4 Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 09.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1680/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 262 от 29.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1357 от 15.07.2009 г. по в. гр. д. № 566/2009 г. на П. окръжен съд по касационна жалба, подадена от ищеца [фирма] /в ликвидация/[населено място], с оплаквания за наличие на касационни отменителни основания по чл. 281, ал. 3 ГПК. Ответниците М. С. В., Н. П. Ч. и В. Х. Ч. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на делото е апартамент № 8/18, находящ се в[населено място], [улица], бл. 1589, вх. “А”, ет. 3, в жилищен блок, построен въз основа на право на строеж, което е учредено в полза на Е. “С. електроника” по реда на чл. 130, ал. 1, т. 2 З. /отм./ вр. чл. 94, ал. 1, т. 2 НДИ /отм./ и чл. 15, ал. 1 ЗС /отм./ със заповед № СД-Б-121 от 04.08.1989 г. на председателя на ИК на ОНС[населено място]. В съставения след реализиране на правото на строеж акт за частна държавна собственост № 567 от 10.11.1997 г. е посочено, че описаните апартаменти, сред които и спорният, са включени в капитала на [фирма]. С обжалваното решение в сила е оставено решение № 95 от 21.06.2007 г. по гр. д. № 3606/2006 г. на П. районен съд, с което са отхвърлени предявени от [фирма] /в ликвидация/[населено място] положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу М. С. В., и иск за ревандикация по чл. 108 ЗС срещу Н. П. Ч. и В. Х. Ч.. Въззивният съд приел, че основният спорен въпрос е дали ищецът [фирма] /в ликвидация/ е правоприемник на ДФ “Е.”[населено място] и по-конкретно: дали [фирма] /л./[населено място] - правоприемник на Завод “С. електроника”[населено място], който е поделение на ДФ Е.”[населено място], се явява правоприемник на ДФ “Е.”[населено място] в частта за жилищния блок, респективно за апартамента по исковата молба; дали по разделителен протокол от 31.03.1991 г. това е така; дали жилищният блок, в който се намира спорният апартамент /или апартаментът/, е внесен в капитала от 51%, с който ДФ “Е.”[населено място] участва в образуваната през 1990 г. БСФ “Роел” О., сега [фирма] /в ликвидация/. Като приел, че разделителният протокол не е представен, а от доказателствата по делото не може да се направи положителен извод за наличие на универсално или частно правоприемство, съответно за внасяне на спорния обект в капитала на смесеното българо-руско дружество “Роел”, съдът заключил, че ищецът не е собственик. На това основание, без да обсъжда правопрекратяващото възражение за придобивна давност, отхвърлил иска. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложението на чл. 15, ал. 1 ЗС /редакция според публикацията в ДВ, бр. 14 от 1988 г. - отм./ относно учредяването на правото на строеж и предоставено ли е то на дружеството-ищец при последващите реорганизации и преобразуване на поделенията на държавната фирма. С решение № 973/09 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 4321/2008 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., след като са проследени извършените реорганизации на държавната фирма и преобразуването на поделенията й в еднолични търговски дружества, е прието, че след преобразуване на държавната фирма “Е.”[населено място] и дъщерната фирма “Е.”[населено място] в еднолично търговско дружество с държавно имущество, вещното право на строеж, учредено на Е. “С. електроника”, е преминало в патримониума на [фирма]. Прието е също, че образуването на смесеното българо-руско дружество [фирма] /БСФ “Роел” О./ не води до промени в притежанието на вещото право, тъй като [фирма] запазва правосубектността си и няма доказателства правото на строеж да е прехвърлено на новото дружество при учредяването му. Посоченото решение има за предмет аналогичен на разглеждания в настоящото производство казус относно апартамент в същия жилищен блок. То е постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК и с него въпросът за наличието на правоприемство е разрешен по задължителен за съдилищата начин /т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/. Затова обжалваното въззивно решение, което му противоречи, е неправилно. С оглед на изложеното следва да се приеме, че ищецът е правоприемник на преобразуваната държавната фирма Е. “С. електроника”[населено място]. С акта за преобразуване и съгласно чл. 17а ЗППДОбП /отм./ имуществото, предоставеното за стопанисване на държавното предприятие, включително спорният по делото апартамент, е придобито в собственост от ищцовото дружество. По предявения иск за собственост ответникът М. В. е противопоставил възражение за придобиване на имота по давност. То, както и представените за установяването му доказателства, са останали необсъдени и неизяснени от въззивния съд. Тъй като Върховният касационен съд разглежда делото повторно, след отмяна на първоначалното въззивно решение с решение № 60/09 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 125/2008 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., спорът следва да се реши по същество от настоящата инстанция. По делото е установено, че на 29.12.1991 г. между БСФ “Роел” О. като продавач, и ЕФ “Д.-31” - Д. Д. Г. като купувач, е сключен предварителен договор за продажба на апартаменти, сред които и спорният. Видно от анекси от 06.04.1994 г. и 18.07.1994 г. и протокол от 17.01.1995 г., апартаментите са предадени от [фирма]-съдружник от българска страна в БСФ “Роел” О., на [фирма], поела търговското предприятие на починалия Д. Д., уредени са финансови въпроси между страните и са прекратени договорните отношения между тях. С влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е отхвърлен по съображения, че липсва предварително писмено съгласие на едноличния собственик на капитала за разпореждане с недвижими имоти. На 08.04.1992 г. едноличният търговец сключил с ответника М. Ст. В. предварителен договор за покупко-продажба. При подписването му купувачът заплатил 100 000 стари лева, с уговорено плащане на остатъка от 80 000 и 30 000 стари лева при въвеждането във владение, съответно при снабдяването му с нотариален акт. Страните не спорят по обстоятелството, че ответникът В. се е настанил в спорното жилище, което впоследствие се е обитавало от останалите ответниците въз основа на сключен предварителен договор за покупко-продажба между М. В. и Б. Н. Ч. - баща на Х. Б. Ч., който е наследодател на Н. и В. Чингарови. На 01.07.2004 г. е съставен н. а. № 56/2004 г., с който М. В. е признат за собственик на спорния имот на основание придобивна давност. Като документ, този нотариален акт доказва материализираното в него удостоверително изявление на нотариуса, че ползващото се от него лице е собственик. Доказателствената му сила важи спрямо всички до доказване на обратното, което е в тежест на оспорващия го. По делото е представено решение от 10.03.2006 г. по гр. д. № 1394/2005 г. на П. районен съд, потвърдено с решение № 471 от 16.03.2007 г. по гр. д. № 1346/2006 г. на П. районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, предявен от М. В. срещу Х. и Н. Чингарови. Липсват доказателства то да е влязло в сила, но дори да се приеме обратното, същото не се ползува със сила на пресъдено нещо по отношение на ищеца, който е трето за този спор лице, по въпроса дали М. В. е собственик. Безспорно е установено, че ищецът е предал владението на жилищата, предмет на предварителния договор от 1991 г., на едноличния търговец, а той е предал владението на спорния имот на ответника В.. Тази договореност е станала известна на ищеца, който е издал заповед от 23.01.1995 г. за настаняване на В. в жилището. Не се установява плащане на наемни вноски, поради което не може да се приеме, че същият е бил държател на имота. Напротив, цялостното развитие на отношенията между страните по настоящото дело налага извода, че В. е установил фактическата власт върху имота като владелец. В изпълнение на сключения предварителен договор за покупко-продажба е заплатил част от стойността му, като от своя страна, очаквайки да придобие собствеността, е сключил такъв договор с трето за настоящия спор лице, чрез което е упражнявал владението, а след изтичане на 10-годишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е придобил собствеността по давност. Това владение не е прекъснато или смутено от ищеца в период, по-дълъг от десет години преди предявяване на иска на 28.11.2006 г. Същевременно не е налице законова пречка за придобиване на вещта по давност, тъй като с включването й в капитала на търговското дружество тя е изгубила характера си на имот - държавна собственост. С придобиването му от ответника В. дружеството-ищецът е изгубило правото на собственост /чл. 99 ЗС/, поради което и предявените от него искове за защита на собствеността са основателни и следва да се отхвърлят. Като е достигнал до същия краен резултат, въззивният съд в крайна сметка е постановил правилен съдебен акт, макар и по различни от изложените в настоящите мотиви съображения. Не се констатира наличие на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1357 от 15.07.2009 г. по в. гр. д. № 566/2009 г. на П. окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: