Р Е Ш Е Н И Е   № 50   София,  12.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 26.02.2010година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                         МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                                                                           при участието на секретаря  С. Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 485/2009 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. за с. к. гр. С. против въззивно решение на Габровския окръжен съд № 238 от 21.11.2008 год., по в.гр.д. № 278/2008 год., в частта, с която е оставено в сила постановеното по реда на чл.192, ал.2 ГПК/ отм./ решение на Тревненския районен съд № 64 от 11.07.2008 год., по гр.д. № 20/2008 год. и е отхвърлено, като неоснователно искането на настоящия касатор за присъждане законна лихва върху сумата 9367.50 лв.- неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по договор за приватизационна продажба на 67% от капитала на „М.” ЕООД, гр. Т. от 01.09.2000 год., присъдена в полза на последния с влязло в сила решение № 106 от 28.07.2006 год., по гр.д. № 96/ 2006 год. на с.с.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му и решаване на делото по същество от касационната инстанция. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираното оплакване и провери обжалваното решение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.292, ал.2 и сл. ГПК, намира: С определение № 640 от 07.10.2009 год., постановено по т.д. № 485 / 2009год. на ВКС,ТК е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на ГОС на осн. чл.280, ал.1,т.2 ГПК- съществуващо в практиката на съдилищата противоречие по обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право- наличието на процесуална възможност законната лихва върху присъдено с влязло в сила решение вземане, да бъде предмет на самостоятелен иск. За да постанови обжалваното решение в частта му предмет на касационната жалба на А. за с. к. , въззивният съд е възприел за основани на закона изводите на ТРС, че доколкото сумата от 9 367.50 лв., представляваща неустойка за частично неизпълнение конкретното задължение на ответника „М”АД, в качеството му на купувач по сключената с Министъра на земеделието и горите, като на орган по чл.3, ал.1, т.1 ЗППДОбП /отм./ приватизационната продажба от 01.09.2000 год. и присъдена с влязло в сила решение на ТРС по гр.д. № 96/2006 год., не е предмет на възникналия понастоящем между страните правен спор по предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 271.27 лв., то отсъства и процесуална възможност за разглеждане основателността на искането за законна лихва върху вземането за неустойка, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Основателно е оплакването на касатора за необоснованост и допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон. Вярно е, че предметът на задължението за законна лихва, т.е. такава, която се дължи при настъпване на определените от закона юридически факти, установена е нормативно и е извън волята на договарящите, следва да е еднороден с този на главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционалната и обусловеност от последния, но това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен иск и аргумент в тази насока са както различният въведен от законодателя давностен срок за погасяването му, така и законовото правило на чл.76, ал.2 ЗЗД. Следователно обстоятелството, че с предявения при условията на чл.103 ГПК /отм./ иск, основан на чл.86, ал.1 ЗЗД касаторът, като ищец е претендирал заплащане на обезщетение за забава върху присъдената му с влязло в сила решение на ТРС № 106 от 28.07.2006 год., по гр.д. № 96/2006 год. неустойка за неизпълнение на поетото от ответника „М”АД задължение за инвестиции по договор за приватизационна продажба от 01. 09.2000 год. от 9367.50 лв. за периода от датата на предявяване на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД -21.04.2006 год. до датата на разглежданата искова молба - 25.01.2008 год. не изключва правото му, като кредитор, да претендира и законната лихва върху вземането за неустойка, след горепосочената крайна дата до окончателното изплащане на главния дълг, щом не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила съдебен акт. Затова съобразно изложеното по- горе, настоящият съдебен състав споделя като правилно даденото в решение № 47 от 05.04.2007 год., по гр. д. № 113/ 2006 год. на ГОС и в решение № 124 от 14.05.2008 год., по гр. д. № 521/2007 год. на Бургаския окръжен съд, двете –окончателни, разрешение на поставения от касатора въпрос на процесуалното право, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, че при наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг, характер. Отделен в тази вр. остава въпросът, че приемайки така предявеният иск за присъждане на законна лихва, явно за недопустим, въззивният съд е следвало да го остави без разглеждане, а не да се произнесе по същество- отхвърляйки го като неоснователен. Водим от така изложените съображения и на осн. чл.293 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивното решение на Габровския окръжен съд № 238 от 21.11.2008 год., по в.гр.д. № 278/2008 год., в частта, с която е оставено в сила в сила решение на Тревненския районен съд № 64 от 11.07.2008 год., по гр.д. № 20/2008 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ М.- П.” АД, със седалище гр. Т. да заплати на А. за с. к. , гр. С. следващата се законна лихва върху сумата 9367.50 лв./ девет хиляди триста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща присъдена с решение № 106/28.07.2006 год., по гр.д. № 96/2006 год на ТРС неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по договор за приватизационна продажба от 01.09.2000 год., считано от 25.01.2008 год. до окончателното изплащане на главния дълг, както и сумата 600 лв. / шестотин лева/- юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: