Р Е Ш Е Н И Е № 494 гр.София, 3 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2403/2011 година Касационното производство е образувано по жалба на И. Н. К., чрез защитник, срещу решение № 186 от 2.VІІІ.2011 год. по внохд № 134/2011 год. на Великотърновския апелативен съд. С позоваване на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, жалбоподателят иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия К. или връщане делото на първоинстанционния Русенски окръжен съд за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът на К. поддържа жалбата. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалваното решение и предлага оставянето му в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 36 от 9.VІ.2010 год. по нохд № 230/2010 год. на Русенския окръжен съд И. Н.К. е признат за виновен в това, че като технически ръководител на обект /навес за зърнени храни/ в [населено място], Русенска област, не упражнил контрол при строителството на покривна конструкция и нарушавайки чл.24, ал.1 и 2 и чл.26, т.1, 8, б.”б” и т.10, б.”б” от Наредба № 2/2004 год. за изискванията за безопасни условия на труд, причинил на 14.VІІ.2008 год., вследствие немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, смъртта на 51-годишния Д. В. В. като след деянието направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия, за което деяние и на основание чл.123, ал.4 във вр. с ал.1 НК е наказан с една година лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години, в който срок с него да осъществяват възпитателна дейност служители от ОДМВР-Русе. С присъда № 29 от 31.І.2011 год. по внохд № 256/2010 год. на Великотърновския апелативен съд първоинстанционната присъда е отменена и К. е оправдан. С решение № 207 от 18.ІV.2011 год. по нд № 1247/2011 год. на ВКС, второ н.о., е отменено оправдаването на подсъдимия и делото е върнато на апелативния съд за ново разглеждане. Със сега обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не са допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалвания съдебен акт. Възразявайки срещу правилността на извършената от въззивния съд дейност по анализа на доказателствата, защитникът на К. е оспорил на първо място кредитирането показанията на свидетелите Н.М.К., П..Й.К., В.Ц..Д., А.А..А. и Х..И.Х. относно изпълняваната от подсъдимия длъжност на обекта, където е станала злополуката. Според защитата показанията на изброените свидетели не били безпротиворечиви, както въззивният съд е приел, тъй като: Н.К. не бил участвал в монтажа на покрива; според трима от тези свидетели пострадалият В. паднал от покрива при поемане на подавания му лист покривна ламарина, а не поради загуба на равновесие, както съдът бил описал случилото се; никой от тях не е твърдял да е получавал от подсъдимия „технически указания относно технологията на извършването на работата…но незнайно защо само ги… инструктирал за техниката на безопасност”. Освен горните противоречия показанията на 5-имата свидетели се опровергавали от свидетеля Й.С..П., който бил „категоричен, че подсъдимият не… е извършвал инструктаж”. Не е вярно нито едно от твърденията за противоречия между казаното от К., К., Д., А. и Х.. Първите четирима са заявили убеждението си,че технически ръководител /ръководител на обекта/ е бил включително подсъдимия И.К., който преди започването на работата по облицоване покрива на навеса с ламаринени плоскости ги е инструктирал да ползват личните си средства за безопасност, каквито всеки от тях е имал – специални ботуши, каска и предпазно въже. За проведения от К. инструктаж е свидетелствал и Х., но той не е знаел кой е технически ръководител. Никой от тези свидетели не е заявявал пострадалият да е паднал от покрива на навеса, поемайки подаван му лист покривна ламарина, за да съществува противоречие между казаното от тях и приетото от съда. Не може да се твърди наличието на противоречие и между показанията на коментираните 5-има свидетели и тези, дадени от свидетеля П.. При изграждането на покривната конструкция са участвали Х., А.-които от нивото на терена са подавали ламаринените листи към покрива на навеса-Д., К.-които са ги поемали и монтирали-и пострадалия В., който е бил разположен срещуположно на Д. и К. в очакване да продължи работата след монтирането от тях на първите два ламаринени листа. Т.е. Й.П. не е бил в групата, работеща по покриването на навеса, при което не би могло да се очаква и той да бъде инструктиран за избягване на рисковете при работа на височина. На следващо място защитата е оспорила позоваването от съда на „инструктажна книга…на обекта”, макар да било „пределно ясно, че…е изготвена след произшествието”, каквото обстоятелство не е установявано, за да се прави позоваване на него. Споменава се и отсъствието на завършен от пострадалия „курс за работа на височина”, който факт, доколкото може да се свърже с отговорността на подсъдимия, е по-скоро неблагоприятен за него с допускането до тази дейност на лице, за която, ако би трябвало, лицето няма нужната правоспособност. В жалбата отново се акцентира върху съдържанието на сключения с подсъдимия трудов договор, длъжностната му характеристика и доколко би могло да се вярва на показанията на работодателя му, свидетеля К..К.К., които въпроси са изчерпателно коментирани в отменителното решение на ВКС по нд № 1247/2011 год. на второ н.о., и не се нуждаят от повторно обсъждане. Голословно, накрая, е твърдението за липса в мотивите към въззивното решение, по-специално, на „задълбочен и обоснован анализ…на приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност”. Не е нарушен материалния закон с придадените му от жалбоподателя значимост и последици. За длъжността „технически ръководител”, за каквато длъжност подсъдимият е кандидатствал видно от молбата му, той действително не е притежавал изискващия се в чл.163а, ал.4 ЗУТ образователен ценз да е „строителен инженер или строителен техник”. Приемайки обаче да извърши действия, „които спадат към…дейност”, която не е имал „право да упражнява” и вследствие на което е била причинена смъртта на В., К. е осъществил състава на по-тежко наказуемото престъпление по ал.2 на чл.123 НК, така че осъждането му по ал.1 на същия член, дори и в нарушение на материалния закон, за него се явява по-благоприятно. Оплакването по чл.348, ал.1, т.3 НПК не е подкрепено с доводи, които да налагат обсъждане и отговор. С оглед на дотук изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186 от 2.VІІІ.2011 год. по внохд № 134/2011 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/