Р Е Ш Е Н И Е     №  4   София,  27 януари  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 19 януари, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева       при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 376/2008 година.     Производството по чл. 349 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подс. А. К. Ц. от гр. Б., чрез неговия защитник – адвокат Н, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 448/2007 г. Твърди се по същество, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила, че е необоснован, а наложеното наказание явно несправедливо. Исканията са алтернативни: да бъде отменен и подсъдимият оправдан, да се върне делото за ново разглеждане, да се намалят наказанието и размерите на присъдените обезщетения.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.   Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивно решение № 448/20.05.2008 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 8-ми състав, е изменил присъда № 444/20.12.2007 г., по нохд № 202/2006 г., на Благоевградския окръжен съд, като е признал подс. А. К. Ц. за невиновен и го е оправдал по обвинението за нарушение на чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от пет години и е присъдил направени разноски.   Потвърдил е присъдата в останалата й част.   По довода за необоснованост на съдебния акт :   Възражението за необоснованост на съдебния акт и изтъкнатите съображения в тази връзка, не следва да бъдат изобщо обсъждани, тъй като такъв довод не е включен в касационните основания, установени в чл. 348 НПК.   По довода за нарушение на закона:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на материалния закон, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата, в цялост и по същество са твърдения за неправилна квалификация на деянието и необосновани изводи относно приетите факти по делото. По своята същност, те се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите й за виновността на подсъдимия Ц, са изцяло подкрепени от показанията на св. С, А. , частично на Г. И. , на останалите свидетели, от заключенията на съдебно-медицинските, съдебно-химическите и автотехнически и комплексна експертизи, последната назначена в производството пред тази инстанция, от приложените по делото писмени доказателства Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това е законосъобразен извода, че подсъдимия Ц е осъществил престъпния състав на посочения текст от НК. Експертните заключения, неоспорени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, и това пред САС, са били обсъдени подробно в мотивите към решението, като са направени законосъобразни изводи за механизма на ПТП и удара, за причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.   Обясненията на подс. Ц. , показанията на св. Г. И. , са били преценени в съответствие с чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и са изложени убедителни съображения, защо се приемат като защитна позиция и защо са отхвърлени. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на непосредствените възприятия при провеждане на съдебното следствие, относно вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства.   Посочените в касационната жалба възражения във връзка с направения довод, са идентични с поддържаните и пред апелативния съд. Същият подробно се е занимал с тях в мотивите си и е направил законосъобразен извод, че са неоснователни. Изложените в тази връзка съображения по твърденията за наличие на насрещно движещ се автобус, който в района на десния завой е навлязъл в неговата лента и го е „засякъл”, което е наложило рязко да завие на дясно, за мястото на удара и скоростите на МПС, за използването на предпазните колани, са подробни, логични и подкрепени от доказателствата по делото. Правилно е било прието с оглед на експертните заключения, писмените и гласни доказателства, че причина за произшествието са субективните действия на подс. Ц. , изразяващи се в завъртане на волана /по неизвестни причини/ и насочване на товарния автомобил плавно в дясно, по посока на движението му, след което е последвал удар в подпорната стена и отклоняване в ляво, в лентата за движение на л. а. „Опел”. Следователно, е законосъобразен и извода, че в конкретното поведение на водача е липсвал нужния и дължим контрол върху управлявания автомобил, за неговото правомерно поведение на пътя. По този начин е създал опасност за движението, като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е осъществявал непрекъснат контрол върху управлявания товарен автомобил, поради което е последвал удара в стената и едва след това е навлязъл в насрещната лента, където се е движел лекия автомобил, т. е. това отклонение не е предизвикано от нарочни действия на водача, а е следствие на предхождащо го такова поведение. Именно поради това, че с оглед на събраните и преценени доказателства, категорично се изключва наличието на автобуса, принудил го да предприеме спасителна маневра, според неговите обяснения, не може да се възприеме тезата за наличие на чл. 13 НК.   Съставът на Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на осъдителна присъда по това обвинение, което се атакува с касационната жалба. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на закона и искането за оневиняване, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.     По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Като касационно основание е посочено и допуснати съществени процесуални нарушения - чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.   Същото се явява неоснователно. В жалбата се твърди, че не са били обсъдени показанията на св. А че неправилно е прието нарушение по чл. 20ал. 1 ЗДвП, че не е бил обсъден въпроса за съпричиняване на резултата.   Решението на въззивната инстанция не страда от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за нейното отменяване и връщане делото за ново разглеждане. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 НПК, изцяло е проверила правилността на обжалваната присъда и считайки, че направените възражения по това обвинение са неоснователни, правилно ги е отхвърлила, позовавайки се на събраните и проверени доказателства. Изложените съображения са подробни и убедителни, като е отговорено мотивирано защо се приема, че подсъдимият е извършил нарушение по посоченият текст от ЗДвП при управление на МПС и от там престъплението по чл. 343а, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3 НК. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Ценев. При провеждане на второинстанционното производство, не са били допуснати нарушения на специалните правила отразявайки основните начала на наказателния процес. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия и каква е точната му правна квалификация, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, поради което и този довод се явява неоснователен.   Липсва твърдяното в жалбата не обсъждане на показанията, на св. А. Същите са били ценени от решаващия съд – л. 177 от мотивите и възприети изцяло от въззивния – л. 88, поради което и не е налице твърдяното процесуално нарушение.   Въпросът относно нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП от подсъдимия при управлението на МПС, бе обсъден по – горе в мотивите, поради което не следва да бъде преповтарян.   Видно от мотивите на въззивната инстанция, безспорно е прието, че изключителната вина за настъпването на ПТП носи единствено подс. Ц. и че удара за пострадалия водач на л. а. Е бил непредотвратим при аварийно спиране. Поради това и няма основание за обсъждане на въпроса за съпричиняване от последния на вредоносния резултат.     По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдени обезщетения:   В жалбата по посочения довод са направени искания за приложение на чл. 55 НК и намаляване размера на присъдените обезщетения.   Настоящата инстанция счита същият за неоснователен. Правилно е било прието и от въззивният съд, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината на подс. Ц. , така както е съобразил първоинстанционният съд. И настоящата инстанция, отчитайки данните за деянието и дееца намира, че правилно са приложени разпоредбите на чл. 54 НК от този съд, при индивидуализацията на наказанието, тъй като с оглед на смекчаващите вината обстоятелства, не може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Размерът на санкцията, така както е определен, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК от второинстанционният съд, е напълно справедлив и точно съобразен с данните за деянието и дееца, като в най - пълна степен ще осъществи задачите на индивидуалната и генерална превенции. Всякакво по - нататъшно снизхождение, не би способствало за изпълнение задачите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.   Определените по размер обезщетения за претърпените неимуществени вреди от наследниците на починалия и лицата със телесни увреждания, според характера на нараняванията и техния брой са справедливи, правилно съобразени с претърпените и търпени болки и страдания, с възможностите на подсъдимия, с принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Ето защо, жалбата и в тази част се явява неоснователна.   С оглед на всичко изложено касационната инстанция счита, че жалбата се явява изцяло неоснователна, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 448/ 20.05.2008 г., по внохд № 448/2007 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 8-ми състав.   Решението не подлежи на обжалване.   Председател:       Членове: