Р Е Ш Е Н И Е №60067 София, 17.6.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков при участието на секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков т.д. № 2365/2020г. по описа на ВКС, ТК, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано е по искова молба на „Родекс Инвест“ ЕООД против М. П. А., с искане за прогласяване за нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на решение №2020-02-04-30-2019, постановено на 02.04.2020г. по в.а.д.№ 30/2019г. по описа на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България (АС при САБ). В исковата молба се поддържа, че атакуваното арбитражно решение е нищожно по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА като постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж. Твърди се, че в нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК, АС при САБ е разгледал неарбитрируем спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Излагат се доводи, че действието, изпълнението и неизпълнението на договора между страните от 16.05.2016г. и на допълнителното споразумение към него от 01.06.2016г., попадат в хипотезата на договор, сключен между доставчик на услуга - „Родекс Инвест“ ЕООД и потребител - М. А.. В отговора на исковата молба ответницата М. А. оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Поддържа, че искът е недопустим като заведен след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради липсата на правен интерес за ищеца от неговото предявяване, както и поради наличие на злоупотреба с право от страна на дружеството доколкото спорът пред арбитражния съд е бил образуван именно по искова молба на „Родекс Инвест“ ЕООД. Неоснователността на иска се обоснова с характера на договора – предварителен договор за прехвърляне на имот, съчетан с договор за строителство, предвиждащ права и задължения, които от една страна изключват качеството на „Родекс Инвест“ ЕООД на доставчик на услуги, а от друга страна – изключват качеството на М. А. на потребител по смисъла на §13, т.1 във вр. с т.13 и т.14 от ДР на ЗЗП. Допълнително се излагат съображения, че в случая ответницата е придобила имотите и е ползвала строителните дейности с инвестиционна цел за реализиране на печалба чрез отдаването им под наем. В проведеното открито съдебно заседание на 21.04.2021г. пълномощникът на дружеството-ищец поддържа иска по изложените в исковата молба съображения. Оспорва възраженията на ответницата в отговора на исковата молба, сочейки че предмет на спора пред арбитража са права и задължения на страните, произтичащи от договора за строителство. Претендира прогласяване нищожността на арбитражното решение с присъждане на разноски както за съдебното, така и за арбитражното производство. Пълномощникът на ответницата поддържа съображенията в отговора на исковата молба за недопустимост и неоснователност на иска ( с изключение на възражението за пропуснат срок по чл.48, ал.1 ЗМТА), като акцентира върху комплексния характер на договора. Подробни съображения излага в писмени бележки, депозирани на 28.04.2021г. в указания от съда едноседмичен срок. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: Видно от приобщените към делото материали по арбитражно дело №30/2019г. на АС при САБ, арбитражното производство е било образувано по искова молба на „Родекс Инвест“ ЕООД против М. П. А. за заплащане на сумата от 6 000лв., дължима по предварителен договор за продажба на вещно право на строеж и договор за строителна услуга от 16.05.2016г. (с арбитражна клауза в т.21 от договора) и допълнително споразумение към него от 01.06.2016г. Ответницата не е оспорила компетентността на арбитража и е предявила насрещен иск за сумата 6 500лв. - неустойка за забава по т.8 от допълнителното споразумение от 01.06.2016г. към договора от 16.05.2016г. С атакуваното решение от 02.04.2020г. е отхвърлена изцяло исковата претенция на „Родекс Инвест“ ЕООД като насрещният иск е уважен частично до размер на сумата от 5 500лв. и са присъдени разноски в полза на М. А.. На 13.11.2020г. на основание чл.404, т.1 и чл.405, т.1 ГПК Пловдивският окръжен съд е издал изпълнителен лист в полза на М. А. въз основа на арбитражното решение. Искът с правно основание чл.47, ал.2 ЗМТА е предявен в тримесечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА като се има предвид, че арбитражното решението е съобщено на „Родекс Инвест“ ЕООД на 12.08.2020г., а исковата молба е подадена по пощата на 12.11.2020г., видно от пощенското клеймо на плика, поставено от М&ВМ Експерс. Неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на иска поради липса на правен интерес от неговото предявяване, тъй като чрез иска по чл.47, ал.2 ЗМТА за прогласяване нищожността на решението, ищецът защитава свои интереси (а не чуждо право, както се твърди в отговора на исковата молба): от една страна – да може да предяви по съдебен ред отново своите претенции, а от друга страна - да осуети изпълнение на арбитражното решение в частта му, с която е осъден по насрещния иск. Настоящият състав на ВКС намира, че искът е неоснователен, тъй като предмет на атакуваното арбитражно решение не е потребителски спор по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, която разпоредба е транспонирана от чл.2, б.“б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Според непротиворечивата практика на Съдът на Европейския съюз по въпросите, свързани с приложението на чл.2, б.“б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, е необходимо съдът да извърши проверка на всички обстоятелства и доказателства с цел да се установи дали по силата на договора физическото лице е придобило стоки или услуги и дали при сключването на конкретния договор с търговеца физическото лице е действало извън рамките на осъществяваната от него търговска или професионална дейност. В случая договорът между страните от 16.05.2016г., в който е инкорпорирана арбитражната клауза, има комплексен характер: 1.) на предварителен договор за продажба на вещно право на строеж и 2.) на договор за извършване на строителна услуга. Безспорно е, че предварителният договор за придобиването на вещно право върху недвижим имот не касае „стока“ по см. на §13, т.13 от ДР на ЗЗП (където изрично е посочено, че стоката е движима материална вещ), както и че договорът за извършване на строителни дейности представлява извършване на „услуга“ по смисъла на §13, т.14 от ДР на ЗЗП. Комплексният характер на договора от 16.05.2016г., в който е предвидено общо облигационно задължение на купувача – възложител за заплащане както на цената на вещното право, така и на цената на услугата за строителство, изключва качеството на физическото лице на „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като по силата на договора уговорените строителни услуги са пряко свързани с правата и задълженията на страните по предварителния договор за продажба. В самата искова молба на „Родекс Инвест“ ЕООД, адресирана до Арбитражния съд при САБ, компетентността на арбитража е обоснована от ищеца именно с липсата на качеството на „потребител“ на ответницата по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. В заключение следва са се отбележи, че в своята практика (решение №198 от 11.03.2020г. по т.д.№1620/2019г. на ВКС, ІІ т.о, решение №207 от 31.10.2018г. по т.д.№970/2018г. на ВКС І т.о.), Върховният касационен съд по сходни съображения приема, че договорът за наем, сключен с търговец, не придава на физическото лице-наемател, качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Неоснователността на иска по чл.19, ал.1 ГПК поради липсата на качеството на потребител на М. А. по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, прави безпредметно обсъждането на останалите възражения на ответницата, свързани от една страна с твърдението й, че е придобила имотите и е ползвала строителните услуги с инвестиционна цел, и от друга страна - със становището й, че предявеният иск по чл.47, ал.2 ЗМТА от търговеца, който е инициирал арбитражното производство, представлява злоупотреба с право. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ иска на „Родекс Инвест“ ЕООД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], район Източен, бул. „Цариградско шосе“ №53 против М. П. А. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „Гео Милев“ №116Б, вх.Б, ет.6, ап.36, за прогласяване за нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на решение №2020-02-04-30-2019, постановено на 02.04.2020г. по в.а.д.№ 30/2019г. по описа на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: