постановено по внчд №46/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.