Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 20 юли 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети март ………........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Антоанета Данова .............................. при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кирил Иванов ................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 138 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия С. Й.. Обжалва се решение № 307 от 01.08.14 г., постановено по ВНОХД № 458/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 5 от 10.01.14 г. по НОХД № 2793/13г. на Софийски градски съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Й. по чл. 115 НК. В жалбата са посочени касационните основания по 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 от НПК. Алтернативно се иска да се преквалифицира деянието по чл. 124 НК и намаляване на размера на наказанието или делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът сочи, че при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила и присъдата е законосъобразна, а наказанието справедливо. Пледира обжалваното решение на САС да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, посочените в нея основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда наказателната отговорност на Й. е ангажирана по чл. 115 НК за това, че на 28.07.12 г. в [населено място],[жк], умишлено умъртвил Ц. А., поради което е осъден на ДВАНАДЕСЕТ години лишаване от свобода, търпими в затвор при строг режим. Осъден е да заплати на Е. А., Т. А., Л. А., В. В. и П. В. по 50 000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието, представляващи обезщетение за неимуществени вреди. На осн. чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение наложеното по НОХД № 6066/09 г. на СРС наказание лишаване от свобода за срок от една година и на осн. чл. 59 НК е приспаднал предварителното задържане на Й.. Произнесъл се е по направените по делото разноски. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. В жалбата се сочи като съществено процесуално нарушение неправилна оценка на съдилищата по фактите на доказателствения материал. В тази насока се твърди, че съдът е игнорирал обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на св. „П.И.” (инициалите отговарят на името на допуснатия в качеството на свидетел по искане на защитата П. И.), а е отдал „предпочитания на показанията на свидетелите на обвинението”. Твърдението насочва към необоснованост на съдебните актове, която не е касационно основание по чл. 348 НПК, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне. Достатъчно е да се посочи, че въззивният съд на стр. 6 – 15 от решението е отразил пълния си анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, в това число и на обясненията на подсъдимия и на свидетеля П. И., които е съпоставил със свидетелските показания на И. И., Е. И., Х. И., И. К., Х. А., Д. Д.. Обективно, всестранно и пълно е изследвал обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, ведно с обективните находки по делото и установеното по съдебно-медицински път със заключенията на съдебните медици. Спазвайки правилата на формалната логика и основните принципи на процесуалното законодателство, е стигнал до правилния извод, че не следва да се даде вяра на версията на подсъдимия и подкрепящите я свидетелски показания на П. И.. Действията на Й. по нанасянето на ударите с нож върху тялото на пострадалия А. не са изведени произволно, а са на базата на заключенията на съдебните експерти. Съобразно изчерпателната оценка на всички установени фактически обстоятелства по делото, съдът е направил законосъобразен извод, че спрямо Й. не е осъществено непосредствено противоправно нападение от страна на А., налагащо да се защитава от пострадалия с „хаотични” удари с инкриминирания нож срещу душене. Като последица на тази оценка, законосъобразно са отхвърлени доводите на защитата за деяние, което е извършено при неизбежна отбрана или при нейното превишаване. Същите твърдения на защитата (душене и хаотична защита с ножа срещу А.), ведно с обективните находки по трупа на пострадалия за констатирани от експертите повърхностни наранявания върху тялото на починалия, с изключение на смъртоносното, не могат да обосноват, че се касае до причинена смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Материалният закон не е нарушен. За да се установи какво е било психическото отношение на дееца към смъртния резултат, а от там и какво престъпление е извършил, е нужно да се изследва обективната страна на поведението му: характера; насоката и силата на престъпното деяние; способа на извършването му; използваните средства; областите на човешкото тяло, които са засегнати; динамиката на действията на дееца и пострадалия; тяхната възраст и физически сили; причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат и др. (в този смисъл р. 621/91 год. по н.д. № 456/91 год.). В случая, характерът, силата (прерязано е пето ребро, околосърцевата торбичка и лявата камара) и насочеността на удара в областта на сърцето, съпоставени с оръжието (нож, годен да причини смъртоносни увреждания), водят до категоричния извод за наличието на пряк умисъл за умъртвяването на А., а не до такъв за причиняване на телесно увреждане. Наложеното наказание на Й. не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. При определянето му съдът се е съобразил с целите на наказателната превенция, като е взел предвид дадената за подсъдимия положителна характеристична оценка от съселяните му. На искането за намаляване на наказанието следва да се противопостави криминалното му минало, опита да се укрие от органите на МВР след деянието и обстоятелството, че безпричинно е отнел живота на млад човек, добър съпруг и грижовен баща на две деца. Във връзка с посоченото, жалбата от страна на подсъдимия Й. е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което решението на САС следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 307 от 01.08.14 г., постановено по ВНОХД № 458/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................