Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  204 гр. София, 02 юли  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април..….две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова….……………..…………………….…в присъствието на прокурора И. Чобанова....…......……………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………...….наказателно дело № 178  по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. Л. И. за възобновяване на ВНОХД № 562/2008 г. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 20/26.02.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 1138/15.11.2007 г. на Великотърновския районен съд по НОХД № 2019/2006 г. С тази присъда подсъдимият И. Л. И. е бил признат за виновен в това, че на 28.08.2006 г., в гр. В., по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда – фрактура на носните костици, представляваща временно разстройство на здравето, на полицай К. П. Н. – лице от състава на МВР, при и по повод изпълнение на служебните му задължения, поради което и на основание чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на К. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв., като за разликата до предявения размер от 6000 лв. гражданският иск е бил отхвърлен като неноснователен. В тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Материалният закон се отчита за неправилно приложен поради осъждане на подсъдимия за деяние, което е било случайно, а процесуалните нарушения са аргументирани с неправилна оценка на доказателствата, повлияла върху формиране на фактическите изводи относно начина на изпълнение на деянието и причинната връзка с резултата. В този аспект е застъпено оплакване за неоправдано кредитиране показанията на св. Н, Г. и Е. , без да се съобрази, че показанията на първия за това, с коя част на главата е бил нанесен удара от подсъдимия били хаотични и неясни, а последният не давал отговор по този въпрос. Оспорва се и констатацията, че подсъдимият е ударил св. Н с чело в областта на носа, като се твърди, че такива показания изобщо не били давани в хода на съдебното следствие. Неправилно били интерепретирани и практически игнорирани данни, съобщени от втората и трета група свидетели – онези, които са твърдяли, че подсъдимият не е проявявал агресивно поведение (св. Р. Г. , С Ш. , С Н. и Б. Х. ), а другите - че всъщност, докато излизал от колата и се обръщал, подсъдимият неволно блъснал или бутнал полицая (св. Даков, чиито показания кореспондирали на дадените от подсъдимия обяснения), което сочело на липса на умисъл, а и мотив за извършване на деянието. Поради това, че посочените източници не били изследвани в тяхната дълбочина, а и въззивната инстанция отказала да проведе повторен разпит на св. Н подсъдимия, се допълва картината на допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се още, че явяването на пострадалия на работа два дни след инцидента въпреки, че според СМЕ периода на лечение е следвало да продължи две седмици, определя състав за лека телесна повреда, свързана с болка и страдание, а не с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, каквато квалификация е била възприета. На последно място са изложени конкретни оплаквания срещу решението в потвърдителната му част за уважения граждански иск. Отправени са алтернативни претенции – за отмяна на въззивния съдебен акт, оправдаване на подсъдимия и цялостно отхвърляне на гражданския иск или изменение на решението, ако то е в полза на осъдения. В с. з. пред ВКС осъденият не се явява, като неговият защитник поддържа изцяло доводите, направени в писменото искане за възобновяване. Прокурорът от ВКП намира изложените в искането оплаквания за нарушения на материални и процесуален закон за неоснователни. Гражданския ищец и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват и не излагат позиция по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:   Искането за възобновяване е било депозирано на 14.03.2009 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 26.02.2009 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Производството е за втори път пред ВКС по искане за възобновяване, като първото е било предприето по инициатива на Главния прокурор относно правилното приложение на материалния закон. С предходното въззивно решение от 21.04.2008 г. по ВНОХД № 747/2007 г. първоинстанционната присъда е била изменена, като деянието е било преквалифицирано по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130 ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Основанието за това изменение се е свеждало до това, че при установените факти – подсъдимият е нанесъл удари с глава в лицето на пострадалия и е счупил носните му костици, е бил реализиран състав за лека телесна повреда, свързана само с болка и страдание, а не с разстройство на здравето, защото пострадалият се е явил на работа 48 часа след инцидента т. е. няма продължителност на изживяваната болка и страдание. С решение № 422/14.11.2008 г. по н. д. № 453/2008 г. ВКС, ІІІ н. о. е уважил доводите в искането на главния прокурор и е върнал делото за ново разглеждане на Великотърновския окръжен съд за отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон – несъобразяване с т. 15 и 16 от Постановление на Пленума на ВС № 3/27.09.1979 г., съобразно което счупването на носни костици се приема за лека телесна повреда с разстройство на здравето по чл. 130 ал. 1 от НК, довело до прилагане на института по чл. 78а от НК. Изложеното дотук ясно информира, че в принципен план фактическите положения за това, нанесъл ли е подсъдимият удари с глава, респ. чело по лицето на пострадалия, вследствие на което са били счупени носните му костици и конкретните обстоятелства, при които това се е случило, а също и естеството на телесната повреда, не подлежи на преразглеждане. Това е валидно не само предвид правомощията на ВКС в производство по възобновяване, които са същите и при касационното обжалване, а те не са обвързани с преглед на обосноваността на фактическите изводи, но и поради очевидната неоснователност на доводите за процесуални нарушения, които са само формален предтекст за депозиране на настоящото искане за възобновяване. Прегледът на процесуалната работа, извършена от инстанциите по същество и техните мотиви, респ. тези на втория въззивен състав, демонстрира, че проблемните въпроси относно повода и развитието на инцидента, а също и механизма на причиняване на съставомерното увреждане, са били ясно, подробно и систематично обсъдени и разрешени. Версията, че св. Н е бил блъснат, бутнат от подсъдимия неволно при обръщане или завъртане, отразено в неговите обяснения и подкрепено от показанията на св. Д, е била предмет на изследване от първата инстанция, чиито оценки са били възприети от въззивната, която и след самостоятелна проверка на доказателствените източници, не е намерила основание да се разграничи от тях. Констатациите на медицинските експерти, потвърдили становището си за локализацията и морфологията на нараняването – счупване на носните костици, причинило разстройство на здравето за около 2 седмици, а също и нужната сила и механизъм за причиняването им – чрез директен и достатъчно силен удар в областта на лицето, обективните следи от кръв върху униформената риза на полицейския служител Н. , преките възприятия на последния, в съчетание с показанията на св. Г, който се намирал близо до него, са били приети за достатъчни за формиране на изводите по спорния фактически въпрос, а оттук и до опровергаване на версията за неволно бутане или блъскане. В тази връзка са изложени детайлни разсъждения в кои аспекти и поради какви причини не се кредитират обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д от една страна, а от друга и на останалите свидетели от компанията на подсъдимия, които са твърдяли, че съприкосновение между подсъдимия и св. Н не е имало или те не са възприели такова. Изцяло некоректно в искането за възобновяване е застъпено твърдение за евентуално превратно тълкуване на показанията на свидетелите очевидци в насока, че никъде не е бил съобщаван факт за реализиране на удара с чело. В мотивите на въззивната инстанция е прието, че това се извежда от показанията на св. Г това всъщност е действителното им съдържание, отразено на л. 25 от НОХД № 2019/06 г. Извън това, става въпрос за реализирани два удара, първият от които св. Г е възприел, че е бил с чело. Съдържанието на показанията на св. Н също не разкриват хаотичност и неяснота, а от друга страна те подробно са били коментирани от въззивната инстанция и съпоставяни с тези на останалите свидетели, а и с обясненията на подсъдимия, за да се открои същинската картина на случая. Съществено процесуално нарушение не е било реализирано и на плоскостта на отказа на въззивната инстанция да събира допълнителни доказателства с цел изясняване на въпроса по какъв начин е реализирано съставомерното увреждане, респ. дали то е било умишлено или не. В тази насока разпитите пред първата инстанция както на подсъдимия, така и на всички свидетели, вкл. на св. Н, са били достатъчно детайлни и изчерпателни, поради което и те са представлявали годна и достатъчна доказателствена основа за формиране на фактически и правни изводи. Липсва изрично заявено желание на подсъдимия да депозира допълнителни обяснения, което е негово право и то не може да бъде ограничавано. Следователно, противно на отразеното в искането за възобновяване, оценката на доказателствата е била извършена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като не са били игнорирани обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност обвинителни, на които е отдадена тежест при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Затова, липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод, е било опорочено, като самостоятелно или в комплекс с други нарушения, всичко това е довело и до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на престъплението по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК материалният закон е бил приложен правилно. В тази посока са отчетени констатациите и указанията на ВКС по коментираното по-горе решение. Данните, че пострадалият се е явил на работа два дни след инцидента, при който е бил наранен, не са от характер и степен да повлияят по-различна квалификация на деянието, след като по делото е било установено, че по своите медико-биологични характеристики счупването на носните костици е довело до разстройство на здравето за период от около 2 седмици или то е временно и неопасно за живота, като съответно попада в обхвата на леката телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК, а не по ал. 2, за което се изисква единствено болка и страдание. На последно място, ВКС не намира аргументи за намаляване на присъденото в полза на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди. В определения размер от 4000 лв. то е справедливо, тъй като отчита претърпените от него болки и страдания към момента на причиняване на увреждането и е достатъчно за тяхното репариране. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Л. И. за възобновяване на ВНОХД № 562/2008 г. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 20/26.02.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 1138/15.11.2007 г. на Великотърновския районен съд по НОХД № 2019/2006 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.