РЕШЕНИЕ № 429/13 г. София, 06. януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4930 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК на влязлото в сила решение № 44/21.07.2008 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1963/2007, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 18.06.2007 г. по гр.д. № 1998/2006, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1, вр.чл. 4 ЗОДВПГ. Молителят К. И. Б. иска отмяната на посоченото решение, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които той не е могъл да се снабди своевременно, както и че по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документи, върху които е основано решението. Ответникът по молбата Д., п. от м. на ф. прави отвод за недопустимостта й, като счита, че се иска отмяна на първоинстанционното, а не на въззивното решение, което всъщност поражда действие и евентуално я оспорва, като счита, че представените писмени документи нямат претендираното значение за решаването на делото нито по надлежния ред – с влязла в сила присъда или потвърдено от съда споразумение е установена неистинността на документ. Ответникът по молбата м. на в. р. не взема становище. П. на Р. Б. оспорва молбата за отмяна, като счита, че представените с молбата документи са предимно жалби, изготвени от молителя, а представените съдебни решения не установяват релевантни по делото факти. Не е представена влязла в сила присъда или споразумение за установяването на неистинност на документ. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 21.07.2008 г. и е влязло в сила на 18.05.2011 г., подадените молби, жалби и отговори са от 11.12.2012 до 23.01.2013 г., а молбата за отмяна е постъпила в съда на 26.02.2013 г., намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е прието, че претендираното обезщетение на неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1, вр.чл. 4 ЗОДВПГ от посочената заповед № [ЕГН]/23.10.2001 на началника на направление „Документи за самоличност и миграция” ДНСП за налагане на принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” по чл. 76, т. 3 ЗБДС през времето от 23.10.2001 до 06.06.2006 г. По делото не се твърди и не са представени доказателства наложената мярка да е отменена като незаконосъобразна нито е установено актът за налагането й да е нищожен, тъй като той е издаден от компетентен орган в кръга на функциите му и по установените в закона форма и ред. Наложената мярка е отменена поради отпадане на нуждата, а не поради съществуването на пороци, а и ищецът не е доказал какви вреди е претърпял от наложеното му ограничение да пътува извън страната. Представените от молителя документи са негови жалби до съда и прокуратурата и писма, с които съответните институции отговарят на жалбите. Тези документи не установяват факти, които имат значение решаването на делото. Нямат отношение към предмета на делото и представените: съдебно решение, с което синдикът, извършил осребряване на имущество на ищеца в производството по несъстоятелност е оправдан по повдигнато обвинение за съзнателно сключване на неизгодна за длъжника сделка и съдебно решение, с което е постановена отмяна на съдебно решение с, с което е отхвърлен предявен иск за нищожност на извършената от синдика разпоредителна сделка. По делото не са представени доказателства по надлежния ред (с влязла в сила присъда или потвърдено от съда споразумение) да е установена неистинността на документ, върху който е основано решението. По искането за отмяна на основание Решение № 2/31.03.2011 на Конституционния съд по к.д. № 2/2011 Върховният касационен съд се е произнесъл с Решение № 430/21.12.2011 по гр.д. № 1263/2011, поради което това искане не може да бъде преразгледано. Видно от изложеното подадената молба за отмяна е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена със законните последици. На ответника по молбата Д., п. от м. на ф. следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ молбата на К. И. Б. от София за отмяна на влязлото в сила решение № 44/21.07.2008 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1963/2007 на основание 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. ОСЪЖДА К. И. Б. от София да заплати на Д., п. от м. на ф. сумата 250,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.