8 Р Е Ш Е Н И Е №. 163 гр.София , 17 август 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 395/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия К. А. К. - адв. П. Н., срещу въззивно решение № 71 от 01.03.2016г. по внохд № 31/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. С присъда № 20 от 28.09.2015г., постановена по нохд № 83/2015г. по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил, подсъдимият К. А. К. е признат за виновен в това, че на 22.03.2014г., около 17:00 ч., в [населено място], общ. Д., обл. К., в дворно място в махала „К.“, чрез незаконно държано огнестрелно оръжие – гладкоцевна ловна пушка 12 калибър, марка /марка/, модел //, сериен № //, е направил опит умишлено умъртви повече от едно лице – Е. Н. А. и Г. А. К. и опитът е довършен, но не са настъпили исканите от него общественоопасни последици, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3-то вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението по т. 6 на чл. 116 от НК. Подсъдимият К. К. е признат за виновен и в това, че на 22.03.2014г., в [населено място], общ. Д., обл. К., в обитаван от него недвижим имот в махала „К.“, е държал огнестрелно оръжие – един брой гладкоцевна пушка надцевка 12 калибър, марка //, модел //, сериен № // и боеприпаси - 4 броя ловни патрони 12 калибър, без да има за това надлежно разрешително, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на седем години, което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се търпи при първоначален строг режим в затвор. Извършено е зачитане по чл. 59, ал. 1 от НК. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагане на разноските. Присъдата е била проверена по въззивен ред по жалба от защитника на подсъдимия и с решение № 71 от 01.03.2016г. по внохд № 31/2016г. на Софийски апелативен съд, е била изменена в частта й относно размера на наложените на подсъдимия наказания. Наложеното наказание в размер на седем години лишаване от свобода е намалено на пет години за извършения опит за убийство на повече от едно лице, а наказанието за противозаконно държане на огнестрелно оръжие от три години лишаване от свобода е намалено на една година и шест месеца. Изменено е съответно и определеното общо най-тежко наказание на основание разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК като размерът на същото е намален от седем години лишаване от свобода на пет години. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимия К. К., са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се аргументира подробно, като се оспорват изводите на решаващите съдилища за това, че подс. К. е действал с умисъл за убийство. Развиват се съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, както и възражения във връзка с определения първоначален режим на изтърпяване. С жалбата се отправя искане при условията на алтернативност – оправдаване на подсъдимия за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК или изменение на присъдата досежно размера на наложеното наказание за това престъпление на три години лишаване от свобода с прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. Жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия и от самия подсъдим в съдебно заседание на касационната инстанция по посочените в нея основания и със същите аргументи. Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира въззивното изменително решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Подсъдимият К. К. в последната си дума заявява, че не е имал желание да убива пострадалите. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената касационна жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е подкрепено с конкретни доводи. Понеже касационната проверка не е нито всеобхватна, нито служебна, при липса на конкретна аргументация за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, проверка за наличието на декларираното касационно основание не може да бъде извършена. Основният довод, относим към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон, развит в касационната жалба, е за несъставомерност от субективна страна на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Оспорва се умисъла за убийство у дееца, твърди се, че К. е целял „сплашване“, а не убийство, за което свидетелствали мястото и начинът на стрелбата, разстоянието, от което са възпроизведени изстрелите, местонахождението на пострадалите близко един до друг. Акцентира се върху вида на боеприпасите (ловни патрони със сачми) като довод, че при тези боеприпаси деецът не е можел да допусне настъпване на най-тежкия резултат. Възразява се срещу обосноваването на умисъла с възпроизвеждането от подсъдимия на два изстрела, като се обсъжда спецификата на пушката - двоен спусък. Идентични възражения са правени от защитата и пред въззивния съд, който подробно и вярно им е отговорил /л. 9-11 от решението/. Касационната инстанция няма основание да не се съгласи с тези съображения. При установената по делото фактическа обстановка касационният съд счете за правилни и обосновани направените правни изводи относно виновността и отговорността на подсъдимия К. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3-то вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Съдилищата са изложили аргументация защо поведението на подсъдимия не може да бъде квалифицирано нито като неизбежна отбрана, нито като извършено в състояние на силно раздразнение, поради което материалният закон е приложен правилно като не са възприети доводите обмисляне на квалификация по чл. 12 или чл. 118 от НК. Заявеното пред настоящата инстанция от подсъдимия и защитника му, че поведението на подс. К. е било реакция на неправомерно поведение на брат му и зет му, освен че е обсъдено от инстанционните съдилища, не намира опора в материалите по делото и съответно - в направените фактически изводи, според които преди деянието между подсъдимия и пострадалите е бил възникнал спор във връзка с наследствени имоти, като няма факти за действия на пострадалите лица, спрямо които поведението на подсъдимия да е било „ответно“. Правилни са изводите за това, че от обективна страна подсъдимият К. е осъществил изпълнителното деяние, като е произвел два изстрела с огнестрелно оръжие, при което причинил на Г. К. нараняване в областта на долната трета на дясното бедро, а на Е. А. – множество огнестрелни наранявания в областта на дясната предмишница, дясното бедро и дясната подбедрица, както и наранявания, проникващи в коремната кухина. С оглед на обективираното поведение на подсъдимия – произвеждането на два изстрела, макар и не от много близко разстояние, с оръжие, годно да причини смърт, насочени към двамата пострадали, намирали се в непосредствена близост един до друг, от една страна, а от друга – предвид реално причинения резултат, са верни изводите, че деянието съставлява довършен опит. Извършените от подсъдимия действия са били достатъчни, за да причинят желания съставомерен резултат – умъртвяване на пострадалите, но по други причини, независещи от него /оказване на своевременна медицинска помощ на А. и незасягане на жизненоважен орган при Г. К./, последният не е настъпил. Законосъобразно е приета квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 4 от НК, понеже посегателството е срещу повече от едно лице, доколкото оръжието е било насочено от подсъдимия пряко към двамата пострадали, произведените изстрели са били два, боеприпасите са били със специфично разпръскване, които факти несъмнено сочат на обективната възможност за нараняването и на двете лица, по начин, годен да причини смъртта им. Без основание е оспорването от касатора на изводите за това, че е налице пряк умисъл за убийство. Въззивният съд внимателно е обосновал интелектуалния и волевия момент на умисъла у подсъдимия. Трайно се възприема в доктрината и в съдебната практика, че изводи за наличност на умисъл за убийство следва да се правят, като се съобрази начина на въздействие, използваното оръжие, нанесените поражения – т.е. всички конкретни обстоятелства, които дават възможност за преценка на субективното психическо отношение на дееца към общественоопасния характер на деянието и волевото му отношение към резултата от него. Такива обстоятелства, несъмнено сочещи на умишлена форма на вината, при това, на пряк умисъл, правилно и изчерпателно са установени от инстанциите по същество. Изводите за това, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и неговите последици и е целял настъпването им, са направени въз основа на конкретиката на предприетите от него действия – отправена заплаха към брат му и зет му, че ще ги застреля, бързо реализиране на тази заплаха с вземане от къщата на заредено оръжие, осъществена стрелба след излизането от входната врата на къщата, като подс. К. е стрелял в посока на двамата пострадали, намиращи се в близост един с друг, произвел е два изстрела. Средството, с което е действал – пушка, заредена с ловни патрони, насочеността на изстрелите именно спрямо двамата пострадали, намирали се в близост един до друг, фактът, че е произвел два изстрела, както и това, че сачмите от патрона се разсейват на определена площ, са обстоятелства, обосновали правилен извод за това, че подс. К. е съзнавал характера на деянието и неговите последици и е целял настъпването им. Законосъобразно въззивният съд е обосновал, че п одсъдимият е действал при т. нар. „алтернативен“ пряк умисъл за причиняването на телесна повреда или смърт. За тази разновидност на умисъла е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца, като той предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска настъпването на който и да е от тях /В този смисъл, Решение № 32/1991г. на ВС, I НО/. Интелектуалните и волеви характеристики на алтернативния умисъл за убийство на повече от едно лице като форма на вината в настоящия казус са изведени от обсъдените вече обстоятелства – използването на огнестрелно оръжие, годно да причини смърт, характеристиките на боеприпасите и поразяваща им способност на разстоянието, от което е стрелял подсъдимият, насочването на изстрелите към двамата пострадали, намиращи се в близост един с друг, произвеждането на два последователни изстрела. Приетото и прилагано в съдебната практика становище в този случай е, че независимо от наличието на известна степен на неопределеност в представите на дееца относно искания резултат – смърт или телесна повреда, дори при причиняване на по-лекия такъв по независими от него фактори, деецът следва да носи отговорност за опит към по-тежкия резултат. Декларираното от подсъдимия в обясненията му намерение да „сплаши“ пострадалите се опровергава от обективираните му действия, сочещи на съзнаване и искане от него да причини резултат един от двата резултата – смърт или телесна повреда. Развитата и пред настоящата инстанция теза на защитата, че подс. К. е стрелял с лява ръка и не е могъл да се прицели прецизно, защото не виждал с лявото око, е била разгледана и от въззивния съд. Тези съображения се излагат отново с оглед оспорване на насочеността на произведените изстрели, а от там – и обосноваване на липса на умисъл за причиняване на смърт. Те не могат да бъдат възприети, понеже, независимо от това, с коя ръка е стрелял подсъдимият, обективно изстрелите са били насочени именно срещу двамата пострадали, като с оглед на използваното оръжие и боеприпаси и разстоянието, от което е стрелял, тези действия обективно са можели да доведат до увреждане на здравето или до смърт, като това е било съзнавано от подсъдимия, а и целено от него. В тази връзка, без значение е прицелването, доколкото основен факт е този, за насоченост на изстрелите спрямо двамата пострадали като показател за искания резултат, /а не например – насоченост във въздуха, което несъмнено би обосновало действия за сплашване/. Без основание се оспорва и възприетото от въззивния съд произвеждане на два изстрела като аргумент в подкрепа на изводите за наличие на пряк умисъл у подсъдимия. Соченото в касационната жалба, че се касае до самоделна ловна пушка с два спусъка, намиращи се един след друг и че с едно натискане на спусъците са произведени почти едновременно изстрелите, без възможност за прицелване втори път, не е от характер да дискредитира изводите за субективната страна на деянието. Това е така, понеже от заключението на балистичната експертиза е видно, че пушката е с два спускови лоста, съответно за горната и за долната цев, което сочи, че самата характеристика на оръжието изисква отделни движения за възпроизвеждане на изстрел от всяка от цевите. Освен това, макар да е вярно, че изстрелите са били произведени един след друг, то за съставомерността на деянието не се изисква подсъдимият да се е прицелил във всеки един от пострадалите. Възпроизвеждането на насочени към двамата пострадали, намиращи се в близост един до друг, изстрели, е достатъчно да обоснове описания алтернативен умисъл спрямо двамата, без да е необходимо подсъдимият последователно да се е прицелвал поотделно във всеки един от тях, още повече, че боеприпасите, с които е стрелял, имат специфично разсейване на съдържащите се в тях сачми, всяка от които действа като отделен проектил. Обстоятелството, сочено в касационната жалба, че подс. К., макар да е разполагал с боеприпаси, не е произвел повече изстрели, не може да се възприеме като такова, изключващо умисъла. Обективираното от подсъдимия поведение е било достатъчно да причини целения резултат, алтернативно представен в съзнанието му като телесна повреда или смърт. Соченият от защитата факт за използваните боеприпаси също не може да дискредитира изводите за интелектуалния и волеви момент на умисъла у подсъдимия. Действително, същият е стрелял с ловни патрони. Но всеки един от тези патрони е съдържал 86 броя сачми, които от разстоянието, от което е стрелял, имат разсейване 50-90 см, като всяка сачма действа като отделен проектил, а освен това, видно от заключението на СМЕ, с конкретното оръжие и патрони, снарядени със съответния размер сачми, е възможно да се получат наранявания, които да доведат до летален изход. Вида на оръжието и патроните, специфичния начин на разпръскване на сачмите, са обстоятелства, обхванати в съзнанието на подсъдимия. Поради изложените съображения, касационната инстанция намира, че материалният закон е приложен правилно и не са налице основания за оправдаване на подс. К. по обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. На последно място следва да се обсъди жалбата на защитника на подсъдимия К. в частта относно допусната явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Според настоящия касационен състав, наложените наказания, респективно определеното едно общо най-тежко наказание, на подсъдимия по своите размери са справедливи. Съгласно чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, за да се породи за третата инстанция правомощието за изменение на атакуваното въззивно решение на основанието за явна несправедливост на наказанието, следва да се установи, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Настоящата инстанция счита, че в случая, нито една от тези хипотези не е налице и следва да сподели изцяло разбирането на въззивната инстанция относно размера на наложеното наказание. Внимателно са съобразени както смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства (чистото съдебно минало на подсъдимия, възрастта и влошеното здравословно състояние, добрите характеристични данни и оказаното съдействие при разследване на деянията), така и отегчаващите такива (фактът на посегателство по отношение на близки лица – брат на подсъдимия и неговия зет и средството за извършване на престъплението – ловна пушка. При отчитане на съотношението между посочените обстоятелства, както и с оглед на факта на приключване на деянието във фазата на опита, правилно въззивният съд е преценил, че конкретният отмерен от първата инстанция размер на наказанието от седем години лишаване от свобода, се явява неоправдано завишен с оглед особеностите на конкретното престъпление, при което не може да се игнорират непосредствените причини, довели до осъществяването му, както и етапът, до който е стигнало развитието му. При тези съображения, правилно са намалени размерите на наложените на подс. К. наказания, като аргументирано въззивният съд е приел, че един по-продължителен период на лишаване от свобода при възрастта и здравословното състояние на лицето би било проява на безсмислено възмездие и необосновано наказание, доколкото по никакъв начин не би допринесло за целите на специалната превенция. От друга страна, всякакви претенции за допълнително намаляване на този размер, още по-малко обсъждане на довода за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, нямат нито законова база, нито морално житейско основание относно опита за убийство, не се констатират неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, нито подценяване на установените такива. Поради тези съображения, искането за изменение на атакувания съдебен акт с намаляване на размера на наложените на подсъдимия К. наказания, и в частност – на наказанието за опита за убийство, няма основание на бъде уважено. Без основание са и претенциите на касатора за неправилно определен режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание спрямо подсъдимото лице. Наложеното наказание е пет години „лишаване от свобода“, така че с оглед установеното в чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, то следва да се търпи при първоначален строг режим в затвор. Лек режим в затворническо общежитие от открит тип е приложим единствено по отношение на осъдени за пръв път лица, на които е наложено наказание по-малко от пет години „лишаване от свобода“. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 01.03.2016г., постановено по внохд № 31/2016г. на Софийски апелативен съд, НО, осми състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.