4 Р Е Ш Е Н И Е № 397 гр. София, 30 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести октомври двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора Искра Чобанова след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1080 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Образувано е по искане на осъдените Б. М. А. и А. С. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 368/2013 на РС – Несебър и ВНОХД № 139/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В саморъчното искане, озаглавено „Молба” осъденият А. е посочил единствено, че не е доволен от решението и иска да го обжалва пред ВКС. В съдебно заседание назначеният му служебен защитник адв.Е. К. наред със застъпения в искането довод от осъдения за явна несправедливост на наложеното наказание, счита че на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в осъществяване на защитата на тримата осъдени от един защитник, въпреки наличието на противоречия в техните интереси. В искането на осъдения М., чрез защитника му адв.К. Я. са изложени доводи единствено за явна несправедливост на наложеното наказание. Посочено е, че в случая предходните съдилища не са отчели в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, които според осъдения са многобройни и следва да ме бъде намалено наложеното наказание лишаване от свобода, като бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК. Осъденият М. изрично е заявил желанието си да не присъства в съдебно заседание като искането му се поддържа от защитника му адв.Я.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираните искания, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че те следва да бъде оставени без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Исканията са подадени в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирани страни по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С Присъда № 7/23.01.2014 г. по НОХД № 368/2013 г. Районен съд – Несебър е признал за виновни А. С. М., Б. М. А. и М. С. К. в това, че в периода 16 - 30.12.2012 г. в различни села в [община] и [община], при условията на продължавано престъпление /общо девет деяния, седем от които с участието на М./, сговорили се предварително за нейното осъществяване, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства и на МПС, при условията на повторност по отношение на М. и А., и при условията на опасен рецидив спрямо К. са е отнели чужди движими вещи от ръководството на различни православни храмове с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание: - чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл.54 от НК е осъдил: А. М. на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА Б. А. на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, - чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 вр. с 26 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. Б” вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл.55а ал.1 т.1 от НК е осъдил М. К. на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг” режим. С в тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски в размер на 207 лв.. По жалба на подсъдимия М. единствено относно размера на наложеното му наказание е образувано ВНОХД № 139/2014 г. по описа на ОС – Бургас. С решение № 69/07.05.2014 г. по същото дело присъдата е потвърдена. Предвид заявеното от назначения служебен защитник на осъдения М. настоящият касационен състав не констатира на досъдебното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения – наличие на противоречиви интереси между тримата обвиняеми, довели до ограничаване правото на защита на осъдените. В подготвителната фаза на наказателния процес интересите на обвиняемите не са били противоречиви – те са се признали за виновни по така повдигнатите им обвинения и са давали обяснения по тях, включително и пред съдия. При тези обстоятелства осъществяването на представителството на тримата обвиняеми от един защитник в хода на досъдебното производство не води до нарушение на разпоредбата на чл.94 ал.1 т.5 от НПК. Едва пред първоинстанционният съд А. М. е декларирал, че не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение и се е възползвал от гарантираното му от закона право да не дава обяснения. В този процесуален момент районният съд законосъобразно е приел, че са налице противоречиви интереси между тримата подсъдими и тъй като М. е бил представляван от упълномощения му защитник адв.Я., е назначил служебен защитник на подсъдимите А. и К.. Ето защо касационният състав счита, че в случая не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите. В искането на осъдения А., а и в съдебно заседание от страна на защитата му не бяха посочени каквито и да било доводи относно претенцията за явна несправедливост на наложеното му наказание или наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не се били взети предвид или тяхното значение да е било подценено. Самият А. е посочил пред въззивният съд, че е доволен от така определеното му наказание. В случая - освен самопризнанието и изразеното съжаление за извършеното, не биха могли да бъдат открити други смекчаващи отговорността обстоятелства, предвид съдебното минало на А. и завишената обществена опасност на престъплението, произтичаща от наличието на повече от един квалифициращ признак на деянието и начинът на осъществяване на самото престъпление. Изложените в искането на М. и в съдебно заседание чрез защитника му доводи за намаляване на наложеното му наказание са идентични с тези от въззивната жалба и на тях въззивният съд е дал задълбочен и изчерпателен отговор, който се споделя изцяло и от касационния състав. И двете предходни инстанции са отговорили подробно защо считат, че определеното в този размер наказание съответства на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и ще съдейства за постигане целите, визирани в чл.36 от НК. Не са пренебрегнати смекчаващите вината обстоятелства, включително и възстановяването на щетите от страна на М. и влошеното здравословно състояние, не само на него, но и на едно от децата му, за което той следва да полага специфични грижи. Така отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за приложението на чл.55 от НК, тъй като не са нито многобройни, нито изключително/и, а и най-лекото предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно тежко с извършеното. С оглед на гореизложеното ВКС е на становище, че последващо намаляване размера на наказанието лишаване от свобода по отношение и на двамата осъдени ще бъде несъответно на тежестта на извършеното и няма да съдейства за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието, както за личната, така и за генералната превенция. В този смисъл исканията им за намаляване на наложеното на всеки един от тях наказание се явява неоснователно. Ето защо съдът не констатира да е налице хипотезата на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдените Б. М. А. и А. С. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 368/2013 на РС – Несебър и ВНОХД № 139/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: