Р Е Ш Е Н И Е № 432 гр.София, 21 октомври 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2170 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. К. Ч. срещу гражданскоосъдителната част на въззивна присъда № 13 от 21.04.11, постановена от Пернишки окръжен съд, по ВНОХД № 82/11, с която е изменена присъда на Радомирски районен съд № 12 от 21.01.11, по НОХД № 417/10, като присъдата е отменена в наказателноосъдителната й част и деецът е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „а” НК, и е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 30.05.2010 г, на пътя от [населено място] към [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил на управляваното превозно средство, собственост на Е. А. К., значителни имуществени вреди, на стойност 3 000 лв, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „а” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 54 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година и шест месеца. Със същата присъда, на основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за имуществени вреди, в размер на 3 000 лв, заедно със законните последици, и са му възложени направените по делото разноски. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че изводът за наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД е неправилен, че не е изяснен размерът на причинените вреди, че не са допуснати поискани от защитата доказателства, касаещи индивидуализация на предмета на престъплението, че не е изяснено какъв е моделът и марката на процесното МПС, че не е взет предвид приносът на пострадалия за настъпване на вредите, изразил се в преотстъпване управлението на превозното средство на лице, употребило алкохол, респективно, че съпричиняването не е отчетено при определяне размера на дължимото обезщетение за вреди. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменена обжалваната част на решението и да бъде постановено отхвърляне на гражданския иск или да бъде намален неговият размер, или делото да бъде върнато за ново разглеждане в гражданската част от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в настоящето производство. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въпросът за наказателната отговорност на подсъдимия е решен с признаването му за невинен по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „а” поради несъставомерност на деянието от обективна страна, а именно: не е налице признакът „значителни имуществени вреди” / в тази насока правилно е посочено, че причинените вреди не покриват възприетия в съдебната практика критерий: равностойността на 14 минимални работни заплати, към момента на деянието /. Неоснователни са оплакванията, че са останали неизяснени обстоятелствата, касаещи състоянието на превозното средство, предмета на престъплението, размера на причинените вреди. Посочените обстоятелства, релевантни както за наказателната отговорност, така и за гражданската такава, са установени от приложените доказателствени източници. Събраните доказателства са достатъчни за правилното решаване на делото, поради което отказът на въззивния съд да уважи доказателствените искания на подсъдимия не нарушава правото му на защита. Верен е изводът, че деянието не съставлява престъпление, но представлява непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, поради което подсъдимият следва да носи гражданска отговорност. В случая, липсва съпричиняване, от страна на пострадалия, във връзка с предоставяне на превозното средство на лице, употребило алкохол. Вярно е, че такова поведение е забранено от нормата на чл. 102 ЗДП. Административното нарушение обаче също има субективна страна, тоест, следва нарушителят да е действал виновно в случая, обхванат от чл. 102 ЗДП, а такъв факт по делото не е приет. От фактическа страна не е прието, че пострадалият е съзнавал алкохолното повлияване на подсъдимия и въпреки това му е предоставил превозното средство, за да го управлява / в мотивите е посочено, че след произшествието е установено чрез химически анализ наличието на алкохолна концентрация 1, 12 промила в кръвта на подсъдимия /. Следователно, сред релевантните факти липсва такъв, че състоянието на алкохолно повлияване е било видимо и е било възприето от пострадалия, но той му е преотстъпил управлението на превозното средство. При това положение, не е налице хипотезата на чл. 51 33Д, за намаляване размера на дължимото обезщетение за вреди, а имайки предвид, че вредите възлизат на 3 000 лв, законосъобразно гражданският иск е уважен в този размер. Ето защо, въпросите на гражданската отговорност са решени правилно и не се налага тяхното пререшаване от настоящата инстанция, както и не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане в тази част. Що се отнася до произнасянето по разноските, то е законосъобразно, имайки предвид, че сторените разноски имат отношение не само към деянието като престъпление, но и към деянието като деликт, в какъвто случай при ангажирана отговорност по чл. 45 ЗЗД, подсъдимият следва да заплати направените разноски. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда на Пернишки окръжен съд № 13 от 21.04.2011 г, по ВНОХД № 82811. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: