6 Р Е Ш Е Н И Е №. 364 София, 04 ноември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Лидия Стоянова Елена Авдева при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1050 / 2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346,т.1 от НПК по протест на Д. Л. - прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура и по жалба на подсъдимия Н. Р. Н. против решение № 91 от 05.06.2015 г. по внохд № 62/2015 г. по описа на Апелативен съд - гр.Велико Търново. В протеста се сочи, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Прокурорът намира, че въззивният съъд е изтълкувал превратно установените фактически положения и това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения за погрешна оценка на поведението на подсъдимия Н. при пренебрегване на редица съществени обстоятелства – продължителния период от време, през който била осъществена инкриминираната дейност, закупуването на лек автомобил и аксесоари за него в полза на подсъдимия М., откриването на банкова сметка и разплащането чрез нея. Според прокурора всички действия на Н. показвали, че той целял въвеждане в гражданския оборот на средства с престъпен произход, а не набавянето на лична имуществена облага. Изтъква също така, че съдът неоснователно е ограничил разсъжденията си само до сумата 3 722 лева, останала в подсъдимия Н.. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния състав. В жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Твърди се, че въззивното решение е необосновано и направените от съда изводи не съответстват на доказателствата по делото. Според касатора авторството на деянието не е установено, а самото деяние не представлява престъпление. Защитава се разбирането, че без изменение на обвинението съдът не би могъл да преквалифицира престъплението по чл.215 от НК. Размерът на наказанието жалбоподателят преценява като явно несправедлив. С тези аргументи се претендира отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от фазата на досъдебното производство. Пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста и оспорва основателността на жалбата на подсъдимия Н.. Защитникът на подсъдимия се солидаризира с прокурора относно част от оплакванията в протеста и поддържа своите аргументи за отмяна на обжалваното решение. Застъпва разбирането , че поради преквалифициране на престъплението по чл. 215 , ал.1 от НК окръжният съд е загубил своята родова компетентност и делото следва да се разгледа отново от районен съд. Подсъдимият пледира за оправдаване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Делото е за втори път пред касационната инстанция. Окръжният съд в гр.Русе с присъда № 58 от 11.11.2013 г. признал 1.подсъдимия Д. Е. М. за виновен в това, че на 30.07.2012 г. в [населено място], в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи /пари/ - 8 267 лева и 67 щатски долара от владението на Д. А. В. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, вр. с чл. 194, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип при зачитане на предварителното задържане по делото 2.подсъдимия Н. Р. Н. за виновен в това, че през периода 31.07.2012 г.- 05.08.2012 г. получил, държал, използвал и преобразувал имущество - парична сума в размер на 5 876,60 лева, за което знаел,че към момента на получаване е придобито от Д. Е. М. чрез умишлено престъпление – кражба по чл. 194, ал.1 от НК и извършил с това имущество сделки и финансови операции / изброени в десет пункта/, като деянието с предмет получената и изразходвана парична сума е извършено два и повече пъти, поради което и на основание чл. 253, ал.4, вр. ал.3, т. 2, вр.ал.2, пр. 2 ,3 ,4,5,вр. ал.1,пр.1 ,2, 3, 6 от НК и чл.54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 68 от НК съдът привел в изпълнение и отложеното наказание единадесет месеца лишаване от свобода , наложено но подсъдимия по нохд № 486/2010 г. от Русенския районен съд. В тежест на подсъдимите били възложени сторените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, с решение № 46 от 02.04.2014 г. по внохд № 15/2014 г. изменил първоинстанционната присъда, като на основание чл. 55, ал.1 ,т.1 и ал.3 от НК намалил размера на наложеното на подсъдимия Н. Р. Н. наказание от четири години на една година и шест месеца лишаване от свобода и отменил глобата от 20 000 лева. В останалата част присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, сезиран с жалби от двамата подсъдими, с решение № 499 от 12.03.2015 г. по наказателно дело № 1777/2014 г. на основание чл. 354, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.4 и чл. 354, ал.1, т.1 от НПК отменил въззивното решение само в частите, касаещи Н. Р. Н. и обвинението по чл. 253, ал.4, вр. ал.3, т. 2, вр.ал.2, пр. 2,3,4,5,вр. ал.1,пр.1,2,3,6 от НК, приложението на чл. 68 ,ал.1 и чл. 253, ал.6 от НК ,като върнал делото за ново разглеждане от Великотърновския окръжен съд. В останалата част решението било оставено в сила. След новото разглеждане на делото Великотърновският апелативен съд с решение № 91 от 05.06.2015 г. по внохд № 62 по описа за 2015 г. изменил отново първоинстанционната присъда, като преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 215, ал.1 от НК за това, че с цел да набави за себе си имотна облага, на 01.08.2012 г. в [населено място] укрил чужди движими вещи – 3 722 лева, за които знаел, че са придобити от Д. Е. М. чрез кражба, намалил размера на наложеното наказание на една година и шест месеца лишаване от свобода, отменил определената глоба от 20 000 лева и приложението на чл. 253, ал.6 от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационните жалба и протест срещу така постановения въззивен акт са основателни. Начинът, по който въззивният съдебен състав е изразил вътрешното си убеждение по релевантните обстоятелства и приложимия закон, е довел до парадокса за обединяване на противостоящите позиции на обвинението и защитата в общо оплакване за неяснота и непълнота на мотивите . Изложената обосновка на изводите на съда за субективна съставомерност на деянието не е съобразена със задължителните указания на касационната инстанция по чл. 355, ал.1, т.3 от НПК, поради което отново се констатира съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, относимо към абсолютните предпоставки за отмяна на проверявания съдебен акт. Касационната инстанция при предходната проверка съзряла липса на мотиви, довела до неубедителност на извода относно приложимия закон, под който се субсумира престъпната деятелност на подсъдимия Н.. В отменителното решение подробно са изследвани доказателствените и логични дефицити на въззивното решение. Подчертано е, че не е изследвана в достатъчна степен дилемата дали с действията си с получените от подсъдимия М. пари подсъдимият Н. е прикривал произхода и действителните права върху имуществото, или пък по същината си поведението му е съставлявало укриване и / или придобиване на предмета на престъпление, насочени към набавяне на персонална имотна облага за самия него. Касационният съдебен състав е ориентирал вниманието на предходната инстанция към ясен и категоричен отговор на въпроса защо подсъдимият Н. е взел парите от подсъдимия М. и каква цел е преследвал, осъществявайки с тях покупки и плащания. За постигане на обективност на изследването в касационното решение са изброени редица установени фактически данни ,останали без надлежен коментар от въззивния съд– че подсъдимият М. дал на Н. парите „ да ги държи в себе си , без да ги харчи”, че лекият автомобил е купен за Н., че подсъдимият М. не е имал свидетелство за правоуправление, че подсъдимият Н. реално е използвал автомобила, както и закупената техника / авто-плейър, монитор за компютър, бас-туба /, че с оставените пари Н. е предплатил тримесечен наем за ползваната от него квартира, че след внасяне на остатъка от дадените му пари в разплащателна сметка Н. е извършвал плащания за собствени нужди и др. Въззивният съдебен състав е възприел крайно ограничено указанията от предходната касационна за правен коментар на тези обстоятелства. На стр.10 и стр.11 от мотивите се съдържа описание на всички разпореждания с откраднатите пари до момента, в който подсъдимият М. напуснал квартирата на Н.. Тогава, заключил въззивния съд, той оставил на жалбоподателя „около 3 722 лева” на съхранение, до поискване. На стр.6 обаче може да се прочете , че не само тази сума , но и автомобилът, закупен с част от парите от кражбата, също бил „на съхранение”. Според възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, изложена по-детайлно от първостепенния съд, по същото време Н. предплатил наема на хазаина си, а после използвал част от вече оставените в банка пари за себе си и за М.. Въззивният съд напълно се е оттеглил от задължението да изследва инкриминираната дейност в нейната цялост и последователност, като се е фиксирал / в мотивите и диспозитива / само върху част от инкриминираната сума и само върху една дата – 01.08.2012 г, когато Н. внесъл по своя сметка 2 390 лева. По този начин остава неясно каква точно сума и кога и как е укрита – 3 722 лева или 2390 лева , в квартирата преди 01.08.2012 г. или в банката на 01.08.2012 г. Най –сетне съдът е отказал да се занимава с посочените в обвинителния акт и обсъждани от първостепенния съд факти за сделки на 31.07.2012 г. , 02.08.2012 г. и 03.08.2012 г. В същото време въззивното решение съдържа и потвърждаващ диспозитив. Отнесен към първоинстационната присъда, той би следвало да обхване целия период от 31.07.2012 г – до 05.08.2012 г./без датата 01.08.2012 г./, както и сумата над 3 772 лева, която първата инстанция приела за предмет на пране на пари. Очевидно в правната квалификация и подкрепящите я съображения въззивната инстанция е приложила неразгадаема схема, която затруднява както обосноваване на обвинението, така и защитата на подсъдимия и напълно осуетява инстанционния контрол. В крайна сметка след въззивното решение е станало напълно неясно за кои деяния е осъден касатора, а това изключва окончателни изводи за законосъобразност на правната квалификация на инкриминираната дейност и справедливост на определените санкции. За пълнота на изложението и в отговор на останалата част от оплакванията на защитата следва да се отбележи, че те отново влизат в категорията на доводи за необоснованост, която не е касационно основание и не подлежи на касационен контрол. Възражението за липса на компетентност на първостепенния съд поради променена квалификация от въззивната инстанция е напълно несъстоятелно, тъй като въпросът за подсъдността се решава в рамките на обвинението според обвинителния акт. По изложените съображения решението на Великотърновския апелативен съд следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд, при което да се отстранят посочените процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК във вр.с чл.348, ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ . решение № 91 от 05.06.2015 г. по внохд № 62/2015 г. по описа на Апелативен съд - гр.Велико Търново и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.